Решение № 2823 от 16.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Елтрейд ООД против решение 1265/05.12.2022 г. по адм. д. 361/2022 г. по описа на Административен съд София-област. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е изменена пред 2019 г. и съгласно изменението, държавата и общините отговарят за вредите, причинени от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Община Септември, редовно призована, се представлява от адвокат Иванов. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила решението на АССО. Претендира присъждане на разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Община Септември е подала и частна жалба срещу определение 2238/23.12.2022 г., постановено по делото, с което е оставено без уважението искането и за присъждане на разноски по делото. Моли да бъде отменено определението и бъдат присъдени разноски, съгласно приложения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Решението на съда е правилно и законосъобразно. При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Елтрейд ООД против Община Септември с цена на иска 5203 лв., представляващи обезщетение за вреда за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., поради отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на претендираната сума и разноските по делото. В условията на евентуалност е предявен иск за заплащане на процесната сума като платена на отпаднало основание и подлежаща на връщане по реда на чл. 55 ЗЗД, т.е поради плащане на отпаднало основание, ведно с дължимата лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на претендираната сума и разноските по делото. Съдът е отхвърлил предявения иск от Елтрейд ООД против Община Септември по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена 5203 лв., представляваща обезщетение по отменената незаконна Тарифа за размера на таксата за минерална вода по разрешително за водовземане на минерална вода с 31610104/19.09.2017 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Отхвърлил е и предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с цена 5203 лв. от Елтрейд ООД, против Община Септември, за връщане на процесната сума, като недължимо платена. Осъдил е Елтрейд ООД, да заплати на Община Септември разноски по делото в размер на 600 лв. Изложил е мотиви, че за да бъде ангажирана отговорността на общината е необходимо да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, да са настъпили вреди за гражданския субект и тези вреди да са в причинна връзка с отменения подзаконов акт. Съдът е приел, че е налице първата от изброените предпоставки отменена като незаконосъобразна Тарифа с решение на Административен съд - Пазарджик, влязло в законна сила на 04.01.2022 г. предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК и предвид представеното писмено доказателство към отговора на исковата молба за обнародване на съдебното решение. Изложил е доводи, че таксата се дължи заради това, че ищецът е получил услуга. Дружеството е заплатило такса за това, че е ползвало предоставената му услуга за периода, предмет на исковата претенция на основание действащата Тарифа. Позовал се е на това, че от приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, той поражда правни последици и не може да се приеме, че дължимата такса, платена от дружеството е незаконна. Посочил е, че ищецът не може да понесе вреди от прилагането на подзаконови норми в периода на тяхното действие, тъй като действията, извършени съобразно действащ нормативен акт, се считат за правомерни. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че като титуляр на Разрешително 31610104 от 19.09.2017 г. Елтрейд ООД е декларирало по реда на чл. 194б от Закона за водите, дължимата такса за водовземане за процесния период и същата е заплатена. За периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. Елтрейд ООД е заплатило 4730 куб.м. минерална вода на стойност 1.10 лв. за кубик, или общо 5203 лева. Задължението за заплащане на водовземането на минералната вода произтича от ЗВ чл. 194, ал. 1, т.1, б. в, като съгласно § 133, ал. 10, т.1, б. а от ПЗР таксите за водовземане се определят с тарифа, приета от общинския съвет. С влязло в сила решение с 469 от 09.06.2021 г., постановено по адм. д. 959 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2020 г., изцяло е отменена като незаконосъобразна Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години. Тарифата е приета с Решение 1076 на общински съвет Септември, взето по Протокол 12 на редовно заседание, проведено на 30.07.2020 г. Решението на адм. съд Пазарджик е оставено в сила с решение 12517/08.12.2021 г. по адм. д. 7868/21 г. по описа на ВАС. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. По делото е установено, че таксите, които ищецът е бил поканен да заплати и е заплатил, са за периода от 01.01.2021 г. 31.12.2021 г., през който Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара е действала и съобразно която е бил определен размерът на таксата за водовземане. Изложените в касационната жалба доводи не променят правилността на направения от съда правен извод. От приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, той поражда валидни правни последици. Поради това не може да се приеме, че дължимите такси, платени от дружеството са незаконни. Предвид изложеното, отмяната на Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара, не преурежда възникнали вече правоотношения и е неотносима към извършеното плащане, а то самото не съставлява вреда за ищеца. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период дружеството е ползвало минерални води, съгласно издаденото му разрешително и дължи заплащане на услугата. Ако дружеството счита, че заплатената от него сума следва да му се върне, това ще означава, че за посочения период то е ползвало минералните води безвъзмездно. Това би било нарушение на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите, която изисква за правото на използване на водите да се заплащат такси както за води и водни обекти публична държавна собственост, така и за публична общинска собственост. Дори и да бъде приета нова Тарифа, с нов размер на дължимите такси, тя ще важи занапред, но не и за изминалия период, за който таксите са платени. С това в конкретния случай, не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението, в частта на разгледания иск по чл. 55 ЗЗД, е недопустимо. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В случая съдът е допуснал в едно производство съединяване на искове, които се разглеждат по различен процесуален ред. Искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е подсъден на административния съд и следва реда на АПК, а искът по чл. 55 ЗЗД се разглежда от граждания съд по реда на ГПК. С това процесуално действие административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствинте правила, поради което решението в частта на отхвърления иск по чл. 55 ЗЗД следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. Подадената частна жалба от Община Септември е основателна. По делото е представен документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и списък на разноските. Съгласно Наредба 1/09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция е 800 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. С оглед на това, възнаграждение в размер на 1200 лв. за две инстанции не може да се приеме за прекомерно. Предвид това, обжалваното определение следва да бъде отменено и спорът за разноските да бъде решен по същество с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 30 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,