Решение № 12407 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2011 г.

Решение № 12407 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез нейния пълномощник срещу решение № 1225/16.03.2011 г. по адм. д. № 8254/2009 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба Гроздан Венакиев Асенов не взема становище. Ответниците по касационната жалба Иван Спасов Николов, Димитър Иванов Спасов, Николай Иванов Спасов, Елена Владимирова Асенова, Ива Стефанова Асенова и Владимир Стефанов Асенов чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователа. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. на касатора в частта й, с която е одобрено нанасянето в кадастралната карта на с. Мърчаево, област София на имоти с идентификатор 49597.1700. 22 и 49597.1700.23 и е върнал преписката за органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за незаконосъобразно нанасяне на визираните имоти в кадастралната карта. Фактическото основание за приетата от съда незаконосъобразност на отразяването на имотите в кадастралната карта е обстоятелството, че границите на тези имоти не са заснети съобразно нормативните разпоредби, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Границата между двата имота с идентификатор 49597.1700. 22 и 49597.1700.23 на място не е материализирана, като не се изяснява по делото по кой от установените приоритети по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е заснета. Границата между имоти с идентификатори 49597.1700.23 и 49597.1700.104 не отразява нито материализираната такава на място, нито обема на собственическите права, нито съвпада с границата по предходните кадастрални планове от 1966 г. и 1982 г. След като границата не е заснета съобразно установените законови критерии, то нанасянето на имоти с идентификатор 49597.1700. 22 и 49597.1700.23 е опорочено. Тъй като отразяването в кадастралната карта има само констативно, но не и конститутивно действие, то кадастралната карта следва да отразява съществуващото на място положение /при липсата на други данни/. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, както се твърди в касационната жалба, без да се сочи в какво конкретно се състои претендираното нарушение. Спрямо обжалвания съдебен акт не са налице наведените от касатора основания за отмяна, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. От страна на пълномощниците на ответниците се претендира решението да бъде потвърдено ведно със законните последици, включващи и искане за разноски. Доказателства за направени такива пред касационната инстанция не са представени, поради което съдът не следва да присъжда такива. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение