Решение № 12002 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2018 г.

Решение № 12002 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. М., гражданин на Ислямска република Афганистан, чрез особения му представител адвокат Г. Хрусанов, против решение № 1147/23.02.2018 г. постановено по адм. дело № 14231/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 17349/12.12.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Релевирани са оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. М., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 17349/12.12.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа документите, приложени към събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направила извода, че в случая са съобразени, както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което приел, че жалбоподателят е напуснал страната си по произход не поради преследване и страх за живота си, а в желанието за постигане на по-добър жизнен стандарт. Констатирана е липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в родината си, от кръга на посочените в този нормативен текст. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Съобразена е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но е отчетено, че положението не може да бъде определено като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт, и е с тенденция за подобряване. Отбелязано е, че на 14.03.2017 г. е стартирана програма от Международната организация по миграция, на стойност 18 милиона евро, целяща подпомагане на завърнали се лица и на приемащите общности в Афганистан, като средства по проекта са насочени включително към провинция Н., от която идва жалбоподателя. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. В съдебно заседание, назначеният за особен представител на касатора адвокат Хрусанов акцентира на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 10.08.2018 г., изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа и установяващи няколко съществени за конкретния случай, факти: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е приемане от страна на правителството на Афганистанска национална рамка за мир и развитие с петгодишен план за постигане на самостоятелност. Основната цел е да се намали бедността и да се подобри благосъстоянието на хората. Като част от стратегията за национална сигурност е инвестирането в професионализиране и повишаване ефективността на въоръжените сили. Така отразените данни сочат на липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Още повече, че в проведеното с него интервю жалбоподателят е заявил, че е напуснал нелегално Афганистан с помощта на трафиканти, като уговорката е била да го заведат в Италия, където живее брат му. След влизането им в България от София тръгнали с кола към българо-сръбската граница, но катастрофирали и били заловени, като жалбоподателят бил отведен в СДВНЧ-Бусманци, където подал молба за убежище. Успял да избяга и да стигне до Австрия, където на 05.12.2015 г. подал молба за убежище, но при проверка е установено, че с дата 03.11.2015 г. е регистриран на ГКПП-Калотина, поради което е върнат в България, където подал молба за възобновяване на производството. При провеждане на свободното интервю на 14.09.2017 г. лицето обяснява, че не е имало каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Касаторът не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, или в друга държава. Не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. Баща му го е посъветвал да напусне Афганистан, защото било опасно. По негови данни не е разполагал с финансови средства да се премести да живее в друг район на Афганистан, но имал пари да дойде в Европа, като крайната му цел била Италия, където да започне работа и да има по-добър живот. Всички тези елементи от личната му бежанска история сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Наред с горното, във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано от ДАБ). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Предвид това, че личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липсата на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което и по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение