Решение № 15953 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2011 г.

Решение № 15953 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бисер Владимиров Русев против решение № 4304 от 20.12.2010 г. по адм. дело № 8362/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед рег. № ЧР-з-669/04.11.2009 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - председателят на ДАНС оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила със законите последици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 111 от ЗДАНС орган, в установената в чл. 125, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция за национална сигурност (ППЗДАНС) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ППЗДАНС заповедта е постановена след представяне на справка за осигурителния стаж на служителя и по предложение на директора на дирекцията, в която последният е работил съгласно изискванията на чл. 128, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС в ред. до ДВ бр. 101/2009 г. В случая съдът приема, че процедурните условия са изпълнени, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение е съгласувано и подписано от директора на Главна дирекция "Технически операции", където е работил служителят. Обстоятелството, че предложението е изготвено от директора на дирекция "Оперативно-техническа информация" към главната дирекция, не води до опорочаване на процедурата, тъй като компетентният ръководител е уведомен за направеното предложение и с подписа си е изразил съгласие с него, като съответно е сезирал председателя на агенцията. По този начин е осъществен смисълът на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС - производството по прекратяване на служебното правоотношение да започне след преценка и по инициатива на ръководителя, на който служителят е подчинен. Ето защо като приема, че процедурата по иницииране на административното производство е изпълнена, първоинстанционният съд постановява акт, който кореспондира със закона, а доводите на касатора в обратния смисъл за неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от КСО, в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, предвижда, че държавните служители от ДАНС придобиват право на пенсия при уволнение независимо от възрастта им, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по ЗДАНС, на военна служба или по законите по ал. 2, включващи и Закона за МВР (чл. 69, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2 от КСО). В конкретния случай е установено, че жалбоподателят, главен експерт в главна дирекция "Технически операции" на ДАНС има общ осигурителен стаж 31 години и 4 месеца, от които като държавен служител в МВР и в ДАНС общо 23 години и 1 месец, т. е. повече от две трети. При тези данни правилно е преценено, че изискванията на чл. 69, ал. 3 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на ДАНС сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,