Решение № 14461 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2011 г.

Решение № 14461 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Варна, чрез гл. юрисконсулт Румен Илиев, против решение № 1111/11.05.2011 г. по адм. дело № 1061/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради необоснованост. Ответникът - "Джуниър 4" ЕООД, гр. Варна, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11-1469/18.02.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и мотиви относно определения срок за налагане на мярката. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС по отношение на "Джуниър 4" ЕООД, от гр. Варна, е наложена ПАМ- "Запечатване на обект - снек бар "Ред Рок", находящ се в гр. Варна, плажна алея, кв. Аспарухово и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпа до него, за срок от 15 дни. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че по делото не е установено визираното в заповедта административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на касова бележка, тъй като липсва плащане на сумата от 0.80 лв. на 23.08.2010 г. Поради това и липсата на мотиви в заповедта относно срока на действие на ПАМ, е прието наличието на отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК за отмяна на акта. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че оспорения административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на процесната принудителна административна мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба на стока във визирания в заповедта търговски обект на "Джуниър 4" ЕООД. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото не е спорно, че издаденият в случая фискален бон от търговския обект на ответното дружество не съдържа реквизитите по чл. 26 от визираната Наредба, поради което правилно е прието, че такъв липсва. Това обаче не е достатъчно за наличието на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, респ. за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е установяването на причината за възникване на задължението за издаване на такъв бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в процесния търговски обект на датата 23.08.2010 г., в 18.34 часа, на стойност 0.80 лева. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Не е такова доказателство представената компютърна разпечатка от тип "закрита сметка", при положение, че разчетените данни от монтираното в обекта фискално устройство за касова наличност към деня на проверката, като крайна сума, съответства на установената фактическа наличност в тази каса, което обстоятелство е отразено в Протокол от 23.08.2010 г. При тези данни крайния извод на съда за недоказаност продажбата на стока, срещу която е платена сумата от 0.80 лв. в обекта, а оттук и за материална незаконосъобразност на заповедта е правилен, тъй като при липса на продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук и липсва административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като условие за налагане на ПАМ. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за липсата на мотиви в оспорения акт, относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни (неправилно посочен от съда максимален срок от един месец) за запечатването на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи на които се основава налагането на ПАМ. Като не е направил това, решаващият съд е бил лишен от преценката доколко органа е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,