Решение № 544 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2015 г.

Решение № 544 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ньолке Янг Петра Юта Ваутраут, съдебен адрес гр. София, ул. "Добруджа" № 1, ет. 5 срещу Решение № 2855 от 23.04.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 12326/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-жа Ньолке Янг Петра Юта Ваутраут срещу Заповед № 611 от 16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" - място за настаняване, находящо се в с. Бреговица, област Велико Търново.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Нарушен е чл. 14, ал. 2 АПК като нарушението е съществено, защото е довело до нарушаване на правото на защита на касатора. Съдът не отчел, че приетото от органа предоставяне от г-жа Янг на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ) не съответства на събраните доказателства. По делото липсват доказателства за заплащане на цена на услугата. Сочи, че органът не обсъдил и не приложил по преписката декларациите на родителите на децата, които били на посещение в дома на г-жа Янг.

Счита, че не намира никаква логическа обоснованост отказа на съда да кредитира показанията на свидетеля, поставяйки без никакви разумни аргументи под съмнение достоверността им. Съдът превратно тълкувал фактите относно липсата на доказателства за осчетоводяване на разходи, както и неправилно разпределил доказателствената тежест. Абсолютно фриволно съдът направил аналогия между "палатков лагер" и "детски лагер". Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът се представлява от адв. Диньо Бозаджиев, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на потребителите, не взема становище.

По делото е представено становище на председателя на Комисията за защита на потребителите, в което се излагат подробно доводи за правилност и обоснованост на съдебното решение. Становището е представено от юрисконсулт Велизар Костадинов с представено пълномощно за Комисията за защита на потребителите и за председателя на Комисията. Председателят на Комисията не е бил страна в първоинстанционното съдебно прозиводство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приел, че заповедта е издадена след извършена административна проверка и изготвен констативен протокол, с който касаторът бил запознат и следвало да представи на органа доказателства за категоризацията на обекта. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът стигнал до обоснован извод за приложение на § 1, т. 71 от Закона за туризма (ЗТ) - организиран по смисъла на закона "детски лагер", като форма на организиране на детски и ученически пътувания с обща цена, при която следва от организатора да се спазват определени правила. Неспазването на тези правила, установени в хода на проверката, довели до издаването на процесната мярка, която съдът потвърдил.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 18.07.2014 г., по повод на постъпил в Комисията за защита на потребителите сигнал, била извършена проверка в дома на г-жа Янг, находящ се в с. Бряговица, област Велико Търново. Проверката установила, че в дома са настанени единадесет деца на лятно къмпингуване. Нощуването било осигурено в четири стаи с по три легла, като на етажа имало сервизни помещения. На децата била осигурена храна, а в двора били поставени седем броя палатки. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № 0149980 от 18.07.2014 г. като на г-жа Янг било указано да представи необходимата документация за експлоатирането на туристическия обект на 24.07.2014 г.

2. На 23.07.2014 г. бил съставен констативен протокол № 0063222 удостоверяващ, че свидетел на проверката и преводач е родител на две от децата, настанени в дома на г-жа Янг.

3. На 25.07.2015 г. г-жа Янг предоставила на контролните органи девет броя заявления за участие в палатков лагер.

4. На 25.07.2014 г. за резултатите от проверката бил издаден акт № 033272, в който е установено нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ.

5. На 28.08.2014 г. Комисията за защита на потребителите, на свое заседание, Протокол № 29, по т. 5 приела решение да бъде наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" - място за настаняване, частен дом, находящ се в с. Бряговица, област Велико Търново, стопанисван от г-жа Янг.

6. На 16.09.2014 г., със Заповед № 611, председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ, решение на Комисията за защита на потребителите по Протокол № 29 от 28.08.2014 г., констативен протокол № 0149980 от 18.07.2014 г. и акт № 033272 от 25.07.2014 г., наложил на г-жа Янг принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ - място за настаняване, частен дом, находящ се в с. Бряговица, област Велико Търново.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел, че органът правилно издирил и приложил материалния закон - чл. 177, ал. 2, т. 1 ЗТ. Приел за доказано по безспорен начин, в т. ч. и от представените от г-жа Янг заявления, извършването на туристически услуги в некатегоризиран обект. Поради факта, че в Закона за туризма липсва дефиниция на "палатков лагер" и на "летен лагер" съдът приел, че приложима е дефиницията на "детски лагер" - § 1, т. 71 ЗТ. Позовал се на посоченото в заявленията, че родителите на учениците са наясно с условията на "договора за летния лагер" и направил извод за договореност между лицата, при която едното предлага туристически услуги, а другото приема предложението. Приел, че процесният обект попада в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ и може да се приеме като такъв по смисъла на § 1, т. 24 ЗТ. Съдът не кредитирал представените от г-жа Янг три броя нотариално заверени декларации, тъй като са на родители, чиито деца присъствали в дома на г-жа Янг, както не кредитирал и показанията на свидетеля Зорница Данаилова-Йончева, с оглед на изразеното в писмо от 24.07.2014 г. становище. Приел, че отразената на гърба на едно от заявленията сума от 80 евро платени на 15.4.2014 г., макар и косвено, всява съмнение относно достоверността на попълнените декларации. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Решението на съда е недопустимо.

Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, но съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. С оглед на това преди да извърши проверка за съответствието на съдебното решение с материалния закон и за основателността на твърдяните от касатора пороци съдът следва да провери валидността и допустимостта на съдебното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Решението обаче е недопустимо, защото е постановено с участието на ненадлежна страна. Видно от жалбата, с която съдът е бил сезиран, тя е срещу Заповед № 611 от 16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал оспорения акт. В случая оспореният акт е издаден от председателя на Комисията за защита на потребителите и следователно именно той има процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство и да докаже законосъобразността на постановения от него акт. Съдът, въпреки че за първото по делото съдебно заседание призовал председателя на Комисията за защита на потребителите в съдебното заседание на 25.02.2015 г. заличил като ответник председателя на Комисията и конституирал като ответник Комисията за защита на потребителите. С Комисията като ответник съдът провел цялото съдено производство и на Комисията връчил препис от съдебното решение.

Но Комисията за защита на потребителите не е издател на оспорения акт и следователно няма процесуална правоспособност да бъде ответник в производството по оспорване на процесната заповед. Участието на надлежните страни в съдебното производство е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Именно поради значението, което има правилното определяне на ответника в съдебното административно производство за законосъобразното упражняване на държавната власт от държавните органи, законодателят е възложил на съда, а не на оспорващия, служебно да определи ответника, който може да бъде само издателят на оспорения акт. Съдебно производство, проведено без участието на надлежния ответник не може да постигне целта на търсената от оспорващия защита, защото няма да осигури държавната санкция на влязлото в сила съдебно решение спрямо нарушилия предоставената му власт орган.

Видно от изложеното съдът като не конституирал правилно ответника по делото постановил едно недопустимо съдебно решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

С оглед на така установения порок на съденото решение съдът не следва да обсъжда твърденията на касатора за пороците необоснованост и противоречие с материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд