Решение № 13130 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2009 г.

Решение № 13130 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Галина Димитрова Станимирова - директор на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, чрез упълномощения юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, против решение № 369 от 22.06.2009 г., постановено по административно дело № 20/2009 г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменено решение № 36/1.12.2008 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 871 от 20.10.2008 г. на началник отдел "КПК" при РУСО-Плевен. Релевират се оплаквания за нарушения на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 10 и чл. 52а от КСО и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ЕТ "Майстор Марин - Маринчо Колев" - гр. Плевен, представляван от собственика и управителя Маринчо Колев Маринов, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Плевенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от ЕТ "Майстор Марин - Маринчо Колев" - гр. Плевен, представляван от собственика и управителя Маринчо Колев Маринов, решение № 36/1.12.2008 г. на директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане № 871 от 20.10.2008 г. на началник отдел "КПК" при същото РУСО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01/18.09.2008 г. в размер на 2260 лв. главница, представляваща неправилно изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на осигуреното лице Вилияна Петрова Антонова за отглеждане на малко дете през периода 3.09.2007 г. - 31.07.2008 г. и лихва за забава в размер на 273, 80 лева. В мотивите на решението на директора на РУСО е посочено, че Вилияна Петрова Антонова е сключила трудов договор с едноличния търговец на 3.09.2007 г. и от същия ден е излязла в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст без да има отработени дни и начислено възнаграждение, т. е. без да е влязла в кръга на осигурените лица, респ. без да притежава качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове. С постановеното от Плевенския административен съд решение оспорените актове на длъжностните лица при РУСО-Плевен са отменени, като незаконосъобразни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете не съставляват елемент от фактическия състав на чл. 52а от КСО, пораждащ правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Решението на административния първоинстанционен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 52а (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г.) създава право за осигуреното лице да получава обезщетение за отглеждане на малко дете при условие, че е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че при настъпване на осигурения риск "майчинство" работничката Вилияна Петрова Антонова е отговаряла на условието за придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО в качеството й на наето на работа по трудов договор лице във фирмата на ЕТ "АВИ-ДАН - Авидан Торбова", гр. Плевен през периода от 25.11.2004 г. до 25.05.2005 г. и в "ЕТРУРИЯ" ООД, гр. Плевен през периода от 4.11.2005 г. до 1.09.2007 г. Трудовото правоотношение с "ЕТРУРИЯ" ООД, гр. Плевен е било прекратено на 1.09.2007 г. и на 3.09.2007 г. лицето е сключило трудов договор с ЕТ "Майстор Марин - Маринчо Колев" - гр. Плевен (л. 45) и е подало молба (л. 75) до работодателя за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда след използване на отпуска поради бременност и раждане работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. В хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. При тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да Де престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Като лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск съгласно изискването на чл. 52а от КСО Вилияна Петрова Антонова е имала право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете. Работодателят ЕТ "Майстор Марин - Маринчо Колев" - гр. Плевен законосъобразно е изплатил паричните обезщетения през периода 3.09.2007 г. - 31.07.2008 г. за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения, е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решенията по адм. дела № 11304/2008 г., № 61/2009 г., № 194/2009 г. и други, където се разглеждат съвършено аналогични случаи. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,