Решение № 8407 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2019 г.

Решение № 8407 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна срещу решение № 1397/4.07.2019 г. на Административен съд Варна. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна – А. Маринов, чрез своя процесуален преставител, в писмен отговор до съда моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение – оставено в сила. Претендира съдебни разноски и представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна в производството. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение, АС – гр. Варна е отменил заповед № 819 з-49/20.03.2019 г. на н-к сектор ПП при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 143, ал. 3 ЗДвП е отказана първоначална регистрация на лек автомобил Форд Транзитс рег. № 087 М836, поискана от А. Маринов. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая и не е дал отговор на въпроса може ли да се установи идентификационния номер на превозното средство. Съдът е направил заключение, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С тези мотиви е отменил акта и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена в следните нормативни актове: Закон за движение по пътищата, Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г. /Наредба № І-45 от 2000 г. / и Наредба № 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство, обн., ДВ, бр. 3 от 5.01.2018 г. /Наредба № 8121 з-1 от 2018 г. / Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за движение по пътищата пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 5 от Наредба № І-45 от 2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. При регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. При извършване на проверките се използват национални и международни информационни фондове, технически методи и средства. А според чл. 7 от същата Наредба превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер. Извън изключението по ал. 1 превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), и документите за тях се задържат и се уведомяват съответните органи. При установяване на несъответствие в данните на ПС с тези по документите му ПС, обявено за издирване, ПС със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN) или при установяване на съвпадение в идентификационния номер на представено за регистрация ПС с вече регистрирано в страната такова случаят се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР. Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121 з-1 от 2018 г. възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС. Според чл. 5 и чл. 6 от същата наредба на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС: 1. за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред; 2. с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер 3. на което при извършване на ремонтни дейности идентификационният номер е бил заличен частично или напълно, ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер 4. чийто идентификационен номер е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията му; 5. на което е извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода – производител на ППС. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено. Процедурата за възстановяване на идентификационен номер, разписана в чл. 7-13 от същата наредба, е следната: Със заповед на директора на СДВР или директора на съответната ОДМВР се назначава постоянна комисия за възстановяване на идентификационен номер или поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на ППС. В заповедта по ал. 1 се определят: 1. председател, основни и резервни членове на комисията; 2. периодичност на работните заседания на комисията, но не по-рядко от веднъж седмично. В състава на комисията се включват: 1. за СДВР – експерт от отдел "Експертно-криминалистическа дейност", полицейски служители от отдел/сектор "Криминална полиция" и отдел "Пътна полиция"; 2. за ОДМВР – експерт от базовите научно-технически лаборатории или научно-техническите лаборатории при ОДМВР, полицейски служители от отдел/сектор "Криминална полиция" и сектор "Пътна полиция". Комисията по чл. 7 има следните правомощия: 1. сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения или поставения нов (служебен) идентификационен номер 3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5. определя място за поставяне на възстановения или на новия (служебен) идентификационен номер, което да бъде отразено в заповедта по чл. 10. Снимките по ал. 1, т. 2 се съхраняват на електронен носител в съответния отдел/сектор "Пътна полиция". Необходимият брой снимки съгласно чл. 13 се прилага към заявлението за регистрация. Комисията издава протокол за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на пътно превозно средство. При възстановяване в протокола се прави кратко описание на ППС, състоянието на идентификационния номер, извършените от комисията действия и приложените документи. Отразява се установеният оригинален идентификационен номер на превозното средство, който подлежи на възстановяване. Изготвеният протокол се подписва от председателя и членовете на комисията. При поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на ППС в протокола се прави кратко описание на ППС, извършените от комисията действия и приложените документи. Отразява се новият (служебен) идентификационен номер на ППС, генериран от АИС – КАТ "Регистрация на ПС и собствениците им", в заявлението по чл. 2, ал. 4. Изготвеният протокол се подписва от председателя и членовете на комисията. На основание протокола по чл. 9, ал. 1 директорът на СДВР/ОДМВР издава заповед за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер. Заповедта се изпраща със съпроводително писмо до изпълнителя по чл. 14, ал. 2, в което се указва съдържанието на идентификационния номер и определените места за поставянето му. След поставянето на идентификационен номер ППС се представя пред комисията по чл. 7 за проверка и поставяне на защитни стикери и издаване на удостоверителен талон. Защитните стикери по ал. 1 са самозалепващи се и представляват оптически защитни елементи, които се саморазрушават при опит за разлепване. Те носят логото на "Пътна полиция" и пореден номер. Стикерите са по три броя с еднакви номера, като два от тях се поставят в купето на автомобила, а третият се залепва върху удостоверителния талон. Удостоверителният талон по ал. 1 съдържа данни за регистрационния номер на ППС, вида, марката, модела, идентификационния номер, номера на протокола за възстановяване/поставяне на служебен номер и службата, издала документа. В него се отразява информация за мястото (местата) на поставяне на идентификационния номер и защитните стикери, като е предвидено поле за залепване на третия защитен стикер, подпис на длъжностно лице и печат. Формата и видът на удостоверителния талон са съгласно приложението. Копия от протокола по чл. 9, ал. 1 и заповедта по чл. 10 се прилагат към заявлението за регистрация на ППС, като в АИС – КАТ, се отразява "нестандартен идентификационен номер". При възстановяване на идентификационен номер към заявлението за регистрация се прилагат и три снимки на хартиен носител (една от външното заснемане на ППС, една от заснетия идентификационен номер на ППС преди възстановяването и една след възстановяването), направени при заснемането по чл. 8, ал. 1, т. 2. Анализът на цитираните по-горе разпоредби води до извод, че процедурата по възстановяването на идентификационния номер на едно превозно средство е част от процедурата по регистрацията на това превозно средство. Т. е. възможността да се установи автентичният номер на рамата, респ. да се възстанови идентификационният номер на автомобила се преценява преди да се постанови отказ за регистрация. Или казано по друг начин, за да се откаже регистрация е необходимо органът да е изложил съображения за невъзможността да бъде установен, респ. възстановен идентификационният номер на конкретния автомобил, чиято регистрация е била поискана. В конкретния случай обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, адм. орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение по случая, а именно, че номерът на рамата фигурира върху стикери на още две места в автомобила - в долна част под предно панорамно стъкло на арматурното табло и на вериткална греда на предна пасажерска врата, както и че СРМПС части І и част ІІ/образец Германия/ са автентични. Също така не са изследвани номерът на скоростната кутия и номерът на двигателя. Не без значение е и обстоятелството, че автомобилът с посоченият № на рама не се издирва. Всички тези факти навеждат на извод, че постановеният отказ за регистрация на ПС е незаконосъобразен. С оглед така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото съдебни разноски, с оглед на което на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500 лева - платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение