Решение № 5420 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2012 г.

Решение № 5420 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Зоя Николова, срещу решение № 268 от 24.01.2012 г. по адм. дело № 857/2011 г. на Административен съд Бургас. В жалбата се мотивира отменителното основание по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на първоинстанционното решение поради липсата на правен интерес от обжалване на административния акт, като се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото. Ответната страна - Стефан Райнов Георгиев не излага становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Сдружение за напояване "Карнобатски води" също не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административния съд. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил Заповед № РД-10-74/12.04.2011 г. на областния управител на област Бургас, с която е назначена комисия със задача на 18.04.2011 г. да предаде на сдружение за напояване "Карнобатски води" владението върху язовир "Голям топчия" и язовир "Малък топчия", в частта относно язовир "Голям топчия", представляващ имот 000766 по КВС, находящ се в землището на гр. Карнобат, с площ 38.977 дка. За да постанови този резултат, от приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че административният орган е издал заповедта в нарушение на материалния закон, тъй като е постановена на основание § 3, ал. 5 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), но при липса на материални предпоставки за това. Приел е също така, че областният управител упражнява правомощието си по § 3, ал. 5 от ПЗР на ЗСН, само при бездействие от страна на кмета на общината, докато в конкретния случай кметът на община Карнобат е предприел всички необходими действия по прекратяването на сключения договор за наем, което изключва намесата на областния управител. При правилно възприета фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна. Приел е, че в конкретния случай е налице хипотезата на § 3, ал. 2 ПЗР на ЗСН, защото за язовир "Голям топчия" е имало сключен договор за наем, като кметът е предприел необходимите действия за прекратяването на наемния договор, като е изпратил писмено предизвестие до Стефан Георгиев, съдържащ достатъчно дълъг срок за довършване на започнатите водностопански дейности. Съдът е тълкувал и нормата на ал. 2, като е приел, че законодателят е държал сметка за интересите както на сдруженията за напояване, а така също и за третите лица, като е гарантирал възможността както едните да получат владението на водните обекти от хидромелиоративната инфраструктура, попадаща в териториалния обхват на сдружението, а така също и за интересите на третите лица, започнали водностопански дейности върху тях, за да не претърпят щети от преждевременното прекратяване на сключените договори, като е определил и срок за това. Тъй като от данните по делото е било прието за установено, че кметът е изпълнил задължението си по ал. 2, съдът е направил извод, че издадената заповед № РД-10-74/12.04.2011 г. на областния управител на област Бургас е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба - при липса на правен интерес от обжалване на акта. Твърди се също така, че предаването на владението е фактическо действие, което не засягало правната сфера на жалбоподателя и не подлежало на съдебен контрол за законосъобразност. Цитира се и практика на ВАС в тази насока. Касаторът обаче пропуска факта, че тези твърдения биха били верни, ако конкретният казус се намираше в хипотезата на § 3, ал. 5 от ПЗР на ЗСН - в случай че общината не изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 договорите се считат за прекратени, като предаването на владението се извършва от областния управител по искане на министъра на земеделието и храните. В случая обаче кметът на общината е изпълнил задължението си по ал. 2 от § 3, изпратил е предизвестие, с което прекратява наемния договор, считано от 31.12.2014 г. При това положение липсва правно основание, на което областния управител да издаде процесната заповед за предаване на владението върху язовир "Голям топчия", тъй като това негово правомощие възниква само, когато общината не изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 на § 3. Това прави заповед № РД-10-74/12.04.2011 г. на областния управител на област Бургас незаконосъобразна, като издадена при липсата на материалните предпоставки за това, което от своя страна обуславя правния интерес от нейното обжалване. Още повече, че при предаване владението на язовира на друго лице за ответника Стефан Георгиев могат да възникнат имуществени вреди, предвид неправилното стопанисване на същия, което засяга правния му интерес. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК, решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение