Решение № 6659 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2013 г.

Решение № 6659 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Северен централен район против решение № 5/18.01.13 г. по адм. д. № 194/12 г. по описа на Административен съд - Силистра с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Сийка Петрова Петрова и Петър Стоянов Петров представят писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СЦР-113/29.10.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Северен централен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "едноетажна сграда" в поземлен имот с идентификатор 66425.500.2352 по кадастралната карта на гр. Силистра с административен адрес гр. Силистра, ул. "Хан Аспарух" № 4. С обжалваното решение оспорването на Сийка Петрова Петрова, съсобственик на имота /при участието в съдебното производство като заинтересувано лице на втория съсобственик, Петър Стоянов Петров, участвал в административната преписка/, е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът, чието премахване като незаконен е разпоредено с обжалваната заповед, е придобил сегашния си вид - "едноетажна сграда" чрез пристрояване на съществуваща лятна кухня, извършена от бившия собственик на поземления имот, предвид което са налице два строежа с различни носители на материалноправните задължения за заплащане разходите по премахването им. Изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед е мотивирал с неизясненост на фактите по преписката. Решението е неправилно. На първо място, изводът относно лицата, в чиято тежест е премахването на незаконния строеж, е незаконосъобразен. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж". В случая твърденията на оспорващата са били в насока, че т. нар. "лятна кухня" е съществувала към датата на придобиване собствеността върху поземления имот. Като съсобственик на последния, оспорващата има качеството "възложител" по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и е един от възможните адресати на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа в сегашния му вид. В обжалваната заповед строежът е описан като "едноетажна сграда" - стая, кухня, баня и склад. На л. 41 е приложена нотариално заверена декларация на лицата Сеид и Таушанова, чийто текст сочи, че към 1982 г. в поземления имот е съществувала "лятна кухня", която впоследствие, след придобиване на собствеността, оспорващата и съпруга й пристроили. При това твърдение съдът е следвало да установи чрез допустими доказателствени средства, вкл. съдебно- техническа експертиза, евентуално съществувалото към 1982 г. помещение, определено в декларацията като "лятна кухня", функционално свързано ли е или не с пристроените помещения, в какво се изразява пристрояването - квадратура, брой помещения, предназначение, приблизителна година на извършване на пристрояването, вкл. чрез изследване от експертизата вида на ползваните строителни материали, степен на изхабяване в отделните части на сградата с оглед доказване твърдението за пристрояване на съществуващо помещение, съмнения, във връзка с което създава съдържанието на н. акт № 32, т. II, д. 597/82 г., което не сочи придобиване на лятна кухня. "Лятната кухня" представлява самостоятелен обект на кадастъра съгласно чл. 23, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, предвид което не може да бъде отнесена към категорията "подобрения", с която борави текстът на обсъждания документ. Нотариалният акт представлява официален удостоверителен документ, поправките в който /грешни, непълноти и пр./ се извършват по реда на нотариалното производство. В тази връзка съдът недопустимо е обсъждал съдържанието на нотариалния акт на праводателя от 1964 г., тъй като в периода до 1982 г. т. нар. "лятна кухня", описана в този нотариален акт, би могла да бъде предмет на премахване, разрушаване, погиване и пр. Изясняване на посочените обстоятелства се налага и с оглед противоречивите данни, посочени в декларациите по чл. 26 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на оспорващата и съпруга й, налагащи установяване дали се касае за опущения при посочване годината на построяване на сградата или защитна теза в съдебното производство. Изложеното определя обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо възможността за преценка правилността на решаващия правен извод за основателност на оспорването - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението като неправилно да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с дадените по-горе указания, с оглед което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение