Решение № 11366 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2019 г.

Решение № 11366 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), чрез процесуален представител, срещу решение № 1377 от 05.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9226/2018 г. по описа на Административен съд - С.–град (АССГ), с което по жалба на И. Н. е отменено решение № Ж-408 от 30.05.2018 г. на Комисията и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилни счита изводите на съда, че Комисията не е дала отговор на въпроса допуснала ли е "Софийска вода" АД нарушение на нормативните разпоредби за откриване на партида, монтирайки водомер на разклонение от общата ВиК мрежа на сграда етажна собственост, обслужващо помещение мазе № 3, по документ за собственост, при условие, че за изграденото отклонение от водоснабдителната и канализационна обща мрежа на етажната собственост, не са представени строителни книжа, нито са изискани такива от абонат, както и че КЕВР не е изпълнила указанията на съда да провери дали е налице неправомерно разпределение на разход на вода "общо потребление", което е поради нерегламентирано присъединяване на абонат. В решението на КЕВР са отразени и обстоятелствата обективирани в Констативен протокол № 2 от 17.02.2014 г., от извършената на място проверка на адрес: [населено място], [улица]. Протоколът е съставен и подписан от длъжностните лица на ДКЕВР, извършили проверката, от представители на ВиК оператора и от Несторов. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – И. Н., чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представя писмен отговор с подробни съображения във връзка с доводите на касатора. Ответникът – "Софийска вода" АД, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба, като излага подробни доводи тълкувайки понятията "присъединяване" и "откриване на индивидуална партида на абонат ". Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на първоинстанционното производство е решение на Комисията по трето поред административно производство пред нея. С оспорения административен акт органът е прекратил производството по жалби с вх. №№ В-04-00-412/08.08.2012 г., 23.08.2012 г., 17.09.2012 г., 08.10.2012 г. и 16.10.2012 г., подадени от И. Н. срещу "Софийска вода" АД, с мотиви, че искането му относно "незаконното включване на съсобственик към общите мрежи на изградената ВиК и ел. инсталация на сградата" не попада в нито едно от категориите жалби, подлежащи на разглеждане от Комисията. По първото образувано пред Комисията производство по жалби на И. Н. е постановено решение № Ж-14/07.01.2013 г. на КЕВР, с което е прекратена преписката. Административният акт е обжалван по съдебен ред и с влязло в сила решение № 15796/28.11.2013 г. по адм. дело № 2186/2013 г. Върховният административен съд е отменил акта на административния орган и върнал преписката на Комисията за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Прието е, че жалбите касаят нарушение във връзка с режима на присъединяване на абонат към водопроводната инсталация и включването му в канализационната система, попадащо в регулаторния режим на Комисията. Второто производство пред КЕВР е образувано по повод постановеното последващо решение № Ж-14/17.03.2014 г. на ДКЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката отново е прекратено производството по преписка, образувана по жалби с вх. №№ В-04-00-412 от 08.08.2012 г., 23.08.2012 г., 17.09.2012 г., 08.10.2012 г. и 16.10.2012 г. на И. Н. срещу "Софийска вода" АД, с които са оспорени задълженията, формирани по партида клиентски № 5090140 за двата тримесечни отчетни периода 09.03.2012 г. до 11.06.2012 г. и 11.06.2012 г. до 12.09.2012 г. С решение № 2149/16.02.2018 г. постановено по адм. дело № 6822/2016 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 1812/17.03.2016 г. постановено по адм. дело № 5614/2015 г. по описа на АССГ, с което решение № Ж-14/17.03.2014 г. на Комисията е отменено и преписката е върната на административния орган със задължителни указания да се назначи проверка, която да установи дали е налице неправомерно разпределение на разход на вода "общо потребление", което е поради нерегламентирано присъединяване на абонат. Предвид констативен протокол № 2/17.02.2014 г. е установено, че абонатът присъединил мазе № 3 към водопроводното отклонение - М. Итева, е осъществил това в нарушение на нормативната база, без да притежава необходимите строителни книжа за извършеното преустройство. Съдът е приел, че КЕВР не е извършила задълбочена самостоятелна проверка по конкретния случай, предвид и отговорите на "Софийска вода" АД, е приела в мотивите, че действията на дружеството по монтирането на водомер към посоченото мазе и отчитането на водоползването са законосъобразни. АССГ е изложил подробна фактическа обстановка, като въз основа на нея е приел, че вместо да изпълни указанията на съда и да провери дали е налице неправомерно разпределение на разход на вода "общо потребление", което е поради нерегламентирано присъединяване на абонат, по същество Комисията е обсъдила други въпроси, свързани с това дали е извършено незаконно строителство в посочения обект- мазе № 3 или не, с посочване че не е компетентен орган да разреши поставения пред нея въпрос в жалбата от Несторов. Съдът е обосновал извод, че Комисията се занимава с един и същ въпрос от 2012 г. до 2018 г., като по същество отказва да изпълни указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. С тези мотиви АССГ е отменил по жалбата на Несторов оспореното решение № Ж-408 от 30.05.2018 г. на Комисията, с което е прекратено производството по жалбата му и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Решението е обосновано и съобразено с материалния закон, но като краен извод е неправилно с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. В конкретния случай КЕВР не е имала възможност за преценка, след като има влязло в сила решение на съда, което я задължава да издаде акт с определено съдържание. В решение № 2149 от 16.02.2018 г. поставено по адм. дело № 6822/16 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1812 от 17.03.2016 г. постановено по адм. дело № 5614/2015 г. по описа на АССГ, дадените указания са, че доколкото жалбата срещу процесното решение на КЕВР е по отношение на нарушение във връзка с режима на присъединяване на абонат, "след извършената проверка КЕВР е следвало да даде отговор на въпроса допуснала ли е "Софийска вода" АД нарушение на нормативните разпоредби за откриване на партида, монтирайки водомер на разклонение от общата ВиК мрежа на сграда етажна собственост, обслужващо помещение мазе № 3 по документ за собственост, при условие, че за изграденото отклонение от водоснабдителната и канализационна обща мрежа на етажната собственост не са представени строителни книжа, нито са изискани такива от абоната". От съдържанието на обжалваното решение на КЕВР е видно, че в него са изложени подробни фактически и правни съображения по тези въпроси. Комисията е направила краен извод, че "Софийска водоа "АД не е допуснала такова нарушение, както и че КЕВР не е комп етентна да се произнесе по поданета жалба. Правилно е преценено от АС, че новия административен акт предмет на настоящото съдебно производство за пореден път преповтаря съдържанието на издаваните преди това административни актове, като по същество отказва да изпълни указанията дани от Върховния административен съд в предишни свои съдебни актове. Всеки акт издаден в несъответствие с дадени със съдебно решение указания, е нищожен съгласно чл. 177 от АПК. В случая е издаден административен акт, който изцяло противоречи на съдебното решение и на указанията на съда. КЕВР е следвало да даде отговор на въпроса допуснала ли е "Софийска вода" АД нарушение на нормативните разпоредби за откриване на партида, монтирайки водомер на разклонение от общата ВиК мрежа на сграда етажна собственост, обслужващо помещение мазе № 3 по документ за собственост, при условие, че за изграденото отклонение от водоснабдителната и канализационна обща мрежа на етажната собственост не са представени строителни книжа, нито са изискани такива от абоната. Следвало е да се установи трасето на водопровода и канала, както и наличието или липсата на надлежни документи за присъединяване на мазе № 3, прилежащо към апартамент № 4. и от тук да се отговори на основния спорен въпрос - налице ли е неправомерно разпределение на разход на вода "общо потребление " което да се дължи на неправомерно и нерегламентирано присъединяване на абонат. Предвид на изложеното решението на съда следва да се отмени и да се обяви нищожността на решението на КЕВР. Цитираната разпоредба е ясна и непротиворечива - нищожен е административния акт издаден в нарушение на задължителните указания съда по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на ответника Несторов следва да бъде уважена в размер на 600 лв. (шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение. В открито заседание от 22.06.2020 г. процесуалният представител на КЕВР прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника Несторов адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че предметът на производството по настоящата преписка е със значителна правна и фактическа сложност. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Съдът би могъл да намали този размер, при направено възражение от противната страна за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, каквото в случая пълномощникът на касатора е направил в с. з. на 22.06.2020 г. пред настоящата инстанция, но това не е достатъчно. Съдът може да направи това само ако уговореният и заплатен адвокатски хонорар надвишава многократно определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящата инстанция намира, че заплатеното възнаграждение за правна помощ е 600 лв., поради което надвишаване на минималната сума от 500 лв. с 100 лв. не може да обоснове твърдението за прекомерно завишен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение не е дори един път по-голямо от определения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което настоящата инстанция не го намира за прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделен