Решение № 8435 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Български пощи" ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. Кръстанова, против решение 87 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело 5912/2020 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 224 от 20.05.2020 г. по преписка 688/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът не е отчел и обстоятелството, че следва да е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, като нарушението трябва да бъде установено като конкретно фактическо положение, а не само като хипотетична, потенциална възможност. Счита, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Иска се отмяна на съдебното решение, като алтернативно е формулирано искане да бъде намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция в предвидения законов минимум. Възраженията и исканията си поддържа и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бешков, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Б. Хюсеинов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният състав се е произнесъл по жалбата на "Български пощи" ЕАД срещу решение 224 от 20.05.2020 г. по преписка 668/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на дейността си, дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда до обект: Пощенска станция Камено, находяща се на адрес: гр. Камено, ул. Н. Камбов, 1, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: "Български пощи" ЕАД, с което е нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗЗДискр. и е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. На основание чл. 47, т. 3, във връзка чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на "Български пощи" ЕАД е предписано, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до горепосочения обект. Административният съд е провел контрол за законосъобразност на оспореното решение на Комисията, с което е установено, че от "Български пощи" ЕАД е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., на всички правни основания, с оглед нормата на чл. 146 от АПК, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, при относимите за спора доказателства и въз основа на тях е извел обосновани изводи за неоснователност на жалбата на дружеството. На базата на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че решение 224 от 20.05.2020 г. по преписка 688/2018 г. на КЗД е постановено от компетентен орган надлежно конституиран и заседавал състав на КЗД, при необходимото мнозинство, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта. Съдът вярно е установил, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала е и приложила доказателства и становища от участниците в производството, като представените документи са били обсъдени, изготвен е доклад, проведени са открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. Правилно съдът е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. "Български пощи" ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги и собственик на процесното помещение е адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Общественият характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормата на чл. 5 ЗЗДискр. Неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от Комисията, така и от съда като нарушение, съгласно чл. 5 ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 ЗЗДискр. Нормата на чл. 4 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм.) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В случая, обосновано съдът е приел, че от ангажирания доказателствен материал по делото по безспорен начин се установява, че в процесния обект - Пощенска станция Камено, находяща се на адрес: гр. Камено, ул. Н. Камбов, 1 липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени при проверка на служители от КЗД, в изпълнение на решение на Комисията от 10.11.2017 г. за провеждане на кампания "Достъпна България" и заповед 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. 12-11-1776 от 26.07.2018 година. При последвала повторна проверка от служител - регионален представител на област Бургас, резултатите от която са обективирани в протокол за оглед от 16.10.2019 г. и докладна записка вх. 12-11-3758 от 17.10.2019 г., изготвена от И. Иванова - регионален представител на област Бургас до г-н Н. Атанасов, докладчик по преписка 688/2018 г. на КЗД. От данните в протокола и приложения по делото снимков материал е видно, че не е изградена достъпна архитектурна среда, което затруднява достъпът на хора с увреждания. В този смисъл е и направеното изявление от процесуалния представител на "Български пощи" ЕАД в хода на проведеното административното производство по преписка 688/2018 г. по описа на КЗД. По делото е установено, че изграденото съоръжение не отговаря адекватно на нуждите на хората с увреждания и не осигурява достъп до пощенския клон, по начин, които не ги поставя в затруднено положение да търсят помощ и в невъзможност да се справят самостоятелно. Касационната инстанция намира за правилно оспореното решение и в частта, с която АССГ е приел законосъобразност на решението на КЗД, постановено на основание, чл. 47, т. 3, във връзка с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като определеният размер на санкцията е съобразен с фактическите и правни констатации по делото, като следва да бъде добавено, че наложеното административно наказание имуществена санкция от 1000 лв. е в размер по-нисък от средния, предвиден в закона и е справедливо определен. Административният орган е мотивирал размера на санкцията, че не се касае първо нарушение и съдът правилно е приел, че не са налице основания за изменението й, т.к. е под средния размер, предвиден в закона. Оспореното решение е правилно и в частта, в която е прието за законосъобразно даденото предписание на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., като същото е пряко изпълнение на задължението на КЗД, в качеството й на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите и следва да се остави в сила в тази му част. В допълнение следва да бъде посочено, че цитираната съдебна практика в касационната жалба в подкрепа на доводите за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от решаващия съд, обсъдена от същия в решението, е постановена при различни фактически и правни обстоятелства и е неотносима към предмета на оспорване по делото. Тази съдебната практика е формирана по повод представени доказателства, преди приключване на административното производство пред КЗД за отстраняване на констатираните нарушения, с оглед на което е прието, че актът е постановен в нарушение на ЗЗДискр и неговата цел. Неоснователно в касационната жалба се сочи, също така че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е обсъдил, приетите по делото в открито съдебно заседание на 01.10.2020 г. писмени доказателства, депозирани от процесуалния представител на "Български пощи" ЕАД, като е посочил защо същите не обосновават заключение, че дружеството е изпълнило нормативните изисквания за осигуряване на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до горепосочения обект - Пощенска станция Камено, в изпълнение на § 1, т. 2 от Наредба 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм.), противно на изложеното в касационната жалба. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение