Решение № 10298 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2014 г.

Решение № 10298 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от директора на Областна дирекция на МВР - Смолян и от адв. Нели Арабаджиева пълномощник на Диляна Димитрова, срещу решение № 146 от 29.08.2014 г., постановено по адм. д. № 45/2014 г. по описа на АС - Смолян. В първата касационна жалба подадена от директора на ОД на МВР - Смолян, се твърди неправилност на съдебното решение с което частично е уважен иск предявен по реда на чл. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР - Смолян, за присъждане на неимуществени вреди претърпени от малолетния Кристиян Янев, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са свързани с твърдения за неправилно приложен материален закон и не анализиране на всички събрани доказателства което е довело до формиране на необосновани и грешни изводи. Сочи се, че съдът неправилно се е позовал на отменената към 17.09.2013 г. (когато се твърди, че е извършено незаконосъобразното действие) разпоредба на чл. 107 от ЗМВР, а също така неправилно са тълкувани и приложени цитираните в решението норми от ЗЗДет. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Вторият касатор - Диляна Димитрова, като майка и законен представител на малолетното си дете Кристиян Янев, моли да се уважи жалбата, като се присъди целия размер на предявения иск, както и разноските по делото. Твърди се, че са необосновани мотивите на съда в частта относно определяне на размера на неимуществените вреди, тъй като те са претърпени не както е приел съда за кратко време, а в продължение на цял месец е отшумявал причинения стрес на делото. Твърди се още, че са неясни мотивите на съда относно присъдените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Производството по делото пред Административен съд - Смолян, е образувано по искова молба на Диляна Димитрова, като законен представител на малолетното си дете Кристиян Янев, срещу ОД на МВР - Смолян за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от неправомерни и незаконосъобразни действия на служители от РПУ - гр. Златоград. С обжалваното решение съдът е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е присъдил такова в размер на 400 лева, както и разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Смолян, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е частично основателен и доказан. Установено е по делото, че на 17.09.2013 г. в основното училище в с. Долен, полицай от РПУ - гр. Златоград, с цел изясняване на заявителски материал за повреждане на чуждо имущество е провел разговор насаме с малолетното лице без присъствието на педагог, родител или социален работник. Въз основа на това обстоятелство, както и на база събраните по делото гласни доказателства и назначената медицинска експертиза, съдът е приел, че претенцията за неимуществени вреди е частично основателна и доказана до размер на 400 лева. Събраните и анализирани доказателствата установяват настъпването на вредата - детето, което е било на 12 години се е уплашило и е претърпяло е психотравма в лека степен. Прието е за доказано и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между претендираната вреда и действията на полицейския служител. Обжалваното съдебно решение е правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на Административния съд - Смолян, за доказаност на иска за неимуществени вреди до присъдения размер. Правилно съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват самото реално настъпване на вреди от вида на твърдените - нервно напрежение и претърпяно унижения, стрес, тревожно разстройство, което е наложило консултации на делото с психиатър и психолог. Отделно от това доказана е и причинната връзка между подобни вреди и незаконосъобразното действие на полицейския служител. Макар й съдържащо известна неточност, изразяваща се в позоваването на недействащи към момента на извършване на твърдяното в исковата молба незаконосъобразно поведение на служител от ОД на МВР - Смолян и поради това неприложими в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 107 от сега действащия ЗМВР, съдебното решение е правилно като краен резултат. Няма спор по делото, че действията на служителя на МВР, с които е обоснована претенцията за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, извършени на 17.09.2013 г., са по повод проверка по заявителски материал. Същите са предприети в изпълнение на разписани в ЗМВР (отм.) правомощия на органите на МВР във връзка с опазване на обществения ред и разкриване на престъпление, а не във връзка с разследване на престъпление по реда на НПК, така както се твърди в представената по делото писмена защита на ОД на МВР. Това ги определя като действия в изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, както правилно е приел първоинстанционния съд. В ЗМВР (отм.) липсват конкретни предписания относно провеждането на разговори и снемането на обяснения от деца - малолетни и непълнолетни, поради което, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от ЗНА, следва да се приложат относимите разпоредби на чл. 15, ал. 4 и 5 от специалния Закон за закрила на детето, съгласно които изслушването на тази категория лица се извършва в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" и на родител на детето. В случая визираното изискване не е било изпълнено, поради което основателно административният съд е приел, че действията на полицейския служител (полицай Балушев) във връзка с изслушване на малолетното дете Кристиян Янев са незаконосъобразни. С оглед на установените от приложените медицински документи, от показанията на св. д-р Мария Батинкова (психиатър) и от изслушаната и назначена от съда съдебнопсихиатричната експертиза доказателства за преживяна от детето вследствие на тези действия психотравма, обоснован и правилен е направеният извод за настъпили вреди и за това, че е налице и пряка причинна връзка. Цитираната в писмената защита на ОД на МВР, съдебната практика по адм. д. № 2771/2011 г., е неотносима за конкретния случай, в който се касае за малолетно дете. Изживените емоциите и психическото състояние на детето във всички случаи би било различно, ако при срещата присъства родител, педагог или социален работник. Възприятията на различните хора са различни, в зависимост от възрастта, характера и др. фактори, а в конкретния случай, както се посочи се касае за дете в крехка възраст и това правилно е отчетено от съда. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице сочените в касационната жалба на ОД на МВР основания за отмяна на постановеното решение. Неоснователна е и касационната жалба на Диляна Димитрова, подадена в качеството й на майка и законен представител на детето Кристиян Янев. Размерът на присъденото обезщетение е определен съобразно чл. 52 от ЗЗД, като са съобразени релевантните факти и обстоятелства, а именно, че съответните незаконосъобразни действия са извършени еднократно - само на 17.09.2013 г., а не и на 1.10.2013 г., както се твърди в жалбата, че преживяната психотравма е била отзвучала за няколко (2-3) дни и че не е оставила трайни последици за психиката на детето. Неоснователна е жалбата на Димитрова и в частта относно присъдените разноски. Видно от решението мотиви са изложени и разноските са съобразени съобразно уважената част от иска. Ще следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 300 лева. Видно от представения договор за правна помощ, такива действително са направени. Представен е и списък на разноските в касационната инстанция. Водим от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,