Решение № 2747 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2014 г.

Решение № 2747 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмила Тодорова Караколева, срещу решение № 2455 от 11.04.2014 г. постановено по административно дело № 10990 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, по подробни съображения изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което приложената на 17.10.2013 г. принудителна административна мярка (ПАМ) да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции. Ответникът - "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Видно от подадената от Людмила Тодорова Караколева жалба, тя е оспорила пред АССГ ПАМ приложена на 17.10.2013 г. от служител на "Център за градска мобилност", по отношение на собствения й лек автомобил. По жалбата е било образувано адм. дело № 10990 по описа за 2013 г. на АССГ, приключило с обжалваното в настоящето производство решение. С разпореждане от 3.01.2013 г. първоинстанционният съд служебно е конституирал страните по делото. Като ответник е конституирано дружеството "Център за градска мобилност" ЕАД. То е било призовавано и е участвало като страна в производството пред първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Людмила Тодорова Караколева срещу ПАМ, описана в съобщение № В0060446 от 17.10.2013 г., изразяваща се в принудително задържане, чрез поставяне на устройство тип "скоба" на лек автомобил "Ситроен С4", рег. № СА 6623 СС, собственост на Караколева от служители на "Център за градска мобилност ЕАД - София и е осъдил жалбоподателката да заплати на дружеството направените по делото разноски. Като ответник в съдебното решение е посочен директорът на "Център за градска мобилност" ЕАД. Съобщението за изготвеното решение е връчено на самото дружество, чрез процесуалния му представител. За да постанови решението си, съдът е приел, че "Център за градска мобилност" ЕАД е носител на административни правомощия по силата на законово овластяване съгласно чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е направил извод, че при осъществяване на правомощията си по ЗДвП и чл. 55 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО/Наредбата) дружеството действа като административен орган. При тези данни настоящият съдебен състав намира, следното: Съгласно нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Със заповед № РД-09-05-479 от 03.09.2012 г. кметът на Столична община е одобрил "Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез прилагане на техническо средство тип "скоба". В т. 2 от приложение № 1 към заповедта е посочено, че: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва задържане на ППС, чрез използването на техническо средство тип "скоба". Видно от посочената заповед, оправомощени да констатират нарушението и да прилагат предвидената принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - принудително задържане на превозното средство чрез скоба, са служители на общинското предприятие "Център за градска мобилност" ЕАД, а не самото предприятие. "Център за градска мобилност" ЕАД е юридическо лице и ако то самото, като правен субект, е оправомощено да прилага принудителната административна мярка би следвало това да става с решение на неговите органи за управление. Следователно ответник в производство по оспорване на приложена ПАМ може да бъде конкретно длъжностно лице, приложило мярката, но не и търговско дружество. В случая съдът е установил, че е приложена ПАМ от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, но е конституирал като страна в производството самото търговско дружество. Предвид изложеното настоящият състав намира, че производството пред административния съд е проведено, а оспореното решение е постановено при ненадлежно конституирана страна. Решението се явява недопустимо. То следва да се обезсили, а делото да се върне на АССГ, за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране като ответник на приложилото ПАМ лице, в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 от АПК. По делото са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват органа приложил оспорената принудителна административна мярка - служителят на "Център за градска мобилност" ЕАД заемащ длъжността "Контрольор автомобилен транспорт - скоби". Именно него съдът е бил длъжен да конституира като ответник в съответствие с чл. 154, ал. 1 от АПК и с неговото участие да проведе съдебното производство. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение