Решение № 5797 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2012 г.

Решение № 5797 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 17.02.2012 г. по адм. дело № 10400/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменено издаденото от същия орган решение № 554/20.10.2011 г. за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Мохсен Ерфан Хусейнпур. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено със законовите последици. Ответникът Мохсен Ерфан Хусейнпур е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Мохсен Ерфан Хусейнпур е гражданин на Иран и е пристигнал в Република България със самолет на 12.02.2010 г. с неистински ирански паспорт. С молба № 422/24.03.2010 г. Мохсен Ерфан Хусейнпур поискал закрила в Република България, като мотивирал искането си с преследване от страна на официалните власти в Иран. С търсещия закрила били проведени няколко интервюта, по време на които е посочил за основни причини да напусне Иран участието си в студентски протести през 2003 г., участието си в Зеленото движение, борещо се за мир и свобода, страх да не бъде задържан от полицията, както и това, че е противник на официалната ислямска религия. Молбата за закрила е била разгледана от председателя на Държавната агенция за бежанците, който с решение № 523/06.12.2010 г. отказал да предостави статут. Решението е било отменено с решение № 9498/28.06.2011 г. по адм. дело № 386/2011 г. по описа на Върховния административен съд и преписката е била върната за ново произнасяне с указания да бъдат обсъдени представените от чужденеца писмени доказателства - свидетелство за свето кръщение, удостоверяващо, че чужденецът е приел на 05.06.2010 г. християнската вяра, присъда от Революционния съд - Техеран, с която е осъден задочно на 12 години затвор за незаконна пропаганда, подстрекаване на група хулигани против Ислямска република Иран и обида на държавни служители. На 26.08.2011 г. в изпълнение на съдебното решение е проведено ново интервю, като въз основа на събраната информация е издадено решение № 554/20.10.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, подписано по заместване от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на чужденеца повторно бил отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. От правна страна административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е постановено в резултат на неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъобразяване с установените процесуални правила. Съдът посочил, че по отношение на лицето е приложима нормата на чл. 8, ал. 5 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, тъй като ситуацията в Иран отново е напрегната заради оказвания международен натиск и санкциите, наложени от Европейския съюз с цел преустановяване на разработването на ядрени технологии. Направено е заключение, че за Мохсен Ерфан Хусейнпур съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както и че общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена чрез проверка, но това не е направено. Съдът се е позовал на чл. 4, т. 5 от Директива 2004/83/ЕО, като е посочил, че декларациите на молителя не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации за страната на произход и отменил като незаконосъобразен административния акт. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е приложил точно съответните правни разпоредби на националното и европейското право. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Както е установено от данните в интервюто, изтъкнатият от чужденеца мотив за предоставяне на статут на бежанец е страх от преследване, поради това, че е участвал в протести против управляващия режим в Иран и че по тази причина бил получил присъда. Мохсен Ерфан Хусейнпур е заявил, че името му фигурирало в списък на лица, които са протестирали срещу режима и полицията била разбрала за участието му в протестите. Въпреки тези твърдения, няма данни, че по отношение Мохсем Ерфан Хусейнпур са били предприети репресивни мерки до заминаването му от Иран. Той не е бил арестуван, не му е било повдигнато обвинение, нито е бил преследван от някого. Не могат да се приемат за достоверни твърденията му, че една година след протестите срещу него е започнато наказателно производство, тъй като, ако властите са имали намерение да го арестуват и обвинят заради участието му в тези протести, те са щели да го сторят много по-рано. Не може да се кредитира с доверие и представеният от Мохсен Ерфан Хусейнпур документ, според който му е била наложена присъда от Революционния съд - Техеран. Прави впечатление, че той не запознат с историята на присъдата си и не е предприел действия за обжалването й пред Апелативния съд - Техеран, както е указано в текста. Във връзка с възможността за обжалването на присъдата, следва да се отбележи, че според неофициални информационни източници присъдите на революционните съдилища в Иран не подлежат на обжалване пред общите съдилища и са окончателни, което е индикация за неистинността на представения документ. Не може да се приеме и другото, сочено от чужденеца основание, свързано с приемането на християнската религия. Мохсен Ерфан Хусейнпур твърди, че е приел християнството по време на производството за предоставяне на статут в Република България, както и че майка му била християнка от 4 - 5 години и че от нея знаел за тази религия. При поведените интервюта обаче е станало ясно, че търсещият закрила въобще не е запознат с християнската религия и не може да посочи най-известните християнски празници. Освен това, според сведенията, съдържащи се в справка № 356/06.02.2009 г. на дирекция "Международна дейност", в Иран християните могат да упражняват свободно своята религия в молитвени домове или частни квартири, стига да не обезпокояват околните. При положение, че Мохсем Ерфан Хусейнпур е приел християнството на територията на Република България, не може да се приеме, че е бил преследван по религиозни причини. Въз основа на тези данни следва да се направи извод в подкрепа на преценката на административния орган, че по отношение на кандидата не се установява преследване съгласно признаците по чл. 8 ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно и в частта, в която е отказан хуманитарен статут на кандидата. Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. При подвеждане на фактите в бежанската история на чужденеца под приложимата правна норма обаче не може да се направи извод, че в родината си той е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Липсват и сведения, че по отношение на личността и живота му е имало тежки и лични заплахи поради ситуацията на вътрешен въоръжен конфликт в страната. При отсъствието на основание за получаване на хуманитарен статут съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците, което се споделя от касационната инстанция, административният съд е направил преценка, че субсидиарният статут може да бъде обоснован с наличието на безогледно насилие във висока степен, което само по себе си поражда сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Хипотезата е анализирана при широко тълкуване на разпоредбата на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., макар в конкретния случай да няма основание за прилагане на изключението, което свежда съществуването на сериозна заплахи за живота и личността на търсещия хуманитарна закрила до присъствието му в района, на територията на който протича въоръжен конфликт. Незаконосъобразно е и съждението на първоинстанционния съд, че общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена чрез проверка, но това не е било направено в хода на административното производство. Съдът е посочил като пример липсата на проверка за действителността на присъдата на Революционния съд на Техеран. Такава проверка не би могла да бъде извършена с оглед забраната за сътрудничество с официалните власти на държавата по произход на търсещия закрила, записана в чл. 63, ал. 4 ЗУБ. Съдът неточно се е позовал на чл. 4, т. 5 от Директива 2004/83/ЕО, сочейки, че декларациите на молителя не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации за страната на произход. Не е било съобразено, че директивата дава възможност за оценка на декларациите на чужденеца като свързани и достоверни. С оглед на тези констатации касационната инстанция приема, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу решение № 554/20.10.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Основанията за отмяна "необоснованост" и "съществени нарушения на съдопроизводствените правила", сочени от касационния жалбоподател, не следва да се разглеждат, тъй като не се подкрепят от конкретно формулирани оплаквания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд