Решение № 1340 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2007 г.

Решение № 1340 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение от 27.06.2006 г. по гр. д. № 1163/ 2005 г. на районния съд гр. М., след като е прекратил брака между страните, съдът е постановил родителските права спрямо двете деца С. и Г. да се предоставят за упражняване от майката К. С. Б., а бащата П. Б. е осъден да им плаща месечна издръжка съответно от 60 и 70 лв., като е определен и режима на личните му отношения с децата. С решение от 11.04.2007 г. по гр.д. № 382/2006 г. на окръжния съд гр. М. горното решение е отменено в частта относно родителските права спрямо детето С. и същите са предоставени за упражняване от бащата, като е определен режим на лични отношения с майката и месечна издръжка, която тя следва да плаща в размер на 60 лв. К. Б. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд в посочената част, като счита, че е постановено в нарушение на материалния закон, изводите на съда са необосновани и направени при превратно тълкуване на доказателствата по делото. Моли за отмяна на решението и предоставяне на нея на родителските права, което е в интерес на детето. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Страните имат от брака две деца - Г. роден 21.03.1990 г. и С. родена 7.06.1994 г. Родителите са във фактическа раздяла от м.юли 2005 г., когато съпругата напуснала семейното жилище с детето Г., а С. останала при баща си и баба си, с която семейството живеело в едно домакинство. За да постанови родителските права спрямо това дете да се предоставят за упражняване на бащата въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към решаването на този спор. Съобразил е данните, че и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества, разполагат с подходящи битови условия и са подпомагани от свои близки. При тези равни условия приел че решаващо значение имат възрастта, пола и заявеното предпочитание на детето дао стане при баща си и баба си, където е живяло и до този момент. В заключение приел, че тези обстоятелства определят интереса на детето, в съответствие с който постановил и решението относно родителските права. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. Оплакванията, които се развиват в касационната жалба за неправилност на решението са неоснователни. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства или превратно тълкуване на някои от тях, главно показанията на различните групи свидетели. Въззивният съд е обсъдил поотделно показанията на всички свидетели, като ги е преценявал с оглед на това дават ли информация кое разрешение ще съответства в най-голяма степен на интересите на детето. Решението е взето не по силата на един или друг установен от съда факт, а след обсъждане на доказателствата в тяхната цялост и връзката между фактите, преценени с оглед интересите на детето. Обоснован е извода на съда, че с оглед възрастта на детето, привързаността към бащата и изразеното предпочитание интересите на детето налагат то да запази средата, в което е живяло до сега, като същевременно от самите родители зависи да не губи връзката с родителя, при когото не живее, както и с по-големия си брат. При постановяване на решението съдът е съобразил задължителната съдебна практика и указанията по прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/ 1974 г. Критериите и обстоятелствата, които подлежат на изследване са изяснени подробно от съда и преценени с оглед значението им за защита интересите на детето. Конкретните обстоятелства обосновават извода, че в интерес на детето е да остане при бащата, където е живяло и досега, както и че е допустимо разделянето на децата, които към момента на постановяване на решението и двете са били непълнолетни. Предвид възрастта на детето С., която е вече на 15 години не съществуват пречки и за свободно общуване и контакти и с другия родител, при положение че се създаде подходяща среда и модел на поведение, който гарантира на детето запазване на връзката и с двамата родители и полагането на съответните грижи от тяхна страна. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение