Решение № 77 от 8.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 179/2018 г.

Решение № 77 от 8.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 179/2018 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязлото в сила Определение № 2224 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 1423/2015 г. на Варненския окръжен съд с което на основание чл. 233 ГПК е обезсилено Решение № 1076/05.03.2015 г. и определение № 4572/08.04.2015 г. по гр. д. № 10260/14 г. на Варненския районен съд 35 с-в и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради отказ от него. Молбата на [фирма] по чл. 303, ал. 1 ГПК е депозирана на 04.12.2017 г. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1-3 ГПК тече от 28.09.2017 г. - датата на влизане в сила на Решение № 764 от 25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на ВнОС. Молбата за отмяна е депозирана в рамките на предвидения от закона 3-месечен срок и е допустима. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор, ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Твърдението по молбата за отмяна на едноличното дружество е, че по предявените от него искове срещу [фирма] е било образувано гр. дело № 10260/14 г. по описа на Варненски районен съд, 35-ти състав. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е бил уважен. С постановено по реда на чл. 248 ГПК определение, в негова полза са били присъдени разноски. По жалба на ответника е било образувано гр. д. № 1423/2015 г. на Варненския окръжен съд. По време на висящността на въззивното производство, вписаният в Търговския регистър нов управител на въззиваемия - К. Д. е направила отказ от иска от името на [фирма] и ВнОС е постановил определението, чиято отмяна е предмет на настоящето производство. С влязло в сила на 28.09.2017 г. Решение № 764 от 25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г., Окръжен съд Варна по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство.