Решение № 9579 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2017 г.

Решение № 9579 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 66, ал. 3 и чл. 65 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Образувано е по жалба на "Булгартрансгаз"ЕАД –гр. София, ЕИК ********* срещу Заповед № РД 9 Р – 42 от 16.12.2016 г. на министъра на културата на РБ, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство е променен статута в частта режими за опазване на обект"Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи", разположен в м. "Кожух" при с. Рупите, Община Петрич, Област Благоевград с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория "национално значение", като са определени нови режими на опазване на недвижимата културна ценност, подробно изброени в заповедта. С нарочно определение по чл. 213 от ГПК към настоящото съдебно производство е присъединено адм. д. № 2936/2017 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на "Кюстендилска череша" АД - гр. Нови Искър срещу същия административен акт, което указва на връзка между делата и на необходимост съдът да постанови общо решение по двете жалби срещу оспорената заповед. С Определение от 13.04.2017 г. по настоящото дело "Кюстендилска череша"АД-гр. Нови Искър е конституирано като втори жалбоподател по делото. И двамата жалбоподатели обжалват заповедта на министъра на културата на РБ в частите й, в които собствените на жалбоподателите недвижими имоти, подробно индивидуализирани в жалбите, са включени в границите на недвижимата културна ценност и/ или охранителни зони Режим А и Режим Б към нея. Жалбоподателят, "Булгартрансгаз" ЕАД- гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Н. и юриск. П., които поддържат жалбата, ангажират писмени, гласни доказателства и експертни заключения, а по същество твърдят основателност на жалбата, съответно – незаконосъобразност на обжалвания административен акт по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Жалбоподателят, "Кюстендилска череша"АД – гр. Нови Искър, се представлява от адв. Ж. Д., който поддържа жалбата, ангажира доказателства, а по същество твърди незаконосъобразност на заповедта на министъра на културата в обжалваната от него част. Ответникът, министърът на културата, редовно призован, се представлява от юриск. Х., която навежда твърдения за неоснователност на жалбите, подробно изложени в представена по делото писмена защита. Заинтересованите страни, община – Петрич и Националният институт за недвижимо културно наследство, редовно призовани, представят изисканите им писмени доказателства, но не изпращат представители и не изразяват становище по жалбите. Жалбите и на двамата жалбоподатели са предявени от лица с правен интерес от оспорване на общия административен акт, доколкото съгласно заключението на основната съдебно-техническа експертиза собствените на жалбоподателите недвижими имоти попадат, както следва: тези на "Булгартрансгаз"ЕАД- в зони Режим А и Режим Б на заповедта, а тези на "Кюстендилска череша"АД – в зона Режим Б на заповедта. Същите жалби са предявени срещу подлежащ на оспорване общ административен акт и в срока за обжалване по чл. 179, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: Оспорената Заповед № РД9 Р-42 от 16.12.2016 г. на министъра на културата е постановена на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69 от ЗКН, предложение на директора на НИНКН вх. № 33-00-452/28.10.2016 г., становище на Специализирания експертен съвет, назначен със Заповед № РД09-32/21.01.2015 г., изменена със Заповеди №№РД09-173/24.03.2015 г. и РД09-388/20.06.2016 г., изготвено по чл. 64, ал. 2 от ЗКН и отразено в т. 9 от Протокол № 64/10.11.2016 г., писмо вх. № 33-00-452/06.12.2016 г. на МРРБ и писмо вх. № 33-00-452/13.12.2016 г. на МОСВ. Със същата заповед е променен статута в частта режими за опазване на обект " Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи", разположен в м. "Кожух" при с. Рупите, Община Петрич, Област Благоевград, с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория "национално значение" / ДВ бр. 32 от 1965 г. /, както следва: определени са следните режими за опазване на НКЦ: териториален обхват на НКЦ, включващ: граници на недвижимата културна ценност с подробно индивидуализирани по номера поземлени имоти съгласно КВС на землището на с. Рупите, ЕКАТТЕ 49312, Граници на охранителната зона "Режим А" на НКЦ по КВС с посочване на външен и вътрешен контур на същата зона и описание на поземлените имоти / по номера от КВС/, попадащи в нея и граници на охранителна зона "Режим Б" на НКЦ по КВС с описание на граници и включените в тези граници поземлени имоти по КВС и са посочени конкретни предписания за опазване на териториите на НКЦ и на охранителните й зони "Режим А" и "Режим Б". Заповедта е издадена по реда на Глава пета "Опазване на недвижимото културно наследство", Раздел ІІІ "Предоставяне на статут на недвижима културна ценност" от ЗКН. С нея е изменен режимът на вече квалифицирана и категоризирана ГНКЦ с национално значение" Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи". Същата е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 14, т. 2 от ЗКН и при спазване на изискванията за форма и реквизити по см. на чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗКН. При издаване на административния акт не са допуснати твърдените от жалбоподателите съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на процесуалните изисквания за това, уредени в ЗКН и Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния регистър на недвижимите културни ценности - производството по постановяване на административния акт е отпочнало по предложение на директора на НИНКН до министъра на културата / л. 88 по делото/, изготвено въз основа на мотивирано решение на междуведомствена комисия за изготвяне на предложение за определяне режими – териториален обхват и предписания за опазване на НКЦ "Античен град и некропол " в м. Кожух, община Петрич, прието с Протокол от заседание на комисията, проведено на 15.09.2016. г. /л. 240- 252 от делото/. Отправеното от НИНКН предложение за изменение статута в раздел "режими" на ГНКЦ / определена като такава с "национално значение" още със Списък на паметниците на културата в Благоевградски окръг, изготвен от Комитета по култура и изкуство и публикуван в ДВ Бр. 32/1965 г. и Протокол от 30.06.1998 г., одобрен от зам. министъра на културата / л. 234 от делото/, е разгледано на заседание на създадения със Заповед РД9 К/21.01.2015 / изм. със Заповеди №№ РД 09-173/24.05.2015 и РД09-388/20.06.2016 г. /. на министъра на културата Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, който в съответствие с предвидената в чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 1-3 от ЗКН процедура, е приел свое решение по т. 9 от Протокол № 64/10.11.2016 г. с което, след представяне от НИКМН на още два екземпляра от съответния картен материал, излиза със становище и предложение министърът на културата да издаде заповед за промяна на статута в частта режими за опазване на обект" Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи", разположен в м. "Кожух" при с. Рупите, Община Петрич, Област Благоевград, с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория "национално значение", като приеме предложените от вносителя режими на опазване. / л. 110- 119 по делото/. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на атакуваната заповед, изразяващи се в това, че предложението до министъра на културата не било подписано от директора на НИНКН и/или същото предложение не било мотивирано. Видно от писмо вх. № 33-00-452/28.10.2016 г., същото носи подписа на директора на НИНН арх. Д. Джуркова, а мотивировката на същото е самото решение на специализирания експертен съвет, съдържащо подробни мотиви за граници и режими на поддържане на НКЦ. Липсата на изрично уведомяване на жалбоподателите за отпочване на административното производство по издаване на заповедта, предвид характера й на общ административен акт, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, видно от провежданото понастоящем производство, и двамата жалбоподатели не са препятствани във възможността си да се защитят срещу нея. Непосочване на възможността и срока за обжалване на административния акт не се отразява върху законосъобразността му, а има за последица удължаване на срока за оспорване по см. на чл. 140 от АПК. Отделно от гореизложеното, доколкото обжалваната заповед подлежи на публикация в Държавен вестник и този задължителен елемент от процедурата по разгласяването й е осъществен / ДВ бр. 7/2017 г. /, както в текста на самата заповед, така и в публикацията й в ДВ фигурира посочване на възможността за обжалването й по реда на АПК пред ВАС. Несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателя "Кюстендилска череша"АД за незаконен състав на специализирания експертен съвет, изготвил становището си за промяна на режима и разширяване територията на защитените зони на НКЦ. Видно от членовете на Специализирания експертен съвет, подписали т. 9 от Протокол № 64/10.11.2016 г. - общо 13, 12 члена фигурират в Заповед № РД 09-32/21.01.2015 г., изменена със Заповеди №№ РД 09-173/24.03.2015 г. и РД 09-388/20.06.2016 г., цитирани в основанията за издаване на оспорения административен акт. Обжалваната заповед е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно от изслушаните по делото основна и няколко допълнителни съдебно-технически експертизи, процесните имоти на жалбоподателя "Булгартрансгаз" не са били включени в територията на археологичен паметник"Античен град и некропол" в м. Кожух и охранителните зони / Режим1, 2 и3 / към него, определени с протокол от 30.06.1998 г., съставен в изпълнение на Заповед № РД-09276/17.06.1998 г. на зам. министъра на културата, а попадат за първи път в охранителна зона Режим А и малка част – в охранителна зона режим Б, определени с процесната заповед. Въпреки това част от изградения преносен /транзитен/ газопровод, собственост на "Булгартрансгаз"АД / около1 470 м. / попада и е отразен в обхвата на на АП"Античен град и некропол" в м. "Кожух" при с. Рупите и зоните към него, определени с предходната, влязла в сила Заповед № РД-09-276/17.06.1998 г. на зам. министъра на културата. Към момента на включването на имотите на първия жалбоподател в обхвата на НКЦ, определени с обжалваната заповед, са ползвани неактуални данни от КВС- не е отразено разделянето на първоначално възстановените по КВС имоти на по-малки такива с нова площ и номера и в тях не е отразено изграждането на газопроводните съоръжения. Процесните имоти на жалбоподателя "Кюстендилска череша"АД попадат за първи път в обхвата на охранителна зона Режим Б, определен с обжалваната заповед, като при включването им в този обхват са ползвани актуални данни от КВС. Базирайки се на показанията на разпитания свидетел доц. д-р В. /л. 533-536 по делото/, които ВАС, тричленен състав кредитира изцяло, съдът не споделя застъпеното от вещото лице становище, че процесните имоти не били "проучвани" преди включването им в охранителните зони на НКЦ. Съгласно свидетелките показания необходимото археологическо проучване в случая е извършено своевременно, доколкото под " проучване" в този случай се разбира не геодезическо заснемане на наличните върху терена насаждения, постройки и съоръжения, а специфично по съдържание и методология изследване, изразяващо се в обхождане на терена със специални уреди, ползвани на повърхността, без вмешателство под земята, с цел издирване, установяване и датиране на наличен археологически материал. / т. нар. теренни археологически издирвания/. Неоснователни са развитите от жалбоподателя "Булгартрансгаз"ЕАД оплаквания за постановяване на обжалваната заповед/ в частта й за собствените му недвижими имоти/ в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, ЗУТ, наредба № 6/25.11.2004 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Не се спори, че цитираните по-горе нормативни актове въвеждат специфични ограничения и изисквания при упражняване на дейността по експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи. Наличието на сервитутни зони и зони за превантивна устройствена защита при експлоатацията на газопроводите като стратегически обект на националната сигурност обаче не лишава и не може да накърни правото на собственост на държавата върху недвижимите културни ценности, грижата за опазването на които е нейно правомощие. В бъдеще, при осъществяване на правомощията си по ЗКН, държавните органи при наличието на презумпцията за законосъобразност следва да предприемат действия по охраняване на недвижимото ни културно наследство по ЗКН само след снабдяване със съответните разрешения и при съгласуването им с държавните органи и експлоатационни дружество, осъществяващи и контролиращи газопреносната дейност. Обстоятелството, че в предишния обхват на зоните на археологически паметник "Античен град и некропол" в м. "Кожух" при с. Рупите, Община Петрич, определени с Протокол от 30.06.1998 г. в изпълнение на Заповед № РД-09-276/17.06.1998, попадат 1470 м. изграден газопровод, доказва възможността този газопровод да се експлоатира безпроблемно, въпреки, че попада в границите на НКЦ. По изложените по –горе съображения настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че оспорения административен акт не страда от нито един от пороците по чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което не е незаконосъобразен. Жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение