Решение № 9721 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14241/2016 г.

Решение № 9721 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14241/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. Б. - С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д., Е. Д. Т. и адв. А. Г. К., лично и като процесуален представител на жалбоподателите, срещу решение № 11661 от 2.11.2016 г. постановено по адм. дело № 2694 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1079-ПОД от 18.12.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление "Осигурителен надзор". Жалбоподателите оспорват решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Считат, че съдът не е обсъдил наведените в жалбата доводи, като е възприел почти буквално и без анализ доводите на административния орган. Твърдят, че размерът на бъдещите пенсии на жалбоподателите от пенсионната схема на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) ще се определя по реда на чл. 169 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което е неправилно и позоваването на чл. 246, ал. 3 от КСО за използване на пола, като актюерски фактор. Излагат, че е неправилно да се използва пола като единствен актюерски фактор в различните биометрични таблици за жените и мъжете за определяне на размера на допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсален пенсионен фонд. Излагат, че административният акт е издаден в нарушение на норми със задължителен характер от вторичното право на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейския съюз относно забраната за дискриминация по признак пол. Правят искане решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ Управление "Осигурителен надзор", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, в представени по делото писмени бележки. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание на 16.02.2017 г. от адв. А. Г. К., в лично качество, е направено изявление, че не поддържа касационната си жалба. Въпреки това К. не е направила изричен отказ от нея, нито я е оттеглила по реда на чл. 214, ал. 1 от АПК, поради което не са налице процесуалните предпоставки производството по отношение на посочената жалбоподателка да бъде прекратено. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против решение № 1079-ПОД от 18.12.2014 г. на заместник - председателя на КФН, ръководещ Управление "Осигурителен надзор", издадено на основание чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19 от 8.12.2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (Наредба № 19/2004 г.), с което са утвърдени различни за мъже и жени биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2014 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, с твърдения, че т. 2 от решението противоречи на норми на националното и общностното право. За да постанови оспореният съдебен акт съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при спазване на административно производствените правила. Изложил е, че съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 и ал. 3 от КСО, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да създаде за управлявания от него универсален пенсионен фонд пенсионен резерв за изплащането на пожизнените пенсии на лицата, преживели по - дълго от предварителните актюерски разчети, по ред определен с цитираната разпоредба. В пенсионните резерви се кумулират средства, които ще се използват при евентуално изчерпване на средствата по индивидуалната осигурителна партида на лицето, което представлява гаранция, че ако средствата на лицето от осигурителни вноски, които се натрупват там се изчерпят, то пенсионният резерв ще осигури тези средства за изплащане на пенсията на осигуреното лице. С оглед натрупването на такъв резерв е необходимо да бъде дадена прогноза за една евентуална продължителност на живота при мъжете и жените. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19/2004 г. заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Осигурителен надзор" е утвърдил биометрични таблици за смъртност, които дават средна продължителност на живота за различни възрастови групи. Тричленният състав на ВАС е направил обстоен анализ на същността и предназначението на биометричните таблици, въз основа на което е приел, че те дават прогнозите за средностатистическата продължителност на живота след пенсиониране, което има значение и е в пряка връзка с пожизнения характер на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Приел е, че тези таблици, изготвени от служители на КФН със специална квалификация (актюери), имат значение за реда и начина на формиране на пенсионните резерви от пенсионно осигурителните дружества (ПОД), в това число определяне на размера на необходимите средства и ежегодното им преизчисляване, но те нямат пряко отношение към пенсията, която конкретното лице ще получава. Изложил е, че размерът на пенсията се определя съгласно чл. 131, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от КСО на база натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида, както и на одобрените от зам. председателя на КФН биометрични таблици и технически лихвен процент, като тези биометрични таблици са различни от утвърдените с процесното решение. Предвид изложеното съдът е приел, че оспорените в производството биометрични таблици служат само за формиране на пенсионните резерви, които дружеството следва да поддържа. В заключение съдът е приел, че предвид забраната на чл. 246, ал. 3 от КСО, полът не се отчита като актюерски фактор при определяне на размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, поради което не е налице дискриминация по полов признак или нарушение на правото на Европейския съюз. С оглед изложеното съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението правилно. За да постанови акта си решаващият съд е събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Както е посочено и от тричленния състав, утвърдените с решението биометрични таблици се ползват за изчисляване на пенсионните резерви, но не и за определяне размера на пенсиите. Същите са разделени по пол с цел да се отчете по-точно средната продължителност на живота на жените и мъжете. Чрез тези таблици пенсионноосигурителните дружества формират пенсионен резерв, който да даде възможност за по-точно определяне на бъдещите задължения на дружеството в зависимост от това лица от кой пол преобладават в съответния универсален пенсионен фонд. Правилно е прието, че пенсионните резерви представляват оценка на задълженията на пенсионноосигурителните дружества към пенсионерите и служат за обезпечаване на плащанията на пожизнената пенсия, в случай че лицето преживее по-дълго от първоначално предвидената средна продължителност на живота. Тези резерви нямат значение за определяне на размера на пенсията на лицето, тъй като размерът й не зависи от формирания пенсионен резерв. Той се определя по реда на чл. 169 от КСО, като посочените в т. 2 от разпоредбата биометрични таблици, одобрени от заместник-председателя на Комисията, са различни от оспорените в настоящето производство. Ето защо използването на пола като актюерски фактор при определяне на пенсионните резерви не оказва влияние върху размера на пенсиите. От постановеното решение е видно, че съдът е извършил дължимата проверката по чл. 168 от АПК, като е обсъдил доказателствата и възраженията на страните. След преценка на релевантните факти и обстоятелства и обстоен анализ на относимата и приложимата правна уредба, съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на решение № 1079-ПОД от 18.12.2014 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Осигурителен надзор". Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на КФН сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав