Решение № 3558 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2009 г.

Решение № 3558 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационнна жалба, подадена от Калинка Александрова Дерекова от гр. София, чрез процесуален представител срещу решение № 21/21.03.2009 г. по адм. д № 6536 от 2008 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РД-15-206/3.11.2008 г. на областния управител на област София-град. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Областен управител на област София-град, чрез процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС, послужила като правно основание за издаване на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд предвижда изземване на държавен имот, в случаите, когато се владее или държи без основание или на отпаднало основание. За да постанови обжалваното решение, административния съд, е приел за безспорно установено, че наемния договор за процесното жилище е прекратен на основание чл. 24 от ЗДС във връзка с чл. 238, изр. 1 от ЗЗД. Съдът е приел за безспорни всички спорни между страните обстоятелства, без дори да ги конкретизира. Липсва подробен анализ на събраните в съдебното производство доказателства и възраженията на жалбоподателката, че представляват доказателствени средства съобразно чл. 39, ал. 1 АПК, както и мотивиране от кои доказателства се прави извод, че жалбоподателката владее без правно основание. Това е така тъй като в хода на цялото съдебно производство жалбоподателката е възразявала, че ползва жилището на годно правно основание, валидна настанителна заповед и че не е налице прекратяване на договора за настаняване, тъй като не е спазен тримесечен срок за предизвестие съгласно договореното (съгласно чл. 28 от ППЗДС наемните отношения се прекратяват по реда на ЗЗД и условията, предвидени в договора), които възражения съдът следва да обсъди в съответствие с другите доказателства по делото за да стигне до обосновани изводи. Съдът неправилно е разпределил тежестта на доказване, като не е отчел, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган следва да доказва съществуването на фактическите основания за издаване на заповедта, а не както е приел съдебния състав - жалбоподателят да представя доказателства, изключващи основанието за издаване на акта. Предвид така допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви относно основните правнорелевантни факти и неправилно разпределение на тежестта на доказване, решението следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. При новото разглеждане следва да се има предвид и новопредставеното доказателства влязло в сила решение по адм. д. № 3814/2008 г. с оглед възраженията на касаторката че ползва имота на годно правно основание. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение на първа колегия,