Решение № 2234 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2016 г.

Решение № 2234 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С. област срещу решение № 1009/9.11.2016 г., постановено по адм. дело № 278/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - Н. К. Б., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 1012-22-160#1 от 4.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-С. област, с което е отхвърлена жалбата на Н. К. Б. срещу Разпореждане № 2113-22-698#3 от 29.10.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. област, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО. Делото като преписка е върнато на Териториално поделение на НОИ-С. област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания. Първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт изхожда от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, обективиран е в писмена форма, но е постановен при липса на мотиви относно спорния предмет. Изведено е, че спорът се свежда до това дали правилно пенсионният орган е категоризирал периода от 25.04.1986 г. до 18.12.1987 г., през който Бончев е работил в КЗС "Б." - гр. С., като труд, полаган при условията на трета категория, или е основателно възражението на Бончев, че е налице основание за прекатегоризиране на осигурителния стаж, като такъв при условията на втора категория. Първоинстанционният съд обосновава извод за липсата на конкретни фактически основания в оспорения административен акт. Установено е, че директорът на ТП на НОИ - С. област е постановил контролния акт по отношение на обжалваното пред него Разпореждане на пенсионния орган при липса на мотиви, при положение, че в жалбата си от 23.12.2015 г. оспорващият изрично е изложил оплаквания, че в оспорения административен акт (Разпореждане № 2113-22-698#3 от 29.10.2015 г.) липсват каквито и да било аргументи защо е постановен отказ, както и не е информиран какъв е резултатът от служебно поисканите Удостоверения, обр. УП-13 и обр. УП-15, за същия спорен период. Решаващият съд извежда, че липсата на конкретни фактически основания, мотивирали административния орган да приеме, че по отношение на лицето не са налице условията да му бъде отпусната исканата пенсия, е пречка да бъде извършена преценка за съответствието на процесното решение с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната на решението като незаконосъобразно, при което преписката следва да се върне на органа за ново мотивирано произнасяне. Наред с горното, първоинстанционният съд намира, че в производството пред пенсионния орган са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същият не е предоставил възможност на оспорващия да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че през процесния период е полагал труд, който с оглед действащото право към този момент, следва да се категоризира при условията на втора категория. Решаващият съд приема, че в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК при преценката на категорията на стажа ответникът не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. От данните, събрани по преписката, е видно каква е длъжността, заемана от Бончев в предприятието. Същевременно, обаче, не са събрани доказателства дали оспорващият е работил в строителна бригада в АПК "Самоков" (както поддържа пълномощникът му отново в писмените бележки) и дали същата е извършвала целогодишно строително-монтажни работи и в какво са се изразявали същите, дали Бончев е работил в обособен на самостоятелна стопанска сметка отдел и дали дейността му се е отчитала в отрасъл "Строителство", както и не е изследван въпросът относно характера на работата, извършвана от оспорващия, а именно дали тя по вредност и тежест съответства на идентични дейности на строително монтажните работници, работещи на други строителни обекти, с оглед съобразяване на определящия принцип съгласно чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд указва, че при новото произнасяне на административния орган горните обстоятелства следва да бъдат изяснени, включително чрез събиране на доказателства от заявителя и от предприятието - осигурител. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти - тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл. 35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. Касаторът - директор на ТП на НОИ - С. област излага мотиви, че за че за периода стаж от 23.03.1978 г. до 25.03.1988 г. на Бончев като монтажник в АПК - Самоков не е налице втора категория труд по т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.) едва във фазата на оспорване на акта, като липсват относимите фактически установявания, включително и с довод от вариантността на приетата съдебно-счетоводна експертиза. При преценка на съвкупния доказателствен материал и извършената служебна проверка, първоинстанционният съд правилно приема че оспореният административен акт не отговаря на визираните в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,