Решение № 3352 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2017 г.

Решение № 3352 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. Н. В. П., В. В. П., чрез законния си представител Й. Н. Р., и В. А. П., тримата от гр. О., чрез адв. Зотева и 2. кмета на О. Б., срещу решение № 945 от 16.06.2017 г. по адм. д. № 153/2017 г. на Административен съд - Б.. С първата касационна жалба се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на тримата касатори срещу заповед № 2030/10.12.2015 г. на кмета на община Б., с доводи за незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна със законните последици. С втората касационната жалба се обжалва решението в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № 2030/10.12.2015 г. на кмета на О. Б., като се твърди, че изводът на съда за наличие на разпоредено в процесната заповед премахване на законно изградени части е в противоречие със съдържанието на оспорения акт. Претендира се отмяна на решението в тази част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се оставят без уважение, а обжалваното решение в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че жалбите са неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил частично жалбата на настоящите касатори Н. В. П., В. В. П. и В. А. П. срещу заповед № 2030/10.12.2015 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка-тераса" към самостоятелен обект с идентификатор 04279.622.118.1.3, част от сграда с идентификатор 04279.622.118.1, в ПИ с идентификатор 04279.622.118 по КК на гр. Б., идентичен с УПИ VIII, кв. 9 по плана на VII-ми микрорайон, гр. Б. Заповедта е отменена само в частта за премахване на части от строежа: тераса от западната страна на обект с идентификатор 04279.622.118.1.3, част от сграда с идентификатор 04279.622.118.1, с размери 2,80 м./1,00 м. и тераса от южната страна на обект с идентификатор 04279.622.118.1.3, част от сграда с идентификатор 04279.622.118.1, с размери 0,60 м./1,00 м., като предвидени като част от жилищната сграда, съгласно одобрените архитектурни проекти от 1968 г. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пристройка към първия етаж на жилищна сграда, представляваща открита използваема площ с частични оградни стени с дебелина 10 см., разположена върху колони, носени от единични бетонови фундаменти, извършен без строителни книжа /одобрени проекти, разрешение за строеж/, в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж, както и за непопадането му в хипотезата за търпимост на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В изпълнение задължителните указания по отменителното решение на ВАС № 2438 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 8731/2016 г./ са събрани доказателства с оглед установяване дали е налице незаконен строеж и дали същият е търпим. Това обстоятелство е довело до обсъждане на събраните в двете първоинстанционни производства доказателства в тяхната съвкупност, вкл. и констатациите на СТЕ и допълнителната СТЕ, които са възприети само в техническата им част. В тази връзка се явява неоснователен касационният довод за погрешно тълкуване на фактически установеното по делото. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 34-1/06.11.2015 г. и Констативен акт № 34-2/06.11.2015 г., изготвен от длъжностни лица на община Б., са оборени в съдебното производство, в частта за премахване на части от строежа: тераса от западната страна на обект с идентификатор 04279.622.118.1.3, част от сграда с идентификатор 04279.622.118.1, с размери 2,80 м./1,00 м. и тераса от южната страна на обект с идентификатор 04279.622.118.1.3, част от сграда с идентификатор 04279.622.118.1, с размери 0,60 м./1,00 м. За същите правилно е установено, че са предвидени като част от жилищната сграда, съгласно одобрените архитектурни проекти от 1968 г., т. е. не попадат в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неправилно е твърдението на втория касатор, че въпросните части не са били предмет на процесната заповед, тъй като и в изготвените констативни актове и в заповедта, обектът е описан в неговата цялост, включвайки законните части. И. П. № 4 от първата СТЕ, или това към допълнителната СТЕ, изготвена при повторното разглеждане на делото, доколкото може да се приеме, че заповедта е насочена само към пристроеното през 1999-2000 г., параметрите на същото не са изрично отразени в констативните актове или в оспорения акт, където за премахване са посочени "общи размери на строежа 6,15 м./9,20 м. " и не е маркиран изрично подлежащият на премахване обект на окомерната скица. Неоснователно е основното оплакване, изложено в първата касационна жалба, че неправилно административният съд е приел, че извършеното строителство е незаконно, предвид представените декларации за съгласие от собствениците на съседните имоти. Въпреки че такива са необходими при застрояване при намалени отстояния към съседните имоти, те не изключват нуждата от издаване на строителни книжа за обекта. Неправилни са и доводите за законност/търпимост на строежа поради спазване на действалите преди 2001 г. разпоредби на ЗТСУ (отм.), тъй като е допустим при намалено отстояние. В разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, ППЗТСУ (отм.) е предвидено, че за запазване на заварени годни сгради се допуска фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години. В тези случаи разстоянието може да бъде намалено най-много с една трета. Посочената разпоредба е относима към установяване на фактическото разположение на заварените сгради и евентуалното им запазване, ако те самите не отговарят на изискващите се разстояния, но е неотносима за новоизградена частично пристройка към съществуваща сграда. Процесната заповед, обратно на твърденията на първите касатори, е издадена в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК - съдържа мотиви от фактическа страна, както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част, а именно: строежът "Пристройка-тераса" е незаконен поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж, което е основание за премахването му по смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен през периода 1999 г. - 2000 г. Изводите на съда за търпимостта на строежа се основават на изискванията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ/ДВ, бр. 82/2012 г./, която разпоредба не е приложима в настоящия случай, тъй като визирания в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно процесния незаконен строеж, за който безспорно е установено, че е изграден в периода 1999 г. - 2000 г., следва да бъде разглеждан с оглед търпимостта по реда на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, която норма изисква изследване допустимостта по действащия ПУП и надлежно деклариране на строежа в указания 6-месечен срок. Доказателства за деклариране на строежа не са представени в производството пред първата инстанция, вкл. и пред настоящата, а освен това е обследвано несъответствието на процесния обект с действащия ПУП, одобрен със заповед № 215 от 23.03.1998 г. на кмета на О. Б. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,