Решение № 5470 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2011 г.

Решение № 5470 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Зинаида Теофилова Ненкова от гр. Видин, подадена чрез адв. К. Груев против решението от 06.04.2011 г. на Административен съд - Монтана, V-ти състав, постановено по адм. д. № 88 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Ненкова срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 7583/Е/21.12.2007 г. на началника на Митница "Видин", потвърдено с решение № 19/17.01.2011 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Събрани са доказателства за неспазване на процедурата по чл. 205 и чл. 206 ЗМ. Митницата не е изпълнила изискването за уведомяване по чл. 28, ал. 1 АПК, съдът не кредитирал данните, съдържащи се в писмените доказателства за произход на стоката от ЕО. Износител на автомобила след неговото закупуване в ЕО може да бъде само купувача. Липсва произнасяне за неправилно изчислените лихви. Нормата на чл. 2, /а/ от Протокол 4 дава легално определение на понятието "стока с произход". По тези съображения, приповторени в писмените бележки, касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на постановлението. Ответникът по касация - началникът на Митница "Лом" я е оспорил с доводи, изложени от ст. юрисконсулт С. Тодорова в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното постановление Зинаида Ненкова е била задължена да заплати 388 лв., представляваща митни сборове и други държавни вземания: мито - 323 лв., ДДС 65 лв. и законна лихва за периода 19.08.03 г. - 21.12.2007 г. в размер на 219 лева. Постановлението е мотивирано с обстоятелството, че при последваща проверка по реда на чл. 32 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране на представения договор за покупко-продажба на МПС, не е установено автомобилът "Рено Клио" с шаси № VF1С57R0508563160 да е стока с произход. Декларацията за преференциален произход, подадена от оспорващото лице не може да бъде ползвана на предвидените в ЕСА преференции. На 18.08.03 г. Ненкова е декларирала режим внос на употребяван лек автомобил "Рено Клио", като е представен договор за покупко-продажба от 17.06.03 г., съдържащ декларация за произхода на стоката. Договорът е изпратен за проверка по реда на чл. 32 към Протокол 4 на ЕСА. При проверката износителят не е могло да бъде намерен. На оспорващия е изпратено уведомление № 44051154/13.02.06 г. да заплати мито и ДДС в срока по чл. 206, ал. 3 ЗМ. Според съда в случая не е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 1 АПК, както и че не е доказано, че писмото от 30.11.2005 г. на зам.-директора на АМ е неистински документ, респективно същото е годно доказателство. Декларацията на доставчика на стоки с преференциален произход е частен документ, който не може да бъде противопоставен на писмото. Въпреки съдебните указания оспорващият не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за неправилно определяне размера на лихвите. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията от касационната жалба са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство и на които съдът е дал подробен отговор. Спазена е специалната разпоредба на чл. 206 ЗМ, което е видно от приложеното на л. 64 от делото уведомление. Доводът на касатора, че неправилно не са кредитирани представените с жалбата писмени доказателства се опровергава от ясните и убедителни съдебни мотиви. За резултатите от проверката Митница "Видин" е уведомена с писмо на АМ от 30.11.05 г., като от отговора става ясно, че износителят не е бил намерен на посочения или на друг адрес. Съгласно чл. 32, ал. 6 на Протокол 4 към ЕСА, ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на документа или действителният произход на продуктите, митническите власти, отправили молбата, отказват предоставянето на преференции, освен при изключителни обстоятелства. Такива в разглеждания казус не са налице. В случая отговорът на чуждестранните митници представлява доказателство за удостоверените в него факти. По силата на чл. 21, § 3 от Протокол 4, чл. 17, § 3 вр. с чл. 28, § 1 и 2 от Протокол 4, износителят, посочен в документа за произход (декларацията), трябва да бъде готов да представи по всяко време при искане от митническите власти всички необходими документи, доказващи произхода на стоките. В митническата декларация за внос пък се посочват и представените във връзка с искането за преференции документи. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ППЗМ документът за произход следва да бъде приложен към вносния ЕАД. Оспорващото лице не е представило в съдебното производство годни доказателства в хипотезата на чл. 16 към Протокол 4 на ЕСА. Законосъобразно са определени и дължимите лихви. Решението трябва да бъде оставено в сила. В полза на началника на Митница "Лом" трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение