Решение № 8940 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2012 г.

Решение № 8940 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 191 от 21.12.2011 г., постановено по адм. дело № 535/2011 г., Административният съд - гр. Добрич, е отменил решение № 17/23.06.2011 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № 5010217918/26.04.2011 г. на началник-отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Добрич, и е върнал преписката за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Осъдил е ТП на НОИ - гр. Добрич, да заплати на Демирева разноски по делото в размер на сумата 454 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с оплакване, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - Лиляна Георгиева Демирева, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Административния съд - Добрич, за правилно. След като съгласно заключението на назначената експертиза изпълнявалият длъжността "дружинен ръководител" има пълна норма часове за учител, то времето, през което лицето е заемало длъжността "дружинен ръководител", следва да се зачита за учителски стаж. А след като се зачитат за учителски стаж процесните два периода от време, правилно е прието с обжалваното решение, че тези периоди е следвало да бъдат признати за учителски трудов стаж с последиците за пенсиониране - отпускане на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество, за неоснователна. С обжалваното пред първата инстанция решение № 17/23.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, е оставено в сила разпореждане № 5010217918/26.04.2011 г. на началник-отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - Добрич, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната първоначално в минимален размер с разпореждане № 5010217918/30.11.2010 г., като е определена пенсия в реален размер 356,52 лв., но не е отпусната добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното пред него решение, като е приел, че жалбоподателката отговаря на кумулативно предвидените в § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изисквания и неправилно е било преценено от административния орган, че същата не е представила съответните доказателства относно стажа си като дружинен ръководител, както и доказателства за изпълнението на първата норма на задължителната преподавателска работа в посочените периоди. Съдът е счел, че процесните периоди следва да бъдат признати като учителски трудов стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 и 3 от ПЗР на КСО. Така постановеното решение е правилно. По делото е бил спорен положеният труд в периодите 01.09.1974 - 01.09.1977 г. и 01.02.1978 - 01.09.1978 г., през които Лиляна Демирева е работила като дружинен ръководител в ОУ "Й. Йовков", с. Красен, област Добрич и в ОУ "Хр. Смирненски", гр. Добрич. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, до 31.12.2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от същия кодекс, а съгласно ал. 3 на същия параграф, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 - 3, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1. Според чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Не е било спорно между страните по делото, че длъжността "дружинен ръководител" фигурира в списъка, приет от МОН и НОИ с № 91-01-168 от 14.09.2000 г. за признаване като учителски и осигурителния стаж на лицата, заемали тази длъжност. Спорът е относно изискването - дали положеният труд от жалбоподателката е отговарял на пълната норма на задължителната преподавателска работа. Дейността на дружинен ръководител се е изпълнявала от лица с педагогическо образование. Тя предполага упражняване на учителска професия и работа по възпитание на деца от I до VIII клас в различни учебни заведения (ОУ и СОУ). Но за да бъде приравнен положеният труд към учителския за придобиване на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, е необходимо да е налице и условието да е изпълнен нормативът за задължителна преподавателска работа. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на обжалваното решение по отношение преценката на това изискване. Съдът е тълкувал приложимата материалноправна норма съобразно събраните по делото доказателства и безспорни данни, че положеният труд от Лиляна Георгиева Демирева отговаря на това на учител с пълен норматив. От представените по делото удостоверения № 954/18.01.2010 г. и № АС04-144/22.10.2010 г. се установява, че през посочените по-горе периоди Демирева е изпълнявала длъжността дружинен ръководител. Допуснатата по делото експертиза приема, че Демирева е изпълнявала длъжността при пълен норматив часове за учител, а разпитаните двама свидетели, чиито показания съдът кредитира, посочват, че същата е изпълнявала определеното й за учителите работно време, а именно 8 часа дневно. При тези данни правилно съдът е приел, че следва единствено възможният и логичен извод, че жалбоподателката пред първата инстанция е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа. Правилно в обжалваното решение е прието, че извършваната от Демирева дейност е педагогическа, като е свързана с възпитание на деца от основния курс на образование, полагана е за ненормиран 8-часов работен ден, за което е получавала учителско възнаграждение в пълен размер ведно с другите придобивки. При тези данни следва положеният от нея труд в периодите 01.09.1974 - 01.09.1977 г. и 01.02.1978 - 01.09.1978 г. да бъде приравнен към учителския труд стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, то е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на Лиляна Георгиева Демирева следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 150 лв. за адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,