Решение № 15053 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2016 г.

Решение № 15053 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община П. срещу Решение № 358 от 06.07.2016 година по адм. дело № 61/2014 година на Административен съд-П. в частта, в която е осъдена да заплати на В. С. С. сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 20.12.2013 г. до окончателното й заплащане.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба – според касатора ищецът не е разграничил относимите факти и обстоятелства по конкретния случай от тези по останалите дела, които ищецът води за обезщетение за вреди, но от други незаконосъобразни решения на общинския съвет. При условия на евентуалност обосновава, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - В. С. С. я оспорва в представения писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. Д..

В съдебно заседание касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

На първо място, в обжалваното решение съдът е съобразил, че се претендират вреди от Решение № 240 от 19.12.2013 г. на Общински съвет П., което е било отменено с влязло в сила съдебно решение. С отмененото решение общинският съвет е изменил т. 2, т. 2. 1. и т. 2. 2. от Решение № 237/25.11.2013 г. на Общински съвет П., взето с Протокол № 13. Преди изменението съдържанието на Решение № 237/25.11.2013 г. е било следното:

"2. Дава съгласие недвижимият имот по т. 1 да се продаде чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване при следните условия:

1. 1. Предмет на публичен търг с явно наддаване: ПИ с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК с административен адрес: [населено място], п. к. [пк], [улица], с площ от 1 034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор [номер], по КККР на [населено място] със застроена площ от 116 кв. м., брой етажи – два, предназначение – административна делова сграда. За имота е отреден УПИ [номер] в кв. [номер] по одобрения със Заповед № 169/04.11.2013 г. проект за изменение на ПР – П..

1. 2. Публичният търг с явно наддаване ще се проведе при следните условия: "

След изменението Решение № 237/25.11.2013 г. на Общински съвет П. е станало със следната редакция:

"2. Дава съгласие недвижимият имот по т. 1 да се продаде чрез провеждане на публично оповестен конкурс на един етап при следните условия:

1. 1. Предмет на публично оповестения конкурс на един етап: ПИ с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК с административен адрес: [населено място], п. к. [пк], [улица], с площ от 1 034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор [номер], по КККР на [населено място] със застроена площ от 116 кв. м., брой етажи – два, предназначение – административна делова сграда. За имота е отреден УПИ [номер] в кв. [номер] по одобрения със Заповед № 169/04.11.2013 г. проект за изменение на ПР – П..

1. 2. Конкурсът ще се проведе на един етап при следните условия: "

Ищецът е оспорил Решение № 240 от 19.12.2013 г. на Общински съвет П. пред съда, като с Решение № 173/18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2014 г. по описа на Административен съд - П. същото е било отменено като незаконосъобразно. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 3491/28.03.2016 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4906/2014 г., което е окончателно. По делото е установено, че ищецът е имал признати приватизационни права по отношение на офис в сградата, посочена по-горе, с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 472/1996 г. по описа на Окръжен съд П., потвърдено с Решение № 1513/17.02.2005 г. на ВАС по адм. д. 8162/2004 г., с което е отменен мълчаливият отказ на Общински съвет П. по молба на В. С. за закупуване на офиса по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП и преписката е върната на органа за произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на съдебното решение, Общински съвет П. е бил длъжен да продължи приватизационната процедура за продажба на офиса, вместо което е приел решение, с което е открита нова приватизационна процедура за продажба на сградата и имота, която процедура междувременно е приключила с обявяване на купувач и сключване на договор с него.

На второ място, съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства се доказва наличието на вреди, претърпени от ищеца. Въз основа на показанията на свидетелите и приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза съдът е направил извод, че решението на Общински съвет П. е причинило на ищеца твърдените от него негативни изживявания, предвид което за доказана е намерил и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото решение на общинския съвет и настъпилите неимуществени вреди. Твърдените от С. неимуществени вреди в резултат на отмененото решение на общинския съвет първоинстанционният съд намерил за доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели В. С. Т. и Й. В. С., доколкото и двамата свидетели установяват, че след приемане на решението на общинския съвет ищецът е преживял негативни емоции – гняв, възмущение, безсъние, стрес, намалена работоспособност и раздразнителност. Наред с това, съдът е приел, че в резултат от незаконосъобразното решение е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца. Съдът е кредитирал заключението на СМЕ, съгласно което стресът, безсънието, гневът и възмущението при по-голяма част от страдащите от сърдечно заболяване – исхемична болест на сърцето биха могли да бъдат отключващ фактор и да доведат до усложнения, каквото усложнение е реализирал ищецът на 13.01.2016 г., когато е бил хоспитализиран в кардиологичното отделение на МБАЛ [населено място] с диагноза "Нестабилна стенокардия - кресчендо".

По изложените съображения и предвид разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът е направил извод, че справедливият размер за обезщетяване на преживените неимуществени вреди от отменения акт е в по-нисък размер от претендирания от С., поради това е уважил частично предявения иск до размера на 3 000, 00 лв.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд не е взел предвид постановените решения по други дела, касаещи други незаконосъобразни решения на Общински съвет П. и послужили като основание за присъждане на С. на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди. О. Р. № 240 от 19.12.2013 г. на Общински съвет П. съставлява самостоятелен акт, причинил на С. неимуществени вреди, поради което и постановяването на съдебни решения по други казуси, различни от настоящия, не препятства обезщетяването на ищеца по реда на ЗОДОВ в настоящото производство.

Решението е неправилно относно присъдения размер на обезщетението, който настоящият съдебен състав намира за прекомерен. Безспорно по делото се установява настъпването на неимуществени вреди, съставляващи описаните по-горе отрицателни емоционални преживявания, както и наличието на причинно-следствена връзка с отмененото решение на общинския съвет. Не се установява обаче причинно-следствена връзка между констатираното от вещото лице влошаване на здравословното състояние на ищеца и незаконосъобразния акт. Между издаването на акта и хоспитализирането на ищеца са изтекли повече от две години. На следващо място, ВЛ прави предположение, че изпитаните от ищеца отрицателни емоции са от такова естество, че могат да доведат до влошаване на здравословното му състояние, без да дава категорично становище, че те са станали действителна причина за това.

Предвид това, че не се установява причинно-следствената връзка между констатираното от ВЛ влошаване на здравословното състояние на ищеца и издаването на решението на общинския съвет, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер, по-нисък от определения от административния съд. Като съобрази чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение в конкретния случай е 1 000 лв.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която община П. е осъдена да заплати в полза на В. С. С. обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер над 1 000 (хиляда) лева до присъдения такъв от 3 000 (три хиляди) лева ведно със законната лихва върху посочената горница от 20.12.2013 г. до окончателното плащане.

Наред с неправилно определения размер на главницата, административният съд неправилно е определил и началния момент, от който се дължи лихва върху обезщетението. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК ответникът изпада в забава и се дължи лихва върху обезщетението от датата на отмяната на незаконосъобразния акт с влязло в сила съдебно решение. В случая съдебното решение е влязло в сила на 28.03.2016 г. и от този момент е следвало да бъде присъдена лихвата, а не от 20.12.2013 г., както е постановил административният съд. При това положение решението следва да бъде отменено и в частта му на присъдените лихви върху обезщетението за периода от 20.12.2013 г. до 27.03.2016 г. включително.

Съобразно изхода на делото разноски се дължат на В. С. С. в размер на 85, 63 лв. за първата инстанция и в размер на 100, 84 лв. за касационната инстанция. В полза на касационния жалбоподател разноски не се дължат, тъй като специалният закон – чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,