Решение № 278 от 18.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 480/2026 г.

Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ЧНД № 774/2021 г. на Бургаския окръжен съд, отмяна на определение № 513/21.09.2021 г., постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд за приспадане по реда на чл. 25, ал. 2 от НК на изтърпяната част от наказанието, наложено на осъдения А. Ю. Р. по влязла в сила присъда по НОХД № 1091/2019 г. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че след извършено правилно групиране на наказанията, наложени на осъдения Р. по две влезли в сила присъди (по споразумение по НОХД № 4262/2019 г. на Бургаския районен съд - 6 месеца лишаване от свобода и присъда по НОХД № 1091/2019 г. на Бургаския окръжен съд - 9 години лишаване от свобода), Бургаският окръжен съд е пропуснал да приложи чл. 25, ал. 2 от НК относно изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1091/2019 г. за времето от 26.07.20121 г. до 21.09.20121 г., като не е проявил активност да провери на какво основание осъденият е бил в затвора за същия този период. Иска се по реда на възобновяването отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат поправени допуснатите нарущения на процесуалния и материален закон, които се отчитат за съществени. Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява по негово изрично желание. Служебният му защитник изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, което е в полза на осъдения и не е обвързано със срок, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО относно неправилното приложение на материалния закон. С посоченото определение, постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК, Бургаският окръжен съд законосъобразно е определил на осъдения Р. едно общо най-тежко наказание в размер на 9 години лишаване от свобода по влезлите в сила споразумение по НОХД № 4262/2019 г. и присъда по НОХД № 1091/2019 г., правилно е приложил чл. 23, ал. 3 от НК, както и чл. 25, ал. 2 от НК, приспадайки изтърпяното наказание по присъдата по НОХД № 4262/2019 г. (за времето от 11.10.2019 г. до 12.03.2020 г.) Правилно е приложил и чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, като е приспаднал предварителното му задържане с мярка за неотклонение за времето от 17.04.2019 г. до 26.07.2021 г. по НОХД № 1091/2019 т. Пропуснал е обаче да приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1091/2019 г. за времето от влизане на присъдата в сила – 26.07.2021 г. (до когато Р. е бил задържан с мярка за неотклонение и това време е приспаднато по чл. 59 от НК) до датата на с. з. по ЧНД – 21.09.2021 г., през който период задържането му е продължило в изпълнение на посочената присъда в затвора – Бургас. Вярно е, че в приложената по ЧНД справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ (на л. 26 от ЧНД), не е била отразена изтърпяната част от наказанието по въпросното дело, но с оглед всички останали данни, респ. и постановеното от съда приспадане на времето на предварителното задържане, тази част е била установима и е следвало да бъде приспадната по реда на чл. 25, ал. 2 от НК. Това не е било сторено и по естеството си представлява съществено нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване на ЧНД. Същото обаче е в полза на осъдения и може да бъде поправено от ВКС чрез изменение на постановеното определение в частта относно приложението на чл. 25, ал. 2 от НК, което да бъде допълнено, поради което не се налага делото да бъде връщано за ново разглеждане. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 4 от НПК