Решение № 9037 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2017 г.

Решение № 9037 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2017 г., VII о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Началник сектор "Миграция" към ОД на МВР - Б. срещу Решение № 68/23.01.2017 г., постановено по административно дело № 2131 по описа на Административен съд - Б. за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като жалбата против заповедта за налагане на ПАМ била подадена след изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. В условията на алтернативност се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да обезсили атакувания съдебен акт или алтернативно да го отмени като неправилно по подробно изложените в жалбата съображения и да остави в сила обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Ответната по касационната жалба страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и основателна. Излага доводи по същество. Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от страна участник в първоинстанционното производство, за която актът е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по повод на постъпила от Я. К. Т. жалба против Заповед № УРИ5383з-427/28.04.2016 г. на Началник сектор "Миграция" при ОД на МВР - Б., с която е отнето правото на пребиваване на лицето в Р. Б.. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е притежавал разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б. с № 700750528 валидно до 09.12.2015 г. във връзка с изтичане на срока на последното е подал заявление за издаване на български личен документ "Разрешение за пребиваване" на 08.12.2015 г. Компетентните органи извършили справка в съответните информационни масиви и установили, че от 27.12.2013 г. до 30.12.2014 г. лицето не е пребивавало на територията на Р. Б., тъй като със своя брат е полагал грижи за болната си баба в Р. Т.. Подадените от жалбоподателя и неговия брат документи били изпратени в Дирекция "миграция" - С. със становище за издаване на български лични документи, но били върнати с указание да се съберат доказателства, свързани с медицинската документация относно здравословното състояние на тяхната роднина, с която двете лица са обяснили причините за отсъствието си от България. Бащата на жалбоподателя заявил пред служители на Дирекция "Миграция" към ОД на МВР - Б., че не може да се снабди с оригинал от исканите документи, за да бъдат същите надлежно преведени и съответно заверени. При тези обстоятелства Началник сектор "Миграция" при ОД на МВР - Б. издал на 28.04.2016 г. Заповед с № УРИ5382з-427 за отнемане правото на пребиваване в Р. Б. на Я. К. Т., роден на 20.04.1996 г., гражданин на Р. Т., с описан номер на националния му паспорт, срокът му на валидност, ЕГН на лицето и адрес. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отменил Заповед с № УРИ5382з-427, като е приел, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като адресът й не е бил надлежно уведомен за започването на административното производство, съобразно нормата на чл. 26 от АПК, с което е ограничена възможността му за участие в същото. Прието е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е изследвал всички относими към производството факти и обстоятелства, съобразно изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Решението е правилно. В жалбата на Я. К. Т., станала повод за образуване на съдебното производство, е описана Заповед с № УРИ5383з-427 от 28.04.2016 г., но от изложението на лицето става ясно, че същото обжалва заповед, с която лично на него е отнето правото на пребиваване в Р. Б. и тази Заповед е с № УРИ5382з-427 от 28.04.2016 г. Настоящият състав намира, че тази неточност не е оказала въздействие върху производството и постановения въз основа на него съдебен акт до степен такава, че да доведе до неясноти, непълноти, които да опорочат волята на страните или на решаващият съдебен състав. Безспорно лицето е обжалвало именно приложената по делото заповед с № УРИ5382з-427 от 28.04.2016 г., която засяга негови права и законни интереси свързани с пребиваването му на територията на Р. Б., в тази насока е събирало и представило доказателства и е формулирало становище във връзка със заетата си в хода на производството позиция. Доводите за незаконосъобразност на решението на Административен съд - Б. настоящата инстанция намира за несъстоятелни, тъй като не се подкрепят от събраните и изследвани съобразно установения в закона ред доказателства. Първоинстанционният съд се е съобразил с извършените и документирани от административния орган действия в хода на воденото пред него производство. Настоящият състав споделя становището, че не са предприети изискуемите по закон действия за надлежно уведомяване на заинтересования относно започването на засягащо негови законни права и интереси производство. Обстоятелството, че са връчвани съобщения с обратна разписка на неустановено по делото лице, назовано с фамилия Аврамова и на неговия баща не дава възможност за извод за изпълнение на задължението, визирано в чл. 26 от АПК. Няма данни, че е поето задължение за надлежно уведомяване на Т. от страна на тези лица за предприетите по отношение на него действия. Поведението на административния орган в хода на административното производство следва да бъде насочено към изясняване от една страна, на всички относими факти и обстоятелства, а от друга към осигуряване на правото на участие на заинтересованите в производството лица и осигуряване на възможност за осъществяване на правото им на защита в пълен обем. При събраните по делото доказателства, ценени в тяхната пълнота от първоинстанционния съд, правилно е преценено, че не може да се формулира извод за осигуряване на участието на Т. във воденото срещу него производство, а оттам и за създадени от административния орган условия, осигуряващи упражняването в пълнота на гарантираното му от закона право на защита. Това нарушение на производствените правила е само по себе си съществено и води до незаконосъобразност на издадения акт. Допуснато е и нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, тъй като актът е издаден без да са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, не са обсъдени обяснения и възражения на заинтересованото лице, тъй като същото не е имало възможност да направи такива. Законът за чужденците в Р. Б. съдържа разпоредба, според която при налагане на принудителна административна мярка компетентния орган е задължен да вземе предвид конкретно изброени обстоятелства, приети от законодателя като имащи съществено значение за постановяване на правилен съобразен с целта на закона административен акт - чл. 44, ал. 2. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед е взето предвид единствено и само обстоятелството, че чужденецът е отсъствал от територията на страната за период от 12 последователни месеца. За мотиви във връзка с издаването на заповедта административният орган е взел предвид изготвеното предложение от инспектор към сектор "Миграция" Областна дирекция на МВР - Б., което по същество също не съдържа обсъждане на описаните в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ обстоятелства. Освен вписания в заповедта и свързан с отсъствието на лицето за период от 12 месеца факт, то включва само данни, свързани с поддържаните много добри семейни отношения и с майката на лицето и нейни близки, които живеят в Р. Т., и с баща си и неговото семейство в Р. Б., което първоначално е прието като основание за издаване на търсените от жалбоподателя и неговия брат документи, а не като основание за налагане на оспорената ПАМ. Предвид описаното, от първоинстанционният съд е формулиран правилен, обоснован и споделен от настоящата касационна инстанция извод за немотивираност на оспорения акт в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което по своето същество е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и също води до незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение