Решение № 6836 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14349/2010 г.

Решение № 6836 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14349/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Добрев Даскалов от гр. София против решение от 08.07.2010 г. по адм. д. № 505/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-48-1 от 10.01.2000 г. на кмета на Столична община, с която е наредено да се изземе част от земеделски имот пл. № 2087, к. л. № Г-11-З-А по неодобрен кадастрален план, находящ се в землището на с. Бистрица, м."Шумако" на наследниците на Григор Митрев Нешев. В жалбата излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е съобразил, че липсва молба за започване на административното производство и издаване на оспорената заповед, както и че в административния акт не е посочен точния размер на имота, който се изземва от него, поради което издадената заповед е нищожна и незаконосъобразна. Подробни доводи излага в писмена защита чрез адв. Станкова. Моли, да се отмени обжалваното решение и се прогласи нищожността на заповедта на кмета. Ответникът - кмета на Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Асен Яначков Нешов, Никола Яначков Нешов, Кирил Яначков Нешов, Лазаринка Яначкова Нешова, Цветана Яначкова Ваташка, Яна Мишова Нешова, Христо Яначков Нешов и Гергина Яначкова Дедикова, чрез пълномощника си адв. Вакрилов с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Симеон Мирчев Симов, чрез особен представител адв. Браткова поддържа жалбата и излага становище за неправилност на обжалваното решение, с искане да бъде отменено. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че производството пред административен орган е започнало по искане на заинтересуваните лица, на които имотът е бил реституиран по ЗСПЗЗ, като по делото е налице изрична молба от 30.03.99 г. за издаване от кмета на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ, както и заверена декларация от наследниците от 2.11.99 г., като и двете са преди издаване на констативния акт и обжалваната заповед. Смята, че административният орган не се е самосезирал, а е налице искане от заинтересуваните лица, легитимиращи се като собственици на имота, по силата на решение на ПК за възстановяване в стари реални граници. Излага, че в атакуваната заповед не е посочена площ на частта на имота, чието изземване е наредено, но такава е посочена в цитирания в заповедта констативен акт, поради което горното не съставлява съществено нарушение, а още повече по делото не се спори, че атакуваният акт вече е изпълнен и са налице писмени доказателства за това, както и че е спазена установената форма на административен акт. Излага, че съдът е постановил законосъобразно решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение от 08.07.2010 г. по адм. д. № 505/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав, е отхвърлена жалбата на Симеон Добрев Даскалов против заповед № РД-48-1 от 10.01.2000 г. на кмета на Столична община, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя част от земеделски имот пл. № 2087, кадастрален лист № Г-11-З-А по неодобрен кадастрален план, находящ се в землището на с. Бистрица, м."Шумако", с възстановено право на собственост на наследниците на Григор Митрев Нешев. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Установено е по делото, че процесната заповед е издадена въз основа на молба № РД-94-94-А-1734 от 09.04.1998 г. на наследниците на Григор Митрев Паунов - Нешев, представлявани от Асен Нешев, като собственици с възстановено право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, да бъде иззет процесния имот, по отношение на който е възстановена собствеността на техния наследодател. Също така е установено, че с молба вх. № РД-94-И-1734 от 30.03.1999 г., в която е посочена молба № РД-94-94-А-1734 от 09.04.1998 г. и с молба-декларация от 02.11.1999 г. наследниците на Григор Нешев, са поискали да се предприемат незабавни мерки за изземване на имот № 2087 кадастрален лист № Г-11-З-А, находящ се в землището на с. Бистрица, м."Шумако", който е възстановен с решение № 591.1 от 21.03.1994 г. на ПК -Панчарево и е издаден нот. акт № 165, т. VI, н. д. № 1257/1995 г. Въз основа на това искане е бил съставен констативен акт изх. № 1105 от 23.11.1999 г. на комисията назначена със заповед на кмета на община, с който е констатирано, че част от имот № 2087 от 250 кв. м. е била включена в съседен имот № 1875, както и че Симеон Мирчев Симов владее част от 188 кв. м. от имот 2087 без правно основание. Въз основа на акта и искането на наследниците на Григор Нешев е издадена процесната заповед на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Установено е от съда, че за процесния имот № 2087 с решение на поземлената комисия е възстановена собствеността на наследниците на Григор Нешев и е издаден нот. акт № 165, т. VI, н. д. № 1257/1995 г. Също така е установено, че със заповед № РД-46-06 от 07.09.1999 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община е отказано право на придобиване на собствеността върху имот от Симеон Добрев Даскалов, поради липса на предпоставките по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е потвърдена с влязло в сила решение от 02.08.2005 г. по адм. д. № 1730/2003 г. на Софийски градски съд. Прието е от съда, че жалбоподателят ползва процесния имот без правно основание, поради което са налице изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на процесния имот от него. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил липсата на искане за започване на производството по издаване на административния акт, както и че в последния липсва конкретен размер на площта, която се изземва. Съдът е изложил мотиви във връзка с посочените възражения, които се възприемат напълно от настоящия съдебен състав. Липсата на молба № РД-94-94-А-1734 от 09.04.1998 г. по административната преписка, по която е издадена процесната заповед, при наличие на молба вх. № РД-94-И-1734 от 30.03.1999 г. и молба-декларация от 02.11.1999 г. на наследниците на Григор Нешев, с които са поискали отново да се предприемат незабавни мерки за изземване на имот № 2087 от жалбоподателя, не обуславя извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания административен акт, при наличие на данни за сезиране на орган с искане за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Административният орган е посочил в заповедта констативния акт относно ползваната без правно основание част от имот № 2087, в която връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на заповедта е по отношение на тази част, както и че фактически е изпълнена с протокола за изземване. Не се отнася до съществено нарушение при издаване на административния акт, след като в констативния акт на помощния орган е посочен размера на частта от имот № 2087 за изземване. Жалбоподателят не е доказал валидно правно основание за ползване на имота и след като се отнася до земеделски имот с възстановено право на собственост, правилно е приложена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение