Решение № 590 от 15.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2768/2015 г.

Решение № 590 от 15.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2768/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [община] срещу определение на Апелативен съд - Б., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Определение от 30.04.2015 г. по гр. д. № 347/2014 г. на ОС - Сливен, с което на основание чл. 70, ал. 3 ГПК е определена цената на иска. По съображения, че първоинстанционното определение, с което се определя окончателната цена, попада в хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК, като актът по чл. 70, ал. 3 ГПК по естеството си е частен случай на хипотезата на чл. 70, ал. 2 ГПК, затова подлежи на обжалване, жалбоподателят иска обжалваното определение като неправилно да се отмени и делото да се върне на АС - Бургас за разглеждане на частната жалба. Представя и изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] оспорва същата като неоснователна по съображения, че не е налице увеличение цената на иска, а се касае за първоначално определяне на размера със служебно назначено от съда вещо лице - налице е определение по чл. 70, ал. 3 ГПК, затова цитираната от жалбоподателя практика е неотносима. Останалите ответници по частната жалба [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място], Й. Д. Р., Д. Р. Р. и Денимира Р. Р. - трите от [населено място] не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на [община] срещу Определение от 30.04.2015 г. по гр. д. № 347/2014 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 70, ал. 3 ГПК съдът съобразно изслушаната експертиза е определил цена на иска 8 435 828.31 лв. Изложени са съображения, че определението, постановено на основание чл. 70, ал. 3 ГПК, не подлежи на обжалване и на самостоятелен контрол. Определението е правилно. Определението, с което съдът определя цената на иска на основание чл. 70, ал. 3 ГПК не попада в категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, - не е преграждащо по-нататъшното развитие на първоинстанционното производството по делото и съгласно изричната разпоредба на чл. 70, ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежи само определението на първоинстанционния съд, с което се определя цената на иска, като се увеличава. Правилно с обжалваното определение частната жалба е оставена без разглеждане. В този смисъл са Опр. № 626/01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Опр. № 838/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 755/2012 г. на ВКС, IV г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение