Решение № 8936 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2017 г.

Решение № 8936 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. М. С. против решение № 302/13.01.2017 г. по адм. д. № 5045/2016 г. на Административен съд - С.-град. Т., че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Съдът е отказал да събере исканите от него доказателства, а именно-официална разпечатка на телефонните му разговори на 09.12 и 10.12.2015 г. По делото е безспорно установено незаконосъобразното принудително довеждане, без да му се даде възможност да получи нужните му за връщане пари. Съдът не е взел предвид доказателствата, установяващи грубо нарушаване на човешките му права. В съдебно заседание представя молба, в която иска да бъде обезсилено решението на съда. Твърди, че е завел и друго дело с идентичен характер по второ незаконно принудително довеждане, по което съдът е приел, че действията на служители от Главна дирекция "Охрана на съдебната власт" не са административна дейност. /Определение № 64890/16.11.2016 г. по адм. д. № 10224/2016 г. на АССГ/. Ответникът - Главна дирекция "Охрана на съдебната власт" към Министерство на правосъдието, редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е недопустима, а първоинстанционното решение следва да се обезсили, доколкото между същите страни за същия предмет има влязъл в сила съдебен акт. В случай, че твърдяното обстоятелство не се потвърди, то касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон. В хода на съдебния процес, не е било доказано причиняването на щети от незаконни актове, действия или бездействия на служители при Главната дирекция. Не е налице и причинно-следствена връзка между техните действия и претендираните вреди. От приложената по делото СМЕ е видно, че не са събрани данни за влошено здравословно състояние на лицето. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. АССГ е бил сезиран с искова молба от М. М. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ГД "Охрана на съдебната власт" към Министерство на правосъдието, с която първоначално е предявен частичен граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв., за претендирани вреди от действия на служители на ответника. Ищецът е твърдял, че вредата е настъпила за периода 09-10.12.2015 г. в резултат на действие на служители на ГД "Охрана на съдебната власт" - гр. С. Загора, изразяващи се в невръчване на постановление за принудително довеждане, недаване на възможност да си вземе пари, както и неразрешаване ищецът да си вземе материали по делото, за което е принудително доведен в гр. С.. С допълнителна молба от 15.09.2016 г., ищецът е увеличил иска си до размера от 30 000 лв. Уточнил е, че незаконосъобразните действия на ГД "Охрана" се изразяват в това, че е бил принудително доведен, без да е имало искане от СРС до звеното на ГДО в гр. С. Загора, без наличие на акт за принудителното му довеждане, не е съставена декларация, че няма претенции срещу действията на служителите, подписана от него или от свидетел, няма протокол за обиск и декларация за отказ от медицински преглед. Претендираните вреди се изразяват в отказ за медицински преглед, който да удостовери, че здравословното му състояние е било тежко и не му е позволявало да пътува и да се яви на делото, явил се е на делото неподготвен и временно неадекватен, поради проблем с кръвната захар. Бил е принуден да се връща обратно на автостоп, като е извървял над 10 км. пеша в посока С. З.. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения иск. Съдът е приел в мотивите на решението, че принудителното довеждане представлява временно ограничаване правото на свобода на едно лице по смисъла на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 30 от Конституцията на Р. Б. и цели да обезпечи задължението на едно лице да се яви пред орган на държавна власт. Съдът приема, че непосредствено преди започване на принудителното довеждане, копие от определението на СРС е било връчено на ищеца, който е отказал да го подпише. За служителите на ответника е било налице изпълнение на задължение, вменено им с постановление на орган на съдебната власт и не е продиктувано от лично отношение, като същите нямат задължение да върнат лицето на мястото, от където е извършено принудителното довеждане. В хода на производството е останало недоказано ищецът да е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка. В ангажираната комплексна съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от ищеца, изрично се посочва, че състоянието на М. С. към периода, в който се претендират вредите, е било добро. Поради липсата на незаконосъобразен административен акт, действия и/или бездействия на служители на ГД "Охрана" при МП и липса на доказателства за причинени на ищеца неимуществени вреди, така както са заявени, които да са пряка и непосредствена последица от действия и/или бездействия на служители на ответника Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че в съдебно заседание, проведено на 5.11.2015 г., състав на Софийски районен съд е постановил принудителното довеждане на С. за съдебно заседание на 10.12.2015 г. от 09:30 ч. На 9.12.2015 г. със заповед № з-1097/8.12.2105 г. на началник Областно звено "Охрана - С. З." е постановено принудително довеждане на ищеца от служители на Областно звено "Охрана - С. З. до Софийски районен съд по ЧНД № 13929/2015 г., насрочено за 10.12.2015 г. от 09:30 ч. Във връзка с принудителното довеждане на ищеца по делото от страна на ответника са приложени докладни записки от служителите, които са го извършили. Видно от дадените обяснения около 10:00 ч. на 9.12.2015 г. при пристигане на адреса на лицето, чието принудително довеждане се иска, същото е установено пред дома му. Служителят на ОЗО се е легитимирал със служебна карта и е пристъпил към връчване на копие от определението на СРС, във връзка с принудителното довеждане. С. се е запознал с документа и не е изказал възражения. Обяснено му било, че след представянето му пред Софийски районен съд няма да бъде върнат от служители на ГДО и той казал, че за него така е по-добре, защото си спестява разходите в едната посока до гр. С.. При предявяването на протокола е поискано от С. да се разпише, че е запознат със същия, но ищецът е отказал. Предявяването е документирано от служителя на Областно звено "Охрана" - С. З. върху протоколното определение. В докладните записки се посочва, че по време на транспортирането на ищеца до Областно звено "Охрана - П., същият не е имал никакви претенции към служителите. От назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза става ясно, че ищецът боледува от захарен диабет неинсулинозависим тип, усложнен с диабетна полиневропатия, за която има предписано лечение, но в момента е в добро състояние. Обосновани са изводите на съда за допустимост и неоснователност на предявения иск. Касационната инстанция приема, че действията на служителите на ГД "Охрана" към МП са действия на орган на изпълнителната власт. Независимо, че действията са в изпълнение на определение на съда за принудително довеждане по чл. 71 НПК, в настоящото производство претенцията за вреди се основава на действия на служителите на посочената дирекция, а не правилността на акта на съда, който е предмет на изпълнение. Съдът е анализирал подробно фактическата обстановка и е изложил обосновани изводи за липсата на причинени вреди на касационния жалбоподател. Доказателствата по делото изцяло опровергават твърденията му, изложени в исковата молба. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,