Решение № 12702 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение 2120 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 11339/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения пред съда неин акт. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.. Ответникът Овергаз Мрежи АД, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Башлиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Н. П. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е обявил нищожността на Решение Ж-573 от 19.10.2022 г. на КЕВР, по жалбата на Овергаз мрежи АД, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г за лицензиране на дейностите в енергетиката е задължено Овергаз Мрежи АД в петдневен срок от получаване на решението да възстанови на Д. Н. П. платените от него за месеците май, юни и юли 2018 г. суми за услуга снабдяване с природен газ в размер на 3.03 лева без ДДС на месец, както и лихва в размер на 0.02 лева, начислена по просрочено плащане на фактурата за месец юни и в седемдневен срок от изпълнението по т. 1 да уведоми Комисията за изпълнението на даденото задължително указание, като представи съответните доказателства. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено при липса на компетентност на издалия го орган, който недопустимо е разгледал гражданскоправен спор между Д. П. и Овергаз мрежи АД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател в производството пред първоинстанционния съд не е нарушено, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Неоснователни са и доводите за необоснованост. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Решението е постановено при правилно приложение на закона. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Същото правомощие е преповторено в чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилно административния съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден при липса на компетентност. Законът предоставя право на КЕВР да даде указания при установено неизпълнение от доставчиците на енергия и природен газ, произтичащо от задължения по ЗЕ. Издаването на решенията по чл.22 ЗЕ по жалба на засегнатия субект представлява специфична форма на административен контрол, който Комисията за енергийно и водно регулиране провежда спрямо дейността на енергийните предприятия - титуляри на лицензии и на предприятията, които оказват водоснабдителни и канализационни услуги. Комисията е компетентна да им укаже изпълнението на техни, произтичащи от закона административни задължения. Тя обаче няма правомощия да се произнася за упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения, както е сторено в случая с оспореното решение. С него не се дават указания по приложението на закона, а недопустимо се разрешава спор между страните за дължимост на парично задължение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на Приложение І от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила на за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО и чл. 38а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, който предвижда като задължително съдържание на договора с потребителя на енергийна услуга включване и на условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително неточно или забавено фактуриране. Нито мерките за защита на потребителите определени в Приложение І от Директива 2009/73/ЕО, нито приетата при транспонирането и разпоредба на чл. 38а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ дават права (компетентност) на регулаторния орган да постанови акт, с който разпореди връщане на суми, приети от него за недължими. Само при наличието на изрична законова норма регулаторният орган би могъл със свой акт да постанови възстановяване на недължими суми (в този смисъл Решение на Съда (пети състав) от 30 март 2023 година по дело C-5/22 (Green Network SpA срещу SF, YB, Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA). Такива права не произтичат и от посочените в касационната жалба разпоредби на чл.76, ал. 4, т. 3 и т. 8 от ЗЕ, съгласно които КЕВР текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията относно прилагането на утвърдените от комисията цени, съответно извършва проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения. Липсата на предоставена изрична компетентност в специалния закон основава нищожност на оспорения административен акт, както правилно е прието в обжалваното решение. Отделно от това следва да се отбележи, че КЕВР се е произнесла по жалба, подадена от физическо лице, което не е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Видно от представените от него фактури при подаване на жалбата до КЕВР , клиент на Овергаз Мрежи АД е търговско дружество Динипо ЕООД, на което дружество е определено и задължение за плащане. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи в обжалваното решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва касационният жалбоподател да му заплати такова размер на 200 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение