Решение № 9207 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2009 г.

Решение № 9207 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илко Великов Димитров от гр. Русе, ул. "Доспат" № 7 срещу Решение № 1/20.02.2009 г., постановено по адм. д. № 550/2008 г. на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 3-3933/12.09.2008 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе. С оплаквания за неправилно приложен материален закон се иска отмяна на съдебното решение и на оспорената заповед, като преписката се върне на административния орган със задължителни указания за извършване на първоначална регистрация на автомобила, с присъждане на разноски в полза на касатора. Ответният административен орган е оспорил касационната жалба с писмена защита, в която поддържа теза за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните оплаквания, поради правилно приложена норма на § 18 ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. на МВР за реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях (наричана по-нататък за краткост Наредбата). Обжалваното решение е неблагоприятно за касатора и същият има правен интерес от касацията му, жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на двете абсолютни положителни предпоставки е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 3-3933/12.09.2008 г. е издадена на основание § 18 ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. на МВР и обективира отказ на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Русе да бъде извършена първоначална регистрация на лек автомобил "Форд Фиеста" с идентификационен номер WFOBXXGAFBS147314, двигател SJ47314, собственост на Илко Великов Димитров, поради непредставяне на копие от чуждестранните регистрационни документи. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел за доказани сочените в административният акт фактически основания и е извел правен довод за правилно приложение на материалния закон. Предвид императивния характер на разпоредбата по § 18 ПЗР на Наредбата е заключил, че липсата на изискуем по т. 5 от същата документ има за последица законосъобразен отказ да бъде извършена първоначална регистрация на автомобила, защото в удостоверението за регистрация не могат да се възпроизведат фактите, съдържащи се в оригиналните регистрационни документи. Решението е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и при точно приложение на материалния закон. Не е било спорно по делото, че с Постановление № 77/15.10.2007 г., издадено от Агенция за държавни вземания - Регионална дирекция - гр. Русе, след извършена публична продан, върху Илко Великов Димитров е възложен и той е станал собственик на употребяван лек автомобил "Форд Фиеста" с идентификационен номер WFOBXXGAFBS147314, въведен в страната на 14.12.2006 г., изоставен в района на Дунав мост, отнет в полза на държавата от митническите власти, с чуждестранен статут. При тези релевантни факти правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че за първоначалната му регистрация е задължително представянето на документите, изчерпателно изброени в § 18 т. 1 - 9 ПЗР от Наредбата, в т. ч. и на този по т. 5, а именно - копие от чуждестранните регистрационни документи, ако превозното средство е било регистрирано в чужбина. В заявлението за първоначална регистрация на автомобила в Република България молителят Димитров е вписал, че първата му регистрация е извършена на 01.01.1995 г., което обстоятелство, ведно с безспорния факт, че същият е закупен като употребяван и има статут на чуждестранна вещ, обосновава изискването на документа по § 18, т. 5 ПЗР от Наредбата, а непредоставянето му е основание да бъде отказана регистрацията му. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и отказът за регистрация се основава на императивна правна норма, която не държи сметка за начина на придобиване на чуждестранния автомобил. Жалбоподателят не е доказал, че е положил усилия за снабдяване с копие от документите по първоначалната регистрация на пътното превозно средство, а твърденията му, че в случаите на придобиване на автомобила от държавата изключват представянето им, са в противоречие с правната норма и са неоснователни. Представеното с касационната жалба писмо изх. № 4423-0282/12.10.2007 г. на Агенция "Митници", удостоверяващо отговора на МВР - Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество", че към посочената дата няма данни процесният автомобил да е обект на престъпление, не го освобождава от задължението за прилагане към заявлението за регистрация на копие от чуждестранните регистрационни документи. Първоинстанционният съд е мотивирал пространно съдебният акт с правни доводи, които касационният състав изцяло споделя при липса на други оплаквания в жалбата не намира за нужно да ги преповтаря. Неоснователно касаторът се позовава на Решение № 17/09.04.2008 г., постановено по адм. д. № 119/2008 г. на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Димитров срещу Заповед № 3-4799/07.12.2007 г., обективираща предходен отказ за регистрация на същия автомобил поради непредставяне на документите по т. 1, 2, 3, 5, 8 и 9 от цитирания параграф. Изложените в него мотиви досежно липсата на категорични данни за съществуването на чуждестранни регистрационни документи на автомобила и изводът, че непредоставянето им не съставлява нарушение на процедурата, се отнасят до друг административен акт, различен от обжалваната Заповед № 3-3933/12.09.2008 г. Тези съображения изхождат от равен по степен състав, нямат обвързваща сила спрямо съдебният състав, постановил обжалваното решение и несъобразяването с тях не води до отмяната му. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс