Решение № 6890 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2009 г.

Решение № 6890 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Табако трейд - Рашко Мечтанов" - с. Крали Марко, Област Пазарджик чрез процесуалния му представител адв. Петя Кирова срещу Решение № 1235/24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 5/2008 г. по описа на административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1300-513/25.09.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 1029/26.11.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в общ размер на 41 384,79 лв. за данъчни периоди февруари и март 2007 г. и лихви за просрочие - 1 072,50 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че той не е посредник в тристранна операция, а получател по вътреобщностно придобиване. Твърди се в жалбата, че съдът не се е съобразил с факта, че в издадените фактури от италианския доставчик, последният изрично е отразил, че стоките са запазена собственост на собственика, както и че ДДС се дължи от латвийската фирма-получател в тристранната операция. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд се е позовал на легалната дефиниция на понятието "тристранна операция" в чл. 15 ЗДДС и това е доставка на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави-членки - А, Б и В, за които трябва да са налице едновременно следните условия: регистрирано лице в държава-членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава-членка Б (посредник), което след това извършва доставка на същата стока на лице, регистрирано в държава-членка В (придобиващ), като последният начислява ДДС като получател по доставката. Въз основа на това легално определение и доказателствата по делото след тяхното обсъждане решаващият състав е приел, че в процесния случай не е налице посочения в чл. 15 ЗДДС фактически състав, а жалбоподателят е придобиващ по вътреобщностно придобиване - чл. 84 ЗДДС. Съобразно доказателствата съдът е счел, че процесните стоки - тютюн Бленд А и Бленд В не са транспортирани директно от Италия (страната на доставчика) до страната на крайния получател - Латвия и затова не е проявен елемента на чл. 15, т. 2 ЗДДС. Относно вписаното във фактурите на италианския доставчик, че "стоките са запазена собственост на продавача" според съда не налага извод, че жалбоподателят е посредник в тристранна операция или че е страна по смесване и преработка на тютюна, а е налице само едно отлагателно условие - прехвърлянето на собствеността на стоката от International Agrocoltural Company S. r. l - Италия на жалбоподателя е обусловено от окончателното заплащане на цялата дължима цена по сделките. Съдът е установил, че е безспорно предаването на цената от купувача на продавача, поради което е направил извод, че посоченото отлагателно условие се е осъществило. Относно транспортната услуга съдът е изложил мотиви, че доколкото предмет на вътреобщностно придобиване са само стоки, а не е услуги в чл. 64, ал. 4 ЗДДС е указано, че данъчната основа при ВОП не включва данъчната основа на услугите по чл. 22, чл. 23 и чл. 24 ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 ЗДДС. Освен това съдът се е позовал на чл. 22, ал. 4 ЗДДС, в който е уточнено, че когато получател по доставката на транспортна услуга е лице, регистрирано за целите на ДДС държава-членка, различна от държавата-членка, където транспортът започва, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата-членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата от доставчик, който е установен на територията на друга държава-членка, а това е жалбоподателят и услугата му е предоставена под идентификационен номер, издаден в България. Според съда въз основа на тези данни по делото изводът е, че е налице хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС и затова данъкът е изискуем от получателя по доставките на услуги по чл. 22, чл. 23 и чл. 24 ЗДДС и последният е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС в срока по ал. 3 на същата правна норма. Обжалваното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е анализирал разпоредбата на чл. 15 ЗДДС и е приел, че съдържащите се в нея условия следва да са едновременно налице, за да се приеме, че е осъществена тристранна операция, при която касаторът се явява като посредник. Доказателствата по делото, правилно преценени от административния съд не доказват качеството на посредник на касатора в тристранна операция. При последната стоката се прехвърля от доставчика на посредника само документално, а не и физически, тъй като доставчикът директно я доставя на придобиващия - в случая латвийска фирма. В процесния случай е установено, че стоките - тютюн са доставени на българския търговец и по силата на чл. 84 ЗДДС касаторът е следвало да начисли данъкът като придобиващ при вътреобщностно придобиване, издавайки протокол по чл. 117 ЗДДС. След като няма данни по делото, че процесните стоки директно са транспортирани от Италия (доставчик) до Латвия (получател), правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 15, т. 2 ЗДДС, която заедно с останалите, посочени в правната норма трябва да са кумулативно дадени, за да се приеме, че е налице тристранна операция, в която касаторът е посредник. Отбелязването във фактурите, издадени от доставчика - италианско дружество, че "стоките са запазена собственост на продавача" правилно е преценено от съда, че не доказва извършване на тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, а само наличието на отлагателно условие, свързано със заплащане на цялата цена по доставката, което е осъществено. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че е налице вътреобщностно придобиване, при което касаторът е придобиващ и като платец на данъка по смисъла на чл. 84 ЗДДС е бил длъжен да го начисли, като издаде протокол по чл. 117 ЗДДС. Правилно съдът се е позовал на чл. 64, ал. 4 ЗДДС, според който в данъчната основа при вътреобщностните придобивания не се включват данъчните основи на услугите по чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 ЗДДС. Установено е по делото, че впоследствие след получаване на процесните стоки касаторът ги е продал на латвийско дружество, т. е. той е извършил вътреобщностна доставка, която е облагаема с нулева ставка, а съответно латвийското дружество е придобиващ във вътреобщностно придобиване, за което е начислил ДДС. Това не означава, както твърди касатора двойно облагане с ДДС, тъй като процесните стоки се препродават в рамките на държави-членки на Общността и съответно при всяка една такава доставка, съответно от придобиващия се начислява ДДС. По делото е представен договор от 16.01.2007 г. за преработка между касатора и италианското дружество, по силата на който касаторът се е задължил да извърши преработка чрез смесване на ленти от три компоненти: FCV, Burley и Kyranty от различни видове. Освен това налице е като доказателство по делото и поръчка за изкупване между касатора и фирмата-купувач SIA "Trodat" - Латвия за покупко-продажба на опакован светъл тютюн което навежда на извода, че първоначално полученият от касатора тютюн от италианското дружество е опаковано и смесен и в последствие продаден на латвийското дружество, което доказва, че фигурата на касатора не е посредник в тристранна операция. Затова изводите на съда, че по делото няма доказателства за преработването на тютюна са неправилни, но те не променят изхода на делото като краен резултат. Плащането по договора за преработка е досежно само възникналите облигационни взаимоотношения между италианското дружество и касатора, но не променят изводите на органа по приходите и на съда, че касатора не е участвал като посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на ЗДДС, на съдопроизводствените правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,