Решение № 4528 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2011 г.

Решение № 4528 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Царево, подадена чрез упълномощен адв. Овагемова, против решение № 462 от 14.04.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас, по адм. д. № 55/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно решение, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване от съда на особените изисквания на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 1 от Закона за защитените територии. Касаторът оспорва извода, че са налице условията за предоставяне на общински имот, зададени с чл. 19, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата против процесната заповед или евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Росен Цветанов Стоянов от гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Димитров, който с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмени допълнителни съображения пледира за оставяне в сила на обжалваното решение или алтернативно за обявяване нищожността на заповед № РД-01-978/14.12.2009 г. на кмета община Царево, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна - началникът на Общинска служба "Земеделие" - Царево, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен - допуснато е нарушение на материалноправните разпоредби, понеже е установено, че имотът се намира в пределите на Природен парк "Странджа", но не попада в защитена зона. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 462 от 14.04.2011 г. е отменена като незаконосъобразна заповед № РД - 01-978/14.12.2009 г. на кмета на община Царево, с която е отказано издаването на заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на общински имот с идентификатор № 66528.2.222 по кадастралната карта на с. Синеморец, с площ 3,141 дка, м. Поляните и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искане изх. № 329/17.09.2009 г. на началника на ОСЗ -Царево съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да достигне до този резултат Административният съд - Бургас е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 45ж, ал. 1, 2 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 19 от ЗСПЗЗ, но при постановяване на отказа е допуснато противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В мотивите на съдебното решение е отразено, че имотът, за който е направено предложение от ОСЗ - Царево за предоставяне на земеделски земи, е бил индивидуализиран и е изготвен проект за изменение на кадастралната карта на с. Синеморец. Чрез приети основна и допълнителна съдебно - технически експертизи първоинстанционният съд е установил, че процесният имот се намира в пределите на Природен парк "Странджа", но не попада в защитена зона. Прието е за основателно възражението на жалбоподателя, че когато за землището, в което ще се възстановява собствеността, е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, не се прилага процедурата по чл. 45е, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на нормата на чл. 13 от Закона за биологичното разнообразие и е счел, че е без значение за основателността на искането обстоятелството, че имотът попада в защитена зона "Странджа", която е в пределите на Природен парк "Странджа", защото обявяването на определена територия за защитена зона не променя собствеността върху земите, горите и водните площи в тях. Първоинстанционният съд е извел заключение, че в конкретния случай предпоставките на чл. 19, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ са налице, защото има решение на ОИК - Царево, обективирано в протокол № 5.2. от 17.08.2009 г., с което е признато и определено за възстановяване право на собственост върху земеделски земи на наследниците на Рангел Стоянов Острев - нива от 5 дка. в м. "Поляните" и нива от 3 дка. в м. "Ботеви колиби", което е постановено въз основа на влязло в сила решение от 01.11.2005 г. на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 762/2005 г. Настоящият съдебен състав не споделя изводите, изложени в обжалваното решение защото те не съответстват на събраните по делото доказателства и първоинстанционният съд не е установил правнорелевантните факти и обстоятелства. Това е така, защото за да се предостави земеделски имот по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ със заповед на кмета на съответната община, следва да са осъществени изискванията на чл. 19, ал. 4, т. 1, т. 2 или т. 3 от ЗСПЗЗ. В конкретната хипотеза Административният съд - Бургас е приел, че са налице условията, визирани в чл. 19, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, като се е позовал на решение на ОИК - Царево, прието по протокол № 5.2. от 17.08.2009 г. По силата на чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ общините са длъжни да предоставят земите по ал. 1 при наличие на следното условие: установяване границите на земеделските земи, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници. В настоящия случай жалбоподателят пред Административен съд - Бургас се е легитимирал с две решения: протокол № 5.1 от 17.08.2009 г., с което ОСЗ - Царево е признала на наследниците на Рангел Стоянов Острев и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: ниви с площ 9.000 дка. в м. Бакъра и ниви с площ 8.000 в м. Бозалъка и протокол № 5.2. от 17.08.2009 г., с което ОСЗ - Царево е признала на наследниците на Рангел Стоянов Острев и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: ниви с площ 5.000 дка. в м. Поляните и ниви с площ 3.000 в м. Ботеви колиби. Следователно и двете протоколни решения на ОСЗ - Царево не отговарят на изискванията на законодателя, императивно регламентирани в нормата на чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, защото с тях се възстановява право на собственост не в съществуващи или възстановими реални граници, каквото е условието на закона, а с план за земеразделяне. По отношение на второто алтернативно формулирано условие, визирано в текста на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ, Върховният административен съд счита, че изискването, заложено в тази разпоредба е относно изпълнение на съдебно решение за признаване право на собственост върху земеделски имот. Настоящият съдебен състав констатира, че както Росен Цветанов Стоянов, така и първоинстанционния съд многократно са цитирали съдебно решение от 01.11.2005 г. на Бургаския окръжен съд, но същото не е представено и не е прието като доказателство по административното дело. При това положение не може да се установи на какво основание е постановено посоченото решение, за кои земеделски земи се отнася, дали с него се възстановява собственост в стари реални граници или с план за земеразделяне, дали и кога е влязло в сила съдебното решение. В случая първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 163, ал. 3 от АПК, тъй като не е указал на жалбоподателя да представи съдебното решение, за да се установи дали то съответства на изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ. Посоченото нарушение на съдебнопроизводствените правила е съществено, защото се отразява на законосъобразността и обосноваността на правните изводи, изведени в мотивите на обжалваното решение. Това налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд със задължително указание за изпълнение на задължението, посочено в чл. 163, ал. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,