Решение № 4042 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2016 г.

Решение № 4042 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив против решение № 3/04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2704/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-73/24.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-00051947/06.08.2015 г. на контролен орган при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - "Ондулин - строителни материали" ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителите Андре Бланкез и Доина Йоана Първ, чрез пълномощника адвокат Стела Иванова, оспорва жалбата. В писмено становище излага съображения за правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отменено решение № 2153-15-73/24.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-00051947/06.08.2015 г. на контролен орган при същото ТП на НОИ. За да постанови това решение, съдът е приел, че извършеното към 15.09.2014 г. заличаване в търговския регистър на Йордан Николов Николов като управител на дружеството-жалбоподател не води автоматично до извод за прекратяване на договора за управление на същия с дружеството. Този договор е бил прекратен едва на 29.09.2014 г., когато е сключен трудов договор със същото лице, поради което първоначално дадените задължителни предписания на дружеството са правилни, като същите не са били обжалвани и са изпълнени от осигурителя. Съдът е изложил също, че правилото по чл. 141, ал. 6 ТЗ е създадено, за да се защитят интересите на трети лица, а ТП на НОИ не е такова лице, поради което вписването в търговския регистър на заличаването на управител на търговското дружество в конкретния случай има оповестително, а не конститутивно действие. Настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че между търговското дружество "Ондулин - строителни материали" ООД и Йордан Николов Николов е сключен договор за управление от 30.09.2004 г.; Йордан Николов е бил вписан в търговски регистър като управител на това дружество до 15.09.2014 г., когато е вписано заличаването в регистъра. Между търговското дружество /междувременно преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност със същото наименование/ и Йордан Николов е сключен трудов договор от 29.09.2014 г. относно длъжността "Мениджър на продукти Ондулин за Европа, базиран в България". В първоначалния текст на този договор, в чл. 10, т. 6 от същия, е вписано, че договорът влиза в сила от 15.09.2014 г., а с бележка на стр. 9 от договора, изписана на ръка и подписана от страните, е уточнено следното: "В чл. 10 датата 15 септември 2014 г. следва да се чете 29.09.2014 г.". От работодателя е подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ относно сключен на дата 29.09.2014 г. трудов договор с Йордан Николов. По делото не се спори относно обстоятелството, че през периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г. Йордан Николов е изпълнявал дейност като управител на търговското дружество, както и че за този период за същия са внесени осигурителни всички за всички осигурителни рискове по чл. 4, ал. 1 КСО. От контролен орган в ТП на НОИ гр. Пловдив са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-00050509/31.07.2015 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, с които на "Ондулин - строителни материали" ЕООД е предписано да подаде заличаващи, коригиращи, основни данни по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за Йордан Николов Николов за септември 2014 г., както следва: в позиция 16.1 "Отработени дни" - 2 работни дни, като в т. 14 се посочи първи ден в осигуряване дата 29.09.2014 г., с код за вид осигурен 01; в същата позиция се отразят и 19 работни дни, като в т. 15 се посочи последен ден в осигуряване дата 28.09.2014 г., с код на вид осигурен 10. Тези предписания не са били оспорени, влезли са в сила и са изпълнени от осигурителя "Ондулин - строителни материали" ЕООД. От същия контролен орган в ТП на НОИ гр. Пловдив са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-00051947/06.08.2015 г., с които "Ондулин - строителни материали" ЕООД е задължено: 1. да подаде заличаващи, коригиращи, основни данни по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за Йордан Николов Николов за септември 2014 г., както следва: в позиция 16.1 "Отработени дни" - 10 работни дни, като в т. 15 се посочи последен в осигуряването с дата 14.09.2014 г. с код за вид осигурен 10; 2. след уреждане на взаимоотношенията между работник и работодател във връзка с несъответствията между подаденото в компетентната ТД на НАП уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ за сключен договор на дата 29.09.2014 г., представените две заверени копия на трудов договор от дата 29.09.2014 г., с лицето Йордан Николов Николов, в едното от които е вписано, че трудовият договор е влязъл в сила от 15.09.2014 г., а в другия - от 29.09.2014 г., както и регистрираните обстоятелства в търговския регистър относно отписване на Йордан Николов Николов, считано от 15.09.2014 г. като изпълнител по договор за управление на "Ондулин строителни материали" ООД, се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" в периода след 15.09.2014 г. в зависимост от уредените взаимоотношения между работник и работодател. При обжалването по административен ред тези предписания са потвърдени с решение № 2153-15-73/24.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, които са предмет на оспорването в първоинстанционното производство. Предвид установените фактически обстоятелства, правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на задължителни предписания № ЗД-1-15-00051947/06.08.2015 г., потвърдени с оспореното пред съда решение. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за целите на социалното осигуряване, в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в частност - дейността на управителите на търговски дружества. Само вписването на едно лице като управител на търговско дружество не е достатъчно за възникване на качеството на осигурено лице, поради което следва да се приеме, че само заличаването на лицето като управител в търговския регистър не води до отпадане на основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност като управител, а в конкретния случай не се спори, че Йордан Николов е осъществявал такава дейност, както и че за това са внасяни осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове по чл. 4, ал. 1 КСО. Именно по този начин са били определени отношенията между "Ондулин - строителни материали" ЕООД и Йордан Николов по договора за възлагане на управление и съответстващите им осигурителни правоотношения в първите задължителни предписания, издадени от същия контролен орган в ТП на НОИ гр. Пловдив - № ЗД-1-15-00050509/31.07.2015 г. Датата, на която е възникнало трудовото правоотношение между "Ондулин - строителни материални" ЕООД и Йордан Николов по трудовия договор, сключен между тях на 29.09.2015 г., е установена с подписаното между същите страни споразумение, обективирано в поправка на страница 9 от самия договор. За тази поправка е уведомен контролният орган, който е приел същата за съответстваща на действителните отношения между страните и е съобразил това при издаване на първото предписание. Следователно, не са налице неуредени отношения между работник и работодател за периода 15.09.2014 г. - 28.09.2014 г., както е прието в оспорените задължителни предписания, поради което не е налице основание за издаване на тези предписания. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Поради това същото следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение