Решение № 12967 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2013 г.

Решение № 12967 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2013 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Мария Стоименова Стоянова, с. Герман, чрез пълномощник адв. Христо Иванов Михайлов, срещу решение от 2.02.2011 г. постановено по адм. дело № 0887/2006 г. на Софийски градски съд, 3 "Б" състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-15-330/2.11.2005 г., издадена от Областния управител на област София. Касационната жалбоподателка счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановени при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а освен това е постановено при неизяснена фактическа и правна обстановка. Твърди се, изложените от съда мотиви са бланкетни, направените изводи са неясни и в нарушение на материалния закон. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено изцяло и делото решено по същество като се уважи жалбата или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски. В хода на касационното производство жалбоподателката Мария Стоименова Стоянова е починала и на нейно място като касационни жалбоподатели са конституирани законните й наследници: Христо Иванов Михайлов, Надежда Стефанова Благоева, Любомир Стефанов Благоев и Савина Иванова Михайлова - Големинова, които не заявяват конкретно становище по жалбата на наследодателя си. Ответникът - Областния управител на Област София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските в размер на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни: Вергиния Василева Каменова, Анна Михайлов Шопова /Айше Мустафова Хашим/, Маргарита Нарцис Георгиева чрез особен представител Калин Апостолов Ангелов, Бонка Димитрова Атанасова, Марияна Трайчова Велева, Димитър Йорданов Димитров, Стоилка Огнянова Андреева, Райчо Георгиев Андреев, Венета Димитрова Велкова, Николина Димитрова Александрова, Цветанка Стойнева Илиева, Лидия Петрова Добрева, Анна Димитрова Добрева, Галина Димитрова Добрева, Виолета Георгиева Исаева, Мария Михайлова Тодорова, Стефан Трайков Петров, Лидия Иванова Николова, Светла Василева Добрева, Димитър Василев Трайков, Антоанета Борисова Минковска, Петър Трайков Митков, Елка Боянова Георгиева, Росен Тодоров Марков, Иван Боянов Стоянов, Венцислава Йорданова Чолкова, Виолета Борисова Демирева, Ирина Димитрова Шопова-Цикалова, Борислав Георгиев Марков, Антоанета Георгиева Тингарова, Екатерина Минкова Михайлова, Димитър Костадинов Илиев, Любомир Григоров Шопов, Рилка Цветанова Стоянова, Стоилка Борисова Генчева, Николина Веселинова Кръстанова, Катя Иванова Стефанова, Стоянка Иванова Нетовска, Цветан Веселинов Димитров, Мария Спасова Захариева, Анатоли Благоев Илиев, Райна Василева Стоичкова, Мария Костадинова Танева, Цветанка Стоилова Георгиева, Георги Димитров Георгиев, Венцислав Димитров Георгиев, Трайка Трайкова Илиева, Невена Георгиева Радованова, Радко Тодоров Шопов, Любомир Тодоров Трайков, Данаил Тодоров Марков, Христо Иванов Христов, Йордан Георгиев Иванов, Бойко Георгиев Иванов, Божура Георгиева Толева, Григор Иванов Шопов, Венцислав Димитров Георгиев, Огнян Петров Димитров, Люсиена Петрова Андреева, Евгения Костадинова Чалева, Виолета Кирилова Стоилова, Райно Димитров Илиев, Трайко Георгиев Шопов, Йордан Борисов Стоянов, Елена Борисова Димитрова, Ясен Стефанов Петров, Евелина Стефанова Петрова, Орлин Димитров Шопов и Емилия Кирилова Кириловаq не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед в частта й относно процесните три имота е основан на доказателствата и на заключението на изготвената СТЕ. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 АПК по отношение на която постановеното съдебно решение е неблагоприятно - спрямо първоначалната жалбоподателка Мария Стоименова Стоянова, а впоследствие спрямо нейните наследници, които встъпват в процеса по силата на правоприемството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. С решение № 32 от 2.02.2011 г. по АХД (административен характер дело) № 0887/2006 г., в производство по реда на чл. 33 - 45 ЗАП, отм. във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, във връзка с § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административно отделение, III - "Б" /III-а - закрит/ състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Мария Стоименова Стоянова срещу заповед № РД-15-330/2.11.2005 г., издадена от Областния управител на област София-град, като неоснователна и с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Мария Стоименова Стоянова с адрес: с. Герман, ул. "Старата чешма" № 1, да заплати на Областна администрация на област София, гр. София, ул. "Алабин" № 22, разноските по делото в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, първоинстанционният Софийски градски съд (СГС) е приел, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна. Посочил е, че административният орган е длъжен при одобряване на плана на новообразуваните имоти да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с надлежни титули за собственост. В тази връзка е констатирал, че на жалбоподателката е признато право на възстановяване собствеността върху 3 ниви с решение на ПК № 3150 от 1.04.1993 г., съгласно регистъра на името на Благой Стоянов Шопов (наследодател на Мария Стоименова Стоянова) са записани имоти с № № 1693, 1701 и 3078 /масив 6110/ относно нивата в м. "Кречалница", № № 740, 741,742,743,744 и 745 /масив 6115/ относно нивата в м. "Ридо" и № 343 /масив 6108/ относно нивата в м. "Дупките". Посочил е, че заинтересованите страни наследници по закон на Атанас Алексов Тодоров, Велко Стоянов Шопов, Йордан Андреев Дюлгерски, Цветан Стойнев Джанков също са собственици на земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ, заинтересованата страна Мария Спасова Захариева е ползвател с признато по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ право, а заинтересованата страна Анатоли Благоев Илиев се легитимира като собственик на празно дворно място, извън регулация, представляващо имот пл. № 743. Така постановеното съдебно решение е правилно. Допуснати са някои неточности в цитиране на текстовете и в правните изводи, но те не водят до незаконосъобразност до степен на отмяна на обжалваната пред СГС заповед № РД-15-330 от 2.11.2005 г. Всъщност с тази заповед, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, Областният управител на област София е одобрил план на новообразуваните имоти в М 1:1000 за м. "Терасите" с. Герман, Столична община. Първоначалната жалбоподателка Мария Стоименова Стоянова оспорва заповедта като се позовава на Решение № 3150 от 1.04.1993 г. на Поземлена комисия село Лозен, община Панчарево, с което е било възстановено правото на собственост на наследниците на Благой Стоянов Шопов в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху три имота: нива от 3.000 дка, девета категория, находящ се в терен по § 4 на село Герман в местността "Ридо"; нива от 4.400 дка, девета категория, находящ се в терен по § 4 на село Герман в местността "Кречалница" и нива от 2.000 дка, пета категория, находящ се в землището на село Герман в местността "Дупките". Веднага следва да се констатира, че има разминаване в площта на първия и втория имот, защото в жалбата си противно на решението на поземлената комисия жалбоподателката посочва площ за имота в местността "Ридо" - 3404 кв. м, а за имота в местността "Кречалница" посочва площ 4 411 кв. метра. Освен това, видно от жалбата, жалбоподателката няма претенции за имот, който също попада в терен по § 4 - нива от 3400 дка, девета категория в местността "Лещако". Вместо това, претенцията й е за нивата от 2.000 дка, пета категория, находяща се в землището на село Герман в местността "Дупките", но този имот видно от решението на поземлената комисия не се намира в територия по § 4. В уточнителна молба без дата, приложена на лист 91 от адм. дело № 0887/2006 г. по описа на СГС, с поставена от съда резолюция на 25.06.2007 г., жалбоподателката Мария Стоименова Стоянова изоставя претенцията си относно имота - нива от 3.000 дка, девета категория, находящ се в терен по § 4 на село Герман в местността "Ридо" по решението на поземлената комисия (посочен с площ от 3404 кв. м в жалбата), най-вероятно защото е установила, че в плана на новообразуваните имоти за наследниците на наследодателя й Благой Стоянов Шопов е отреден имот с площ от 2983 кв. метра. Процесното производство пред Софийски градски съд е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т.н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт. Разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези при наличието на които влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да бъде изменян впоследствие, като на първо място е предвидено при спор за материално право, правата на заинтересуваните лица да се осъществяват по съдебен ред, който е гражданскоправния способ за разрешаване на спор за собственост. При дадения от законодателя приоритет на ползвателските имоти е безспорно, че в плана на новообразуваните имоти следва да бъдат отразени първо тези имоти, а след това да се отреди имот при посочените по-горе условия и за бившите собственици. Затова когато се касае за имоти на бившите собственици, които са разположени в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Затова и в решението по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (каквото на практика е издадено) от ПК - Лозен, не се посочва номер на имота, граници, съседи, тъй като такива още са неизвестни и отразеното от поземлената комисия, че се възстановява правото на собственост не е прецизно, защото на този етап само се признава правото на собственост върху имоти с определена площ и местност, в която са се намирали земеделските земи, на които заявителят има право. Земеделската реституция приключва със заповедта на кмета на общината с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и трябва да съответства на неговото съдържание. А при невъзможност за реално възстановяване на признатите права на собственост, се дължи обезщетение, но този въпрос в случая е извън предмета на делото. За яснота на страните по спора, в частност за жалбоподателите е необходимо да се посочи, че план на новообразувани имоти е несъвместим с план за земеразделяне, при който имотите се възстановяват в нови реални граници, а не в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Затова допълнителното оплакване в представената на 1.10.2010 г. молба от първоначалната жалбоподателка Мария Стоименова Стоянова за незаконосъобразност на заповедта на областния управител, защото са нарушени чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ по отношение на техните имоти, е абсолютно неотносимо за спора. В този смисъл са ирелевантни и част от формулираните задачи за съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Следва да се посочи още, че в плана на новообразуваните имоти не се включват имоти, които се намират в урбанизираните територии, тоест в строителните граници на населените места. Възстановяване правото на собственост върху такива имоти е по друг ред и различна процедура - чл. 11 от ППЗСПЗЗ. От данните по делото се установява, че първоначалната жалбоподателка Мария Стоименова Стоянова попада във втората категория лица - наследник на бивш собственик с възстановено (на практика признато) право на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от заключението на вещото лице, няма нарушения при изготвянето на обжалвания план на новообразуваните имоти. Констатациите на експертизата не могат да бъдат оборвани едва в касационното производство. Пълномощникът на първоначалната жалбоподателка - адв. Михайлов е присъствал на съдебното заседание на 27.01.2011 г., на което е била изслушана и приета допуснатата СТЕ, имал е възможност да задава въпроси, да оспори експертизата, да постави допълнителна задача на същото вещо лице, да иска повторно заключение от друго вещо лице или разширяване на експертизата в тричленна. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. В решението си съдът е посочил, че жалбоподателката не е представила доказателства за приключила процедура по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ - скица на имотите, заверена от ОСЗГ. Това погрешно становище на съда обаче не може да се приеме за нарушение на материалния закон. Първо, от изложените по-горе принципни положения се установява, че процедурата по възстановяване на собствеността на имотите на бившите собственици и техните наследници ще приключи едва когато влезе в сила ПНИ. Скица се представя само когато имотите са възстановени с окончателно решение за възстановяване правото на собственост по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тоест, решението със скицата към него има силата на нотариален акт за собственост само когато имотите се възстановяват в стари реални граници (съществуващи или възстановими) и не се намират в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Скица на имота - извадка от влезлия в сила ПНИ ще се приложи към заповедта на кмета на общината с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Второ, съдът е приел жалбата за неоснователна по други причини, а не защото не е представена скица за претендираните имоти. Постановеното от СГС решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора в касационната инстанция, на ответника се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,