Решение № 11542 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2019 г.

ВАСV отделение30.07.2019 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 184/2.11.2018 година, постановено по адм. дело № 174/2018 година на Административен съд Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 3/14.05.2018 г. на Председателя на Народно читалище "Пробуда-1907", село Биково, и връща преписката за ново произнасяне от задължения субект. ОСЪЖДА Народно читалище "Пробуда-1907", село Биково, да заплати на М. Михалев от [населено място] разноски по делото в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11542 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2019 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на М. Михалев от [населено място] против решение № 184/2.11.2018 година, постановено по адм. дело № 174/2018 година на Административен съд Сливен. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Председателят на Народно читалище "Пробуда-1907", село Биково, община Сливен, чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Сливен е отхвърлил жалбата на М. Михалев срещу решение № 3/14.05.2018 г. на Председателя на Народно читалище "Пробуда-1907", село Биково, с което е отказан достъп до обществена информация, по негово заявление вх. № 33/2.05.2018 г. Пръвоинстанционният съд е установил следното: Административното производство е започнало по заявление вх. № 33/2.05.2018 г., подадено от М. Михалев до Председателят на Народно читалище "Пробуда -1907" с. Биково, с което Михалев е поискал да получи информация относно: 1. длъжностна характеристика на "читалищен секретар", с функция да представлява читалището и 2. документи, представени пред Окръжен съд за вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на читалищен секретар в периода 2007 г. - 2017 г., доказващи законосъобразността на назначаването на читалищния секретар. Заявителят е посочил, че желае да получи информацията по електронен път на електронната си поща. С Решение № 3/14.05.2018 г. Председателят на Народно читалище "Пробуда - 1907", е отказал да предостави достъп до исканата информация, като посочил, че търсената информация е извън приложното поле на ЗДОИ, тъй като не е свързана с дейност финансирана от държавен или общински бюджет и липсва задължение за предоставянето и. Освен това информацията относно представителството на читалището можело да бъде получена по друг ред, а именно по реда на Закона за народните читалища и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, посочил е и интернет адреси, на които може да се намери търсената информация. АС Сливен е приел така постановения отказ за законосъобразен, като е изложил мотиви, че по делото не е установено, че в Народно читалище "Пробуда - 1907" с. Биково е съставена длъжностна характеристика на "Читалищен секретар" с код по НКПД 2011 1349-3010, с функция да представлява читалището. В този смисъл тази информация не е налична и за ответника по оспорването липсва задължение да я предоставя. В същото време от представените по делото доказателства става ясно, че оспорващия е получил достъп до длъжностната характеристика на административния секретар на читалището - код по НКПД: 3343-3001, поради което такава не следва да му се предоставя отново. По отношение на информацията по т. 2 от заявлението, а именно документи, представени пред Окръжен съд за вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на читалищен секретар в периода 2007 г. - 2017 г., доказващи законосъобразността на назначаването на читалищния секретар, според съда от самото заявление е видно, че заявителя е наясно, че исканата информация не се намира у адресата на заявлението, защото е посочил, че документите са представени пред окръжен съд. Кои са тези документи не става ясно от заявлението, но същите могат да бъдат определени само когато се установи какви документи са представени пред окръжния съд във връзка с вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към същия съд на читалищен секретар в периода 2007 г. - 2017 г. Освен това кои са тези представени документи, дали са само в един екземпляр, намират ли се още в окръжния съд и дали евентуално не са върнати на заявителя по регистърното производство, може да бъде установено само чрез справка по съответното фирмено дело. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай обосновано първоинстанционният съд е приел, че Народно читалище "Пробуда -1907" с. Биково е публичноправна организация по см. § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ, респективно, е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция обаче счита за неправилни изводите на АС Сливен относно приетата законосъобразност на оспореното решение. Поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Информацията относно начина на назначаването на читалищния секретар и дейността на читалището, цели създаване на собствено мнение на гражданите за дейността на задължения субект, поради което са неправилни изводите, споделени мотивите в оспореното решение, че редът за предоставяне на тази информация не е по ЗДОИ, а чрез справка по съответното фирмено дело. Неправилно административният съд приема, че отказът е правилен и законосъобразен, тъй като исканата информация не е налична в народното читалище. Такива мотиви не са отразени в оспореното решение на председателя на читалището. В този смисъл са основателни доводите на касатора, че ако органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той е следвало да го уведоми за това, съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ. /чл. 32 от ЗДОИ/. Следва да се има предвид, че информацията, съдържаща се в длъжностните характеристики е служебна обществена информация, тъй като същата е създадена и се съхранява по повод дейността на задължения субект и на неговата администрация (чл. 11 ЗДОИ). Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, регламентира, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените с наредбата ред и начин. Тава задължение се отнася и за длъжностните характеристики на лицата, работещи по трудово правоотношение, като съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. Следователно задълженият субект е длъжен да разполага с исканата служебна обществена информация, представляваща длъжностна характеристика на читалищен секретар и липсва законово основание да откаже предоставянето й, тъй като случая не е налице основанието на чл. 13, ал. 2 за ограничаване на достъпа до исканата информация, както и хипотезите на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация. Освен това документите по регистрация на ЮЛ с нестопанска цел се изготвят от него, поради което представянето им в Търговския регистър не означава, че той не може да ги предостави по реда на ЗДОИ на лицето, което иска съдържащата се в тях информация, касаеща дейността и ръководството на читалището. По изложените съображения решението на административния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 3/14.05.2018 г. на Председателя на Народно читалище "Пробуда-1907", село Биково, и преписката да се върне за ново произнасяне от задължения субект. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото, касационният ответник следва да бъде осъден да му заплати 300 лева адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 70 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2