Решение № 5447 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2014 г.

Решение № 5447 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Българския лекарски съюз против решение № 5287/1.08.2014 г. по адм. дело № 776/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 33 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ) и необоснованост - касационни нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Ириян Веринов Киров, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Председателят на Районна колегия на Българския зъболекарски съюз (РК на БЗС) - гр. Видин не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5287/1.08.2014 г. по адм. дело № 776/2014 г. Административен съд София-град е отменил решение изх. № 640 от 14.12.2013 г. на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз, с което е потвърден отказът на председателя на Районна колегия на БЗС - гр. Видин, изх. № 125 от 5.11.2013 г. по заявление вх. № 28 от 23.10.2013 г. на Ириян Веринов Киров, от гр. София. Отменил е и отказа на председателя на Районна колегия на БЗС - гр. Видин изх. № 125 от 5.11.2013 г. по заявление вх. № 28 от 23.10.2013 г. на Ириян Веринов Киров, от гр. София. Изпратил е преписката на председателя на Районна колегия на БЗС - гр. Видин за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени със съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че д-р Ириян Киров, от гр. София е подал заявление вх. № 28 от 23.10.2013 г. до Районна колегия на Българския зъболекарски съюз - гр. Видин за вписване в регистъра на колегията. Приложил е към искането копие от диплома за завършено висше образование - лекар по дентална медицина № 000052/7.03.1980 г.; копие от диплома за специалност № 35564/3.01.1990 г.; удостоверение за първоначална регистрация изх. № 1667/1.02.2000 г.; свидетелство за съдимост. С решение, материализирано в писмо, изх. № 125 от 5.11.2013 г. председателят на РК на БЗС - Видин е постановил отказ по заявление вх. № 28 от 23.10.2013 г. на Ириян Веринов Киров, от гр. София за вписване в колегията. За да издаде отказа, органът е приел, че заявителят е следвало да му представи удостоверение за актуално състояние за 2013 г. или съответен актуален документ към 2013 г. от Софийска районна колегия (СРК) на Българския зъболекарски съюз (БЗС), където е възникнало първото му членство. Видно от писмо изх. № 71/26.11.2013 г. СРК на БЗС са отказали издаването на исканите документи, посочвайки, че в Уставите на БЗС и СРК на БЗС не е предвидена възможност за издаване на удостоверение за актуално състояние. Срещу решението на председателя на РК на БЗС - Видин е постъпила жалба от Ириян Киров, която е била разгледана от УС на БЗС, който с решение изх. № 640 от 14.12.2013 г. е потвърдил отказа за вписване, възприемайки мотивите от първоначалния акт и добавяйки под формата на указания, че заявителят би имал право за регистриране във всяка районна колегия, но само след като възстанови членството си в СРК на БЗС, където е била първичната му регистрация под регистрационен номер (ЛПК) - 220001667. Позовал се е на действието на Устава на БЗС и Правилника за водене на регистрите на районните колегии на БЗС. Решение без номер по протокол от заседание на УС на СРК на БЗС № 9-27.01.2009 г. гласи "По т. 1 от дневния ред д-р Миланов докладва за подготвените списъци по редовното членство във връзка с решенията от Паничище и предложи окончателно тези списъци да се предоставят на РЦЗ - редовни членове, отписани от регистъра поради неплащане на членски внос и починали (по молба на д-р Ралчева с цел да се отпишат от регистъра на РЦЗ). Гласували 9 (девет) гласа "за"." Приложен е списък, в който срещу името на Ириян Веринов Киров са посочени цифрите 2001,2002,2003,2004,2005,2006,2007,2008. Този писмен документ е интерпретиран в писмо изх. № 62/31.10.2013 г. на председателя на СРК на БЗС д-р Олег Гладков по следния начин - "Уважаема д-р Тошева. В качеството си на председател на Столична районна колегия на Българския зъболекарски съюз, относно Ваше изпратено писмо с изх. № 123/23.10.2013 г. Ви уведомявам следното: д-р Ириян Веринов Киров фигурира в регистъра на СРК на БЗС под № 220001667 от 2.02.2000 г. Отписан с решение на УС на СРК на БЗС поради неплащане с протокол № 9 от 2009 г.". Съдържанието на посоченото писмо явно касае статута на д-р Ириян Киров и отразява неговото актуално състояние. Посоченото "неплащане" вероятно касае неплащане на членски внос, съдейки от решението по т. 1 от протокол от заседание на УС на СРК на БЗС № 9-27.01.2009 г. Т.е. това е документа, който СРК на БЗС е отказал да издаде на заявителя, но който е бил на вниманието на председателя на РК на БЗС - Видин при издаване на решението, материализирано в писмо изх. № 125 от 5.11.2013 г. В този случай изложените мотиви в първоначалния акт и последвалото потвърдително решение на УС на БЗС за необходимост от представяне и прилагане по преписката на удостоверение за актуално състояние за 2013 г. или съответен актуален документ към 2013 г. от Софийска районна колегия (СРК) на Българския зъболекарски съюз (БЗС) несъответстват на доказателствата и са в противоречие с наличните факти по спора. Съгласно чл. 4 от Правилника за водене на регистрите на Районните колегии на БЗС ако едно лице отговаря на изискванията за вписване в РК, вписването се извършва в 14-дневен срок от подаване на заявлението, след задължителна справка в Националния регистър. Данните от Националния регистър също дават възможност за установяване на актуалното състояние на заявителя и органа по вписването е бил длъжен да извърши служебно справка за това, а не да постановява директно отказ. Констатираните пороци, законосъобразно са ценени от административния съд като съществени нарушения на административнопроизводствените правила и основания за отмяна на оспорените актове. В обжалваното решение на УС на БЗС е налице и второ фактическо основание като пречка за вписване на отписания лекар по дентална медицина в регистъра на РК на БЗС - Видин - необходимостта от възстановяване на предходното му членство в СРК на БЗС. Подобна интерпретация на фактите по спора и изводите, до които е достигнал органът по регистрацията сочат, че не са отчетени точно правните последици на взетото решение по протокола от заседание на УС на СРК на БЗС № 9-27.01.2009 г. Съгласно глава пета от Устава на СРК на БЗС озаглавен "Нарушения и наказания" - редовните членове на СРК носят отговорност за нарушенията допуснати при изпълнение на професионалните и произтичащите от членството им задължения. Съгласно чл. 31 от Устава на СРК на БЗС за нарушенията на членовете на колегията могат да бъдат налагани следните наказания: т. 1 предупреждение, т. 2 порицание, т. 3 порицание и глоба в размер на една до пет минимални работни заплати, т. 4 последно предупреждение за заличаване и глоба в размер на: от три до пет минимални работни заплати, т. 5 заличаване от регистъра на колегията за срок от три месеца до две години. Видно от т. 6 на цитирания текст е, че съсловната организация е възприела изискване за съответствие на наказанията със ЗСОЛЛДМ и Устава на БЗС. Процедурата по налагане на наказанията в СРК на БЗС е уредена в чл. 34 от устава й, но изисква като титул за ангажиране на отговорността акт от комисията по професионална етика към СРК или наказателно постановление, издадено от председателя на УС на СРК. В настоящия случай не е налице нито един от тези актове, завършващи фактическия състав на отговорността на членуващия в СРК на БЗС лекар по дентална медицина. С оглед на това административният съд обосновано не се е ангажирал с оценка на правните последици на факта по отписването на д-р Ириян Киров от регистрите на СРК на БЗС като реализирана санкция, както е приел УС на БЗС. Неоснователни са доводите на касатора, че нормата на чл. 33 ЗСОЛЛДМ се отнася само и единствено до първоначалното вписване в регистрите на БЗС, но не и в случаите на възстановяване на членство, а липсата на законова уредба по този въпрос налага да се прилагат разпоредбите на Устава на БЗС, в които той е уреден. Върховният административен съд счита, че няма основания за отстъпление от съществуващата до момента съдебна практика по този въпрос. Разпоредбата на чл. 33 ЗСОЛЛДМ съдържа изчерпателно изброяване на основанията за отказ за вписване (решение № 9545/27.10.2003 г. по адм. дело № 3908/2003 г. на Върховния административен съд) и не касае само първоначалното вписване, а е приложима и досежно последващо такова, по аргумент на ал. 5, т. 2 от цитирания текст, в който основание за отказ е наличието на вече извършено заличаване - за срока на наказанието. В контекста на посочено по-горе обаче и предвид липсата на ясни индикации за наложено наказание, тази хипотеза не е необходимо да бъде подробно обсъждана по настоящия спор. Неоснователни са доводите на касатора за просрочие на оспорването предприето от д-р Ириян Киров пред УС на БЗС. От представената пред настоящата инстанция разписка № 105914962 на куриерска служба "Еконт" е видно, че РК на БЗС - Видин е изпратила на д-р Ириян Киров писмо изх. № 125/5.11.2013 г., съдържащо отказ за вписване в регистъра на колегията, което той е получил на 7.11.2013 г. Съгласно разписка № 106010518 от 13.11.2013 г. жалбоподателят е подал жалба против първоначалния акт, която е адресирал до УС на БЗС чрез д-р Татяна Тошева, председател на РК на БЗС - Видин, предвид обстоятелството, че районната колегия няма администрация и оторизирани лица, които да получат документите на адреса по нейната регистрация. Съгласно чл. 33, ал. 6 ЗСОЛЛДМ отказите за вписване в регистъра на районната колегия на БЗС могат да се обжалват в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред УС на БЗС, който се произнася с решение в едномесечен срок. Видно от датите на получаване на съобщението и подаване на жалбата е, че този срок е спазен и като редовна и допустима същата законосъобразно е била разгледана от горестоящия орган по същество. Неоснователни са доводите на касатора, че с обжалваното съдебно решение е игнорирана свободата на сдружаване и е даден примат на уреждането на членственото правоотношение на д-р Ириян Киров пред публично-правните функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт на съсловната организация. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че тези две тенденции са част от гаранциите за ефективно функциониране на съсловните организации и законосъобразно развитие на членствените правоотношения на лекарите по дентална медицина. Именно в рамките на задължителното членство в уредените със ЗСОЛЛДМ корпорации на публичното право е търсена гаранцията за осъществяването на ефективната медицинска практика и защитата на здравето на гражданите. Затова тези корпорации разполагат и с публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо лекари и лекари по дентална медицина, които функции следва да бъдат реализирани в точно съответствие с източниците на правото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 30.10.2014 г.) възлизат на сумата от 450,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение