Решение № 3765 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 162/2015 г.

Решение № 3765 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 162/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Селекта Ентърпрайзис-България" ЕООД, с ЕИК 130231683, чрез процесуалния му представител адв. Камен Чолов срещу решение № 6393 от 27.10.2015 г. постановено по адм. дело № 12196/2013 по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101301486/19.07.2013 г., издаден от Яна Емилова Велинова-Пенчева - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, поправен с РА за поправка на Ревизионен акт № 1356415/10.10.2013 г., издаден от Ива Енева Димитрова - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, потвърден с Решение № 1975/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Към касационната жалба са приложени заверени копия на годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., хронологична ведомост аналитична за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., оборотна ведомост за сметка за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.; справка за движение на парични потоци за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101301486/19.07.2013 г., издаден от Яна Емилова Велинова-Пенчева - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, поправен с РА за поправка на Ревизионен акт № 1356415/10.10.2013 г., издаден от Ива Енева Димитрова - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, потвърден с Решение № 1975/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел, че сключеният договор за изработка между физическото лице Вл. Павлов, възложител и същевременно едноличен собственик и управител на изпълнителя - РЛ - е с алеаторен характер. От доказателствата е установено и не се спори, че дружеството е получавало многократно през ревизираните периоди парични средства от възложителя в процесния общ размер - по банков път или в брой, на каса, които е осчетоводявало, но не е издавало фактури и съответно не е начисляван и внасян дължимият ДДС. В тази връзка съдът е приел, че същите представляват авансови плащания за съответните доставки на услуги по осъществяваните СМР от страна на жалбоподателя и попадат в приложното поле на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, според която хипотеза, като изключение, авансовото плащане е приравнено на основание за възникване на данъчно събитие, след като, както е в случая, за страните е ясно, че договореният краен резултат на услугата ще бъде постигнат. Следователно, макар и по смисъла на чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС авансовото плащане да не е същинско данъчно събитие, по силата на закона - ал. 7 /предишна ал. 6/ на посочената норма - се определя като юридически факт, който води до изискуемост на данъка. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Обоснован е формираният извод за законосъобразност на обжалвания РА, с който на оспорващото дружество - "Селекта Ентърпрайзис-България" ЕООД - са определени задължения за косвен данък за процесните периоди. С РА и РА за поправка на ревизионен акт за данъчни периоди: м. 09.2008 г., м. 11.2008 г., м. 01.2009 г., м. 03.2009 г., м. 07. 2009 г., м. 09.2009 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., м. 04.2010 г., м. 05.2010 г., м. 06.2010 г., м. 07.2010 г., м. 08.2010 г., м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 01.2011 г., м. 02.2011 г., м. 01.2012 г., м. 02.2012 г., м. 04.2012 г., м. 05.2012 г., м. 06. 2012 г., м. 07. 2012 г., м. 08.2012 г., м. 09.2012 г. е доначислен ДДС общо в размер на 121 005,15 лв. С РА за поправка на очевидна фактическа грешка, е извършeно приспадане на установени при ревизията задължения от установен данък за възстановяване. При това ефективният данък за внасяне установен при ревизията като цяло, се изменя от 100 561,29 лв. на 99 152,08 лв. РА Обсъждайки събраните доказателства и доводите на всяка от страните, правилно съдът е приел, че сключеният договор за изработка между физическото лице Вл. Павлов, възложител и същевременно едноличен собственик и управител на изпълнителя - РЛ - е с алеаторен характер. Тази констатация се извлича несъмнено от съдържанието на неговите клаузи и анализа на писмените доказателства, касаещи правото на строеж и собствеността върху терена, върху който се изгражда семейният хотелски комплекс. Договорената сделка между страните сочи за несигурност и неопределеност на бъдещата престация, която очаква да получи възложителят за направените разходи по проектирането и изграждането на строежа до въвеждането му в експлоатация, което ще зависи от възникването на обстоятелства след сключване на договора, които могат да имат случаен за страните характер. Това се обуславя от факта, че е налице основният елемент, характеризиращ този вид договори: и двете страни са се уговорили крайният икономически резултат от изпълнението на договора да зависи от случайността, т.е. физическото лице ще си получи парите, ако юридическото лице има печалба от стопанисването на обекта, а от своя страна юридическото лице ще дължи връщането на сумите ако има такава печалба. Печалбата е едно бъдещо неизвестно събитие и още веднъж следва да се подчертае, че това е елементът, който определя уговорката като алеаторна и респективно - възпрепятства законосъобразното подвеждане на правоотношението под фигурата на договора за заем, уредена в българското законодателство. Дружеството е получавало многократно през ревизираните периоди парични средства от възложителя в процесния общ размер - по банков път или в брой, на каса, които е осчетоводявало, но не е издавало фактури и съответно не е начисляван и внасян дължимият ДДС. В тази връзка правилно съдът е приел, че същите представляват авансови плащания за съответните доставки на услуги по осъществяваните СМР от страна на жалбоподателя и попадат в приложното поле на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, Правилно е приел първостепенният съд, че в случая е налице доставка на услуга, изразяваща се в извършване на СМР, при която възложител на строително-ремонтните работи е собственикът на имота, в който се извършват СМР, а изпълнител на същите е "Селекта Ентърпрайзис-България" ЕООД. Доставчик на услугата по смисъла на чл. 11 ЗДДС е дружеството, а получател съгласно цитираната разпоредба - физическото лице, собственик на имота. Така, на датата на възникване на данъчното събитие ще възникне задължение да се начисли данък, съгласно нормата на чл. 25, ал . 5 ЗДДС, като се съобрази и разпоредбата на ал. 6 от същата норма. Отново следва да се обърне внимание, че в процесиня случай е налице строеж в чужд имот и съгласно чл. 92 ЗС физическото лице е собственик и на построената в имота сграда. По силата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем, съответно за регистрираното лице възниква задължение да го начисли и при получаване на плащане преди прехвърляне на собствеността. В тази хипотеза - изключение, авансовото плащане е приравнено на основание за възникване на данъчно събитие. В допълнение към посочените мотиви следва да се посочи предвидената в чл. 68 ЗДДС възможност данъчен кредит да се ползва от лице, извършило плащане преди възникване на данъчното събитие. Правилно са счетени за неоснователни твърденията на жалбоподателя, наведени и в касационната жалба, че сключеният между страните договор съдържа две самостоятелни правоотношения - за заем и за изработка. С надлежни мотиви правилно съдът е отхвърлил тази теза, развита в защита на неправомерното поведение на оспорващото дружество. Следва да се отбележи още, че начинът на осчетоводяване на предоставените парични средства от възложителя не доказва, че същите са заемни, а не авансови вноски, каквато е тяхната същност. По силата на чл. 220 АПК, ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В процесната касационна жалба се твърди, че не са установени счетоводните записвания на дружеството и са представени писмени доказателства, относно които важи цитираната по-горе забрана. Освен това, касационната инстанция счита, че при съответната процесуална активност и грижа за добросъвестно водене на процеса, страната е могла да се снабди и да представи писмените доказателства своевременно, което тя не е направила. Годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ са за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., хронологична ведомост аналитична е за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., оборотна ведомост за сметка е за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.; справка за движение на парични потоци за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Установяването на счетоводните записвания на дружеството, както се твърди в касационната жалба, не е обстоятелство, променящо резултата по делото. По изложените съображения не са налице релевираните с жалбата основания за касиране на решението на АССГ. Представените в касационното производство писмени доказателства не установяват нови юридически факти, а и оглед забраната на чл. 220 АПК, не обосновават и различен правен резултат. Разноски: Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 01.01.2016 г. и направеното искане от касатора, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, за който жалбата е уважена на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 3504,56 лв. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, осмо отделение