Решение № 15770 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12419/2012 г.

Решение № 15770 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12419/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Емилия Петрова Пеева от гр. София, срещу решение № Ж-244/10.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по нейни жалби вх. № В-04-00-508 от 03.11.2011 г., 30.11.2011 г., 02.05.2012 г., 11.06.2012 г. и 17.07.2012 г. срещу "Софийска вода" АД. От съдържанието на жалбата се извеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката твърди, че от 10 години не живее в България и не ползва услугите на "Софийска вода" АД, за което представя и съответни доказателства. Посочва, че преди да замине за Италия на 16.03.2001 г. е сложила нови пломбирани топломери. Твърди, че не е могла да бъде на адреса месец декември 2010 г. или януари 2011 г., както са се уговорили със служители от "Софийска вода" АД за проверка на водомерите, тъй като е трябвало по спешност да замине за чужбина. Когато се е прибрала в България е потърсила фирма, която да свали и провери водомерите, като същите са й върнати с документи, установяващи изправността им, на 20.09.2010 г. Посочва също, че няма подписан индивидуален договор със "Софийска вода" АД, поради което не е запозната и с общите условия. Жалбоподателката моли, в случай, че съда отхвърли жалбата й, с решението си да отложи и плащането на дължимата от нея сума към "Софийска вода" АД след обещаното увеличение на пенсиите от финансовия министър. Претендира отмяната на обжалвания административен акт. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петър Друмев, в открито съдебно заседание и писмено становище, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало във връзка с постъпили жалби от Емилия Петрова Пеева, в които се възразява срещу формирани задължения за консумирана питейна вода в имота, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, за периода 16.02.2011 г. до 20.09.2011 г. С решение Ж-244/10.09.2012 г на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по преписка, образувана по жалби вх. № В-04-00-508 от 03.11.2011 г., 30.11.2011 г., 02.05.2012 г., 11.06.2012 г. и 17.07.2012 г. на Емилия Петрова Пеева, срещу "Софийска вода" АД. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че жалбоподателката има открита партида с кл. № 2074283 в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 108 А, вх. А, ет. 6, ап. 16. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която от ДКЕВР е изискано становище от ВиК оператора /постъпило писмо изх. № СК - 1195 от 29.12.12 г. и 08.06.2012 г./. Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-187/30.08.2012 г. изготвен от главен директор на ГД "Разглеждане на жалби решаване на спорове"при ДКЕВР, на проведено заседание на комисията от е взето обжалваното решение, по изложени подробни мотиви относно липсата на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и за наличието на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбите на Емилия Пеева. По делото не се спори също, че на 16.11.2010 г. служител на "Софийска вода" АДо извършва отчет по график, при което установява, че двата индивидуални водомера в имота на Пеева са с изтекла валидност на метрологичната проверка и връчва на жалбоподателката уведомително писмо № 1000115948 за проверка/подмяна на индивидуалните измервателни уреди в имота, с указан срок за изпълнение три месеца от датата на връчването. При следващия отчет по график на 16.02.2011 г. проверител констатира, че даденото предписание не е изпълнено. Поради тази причина от 16.02.2011 г. ВиК операторът формира месечния разход на вода в имота въз основа на броя на обитатели за топлофицирано жилище, като в конкретния случай разходът е определен по 6м3 на месец за един обитател, съгласно записания брой живущи в уведомителното писмо, като прилага нарастваща база. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, ДКЕВР разглежда включително жалби, подадени от потребители срещу ВиК оператори или на ВиК оператори срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по процедурата уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон /Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ бр. 53/2004 г./. Редът, установен в чл. 92 до 102 от тази наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, както и събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган /упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на ВиК оператора е изискана относимата информация и становище от "Софийска вода" АД, като приетото след изготвен доклад на заседание на комисията, решение, съдържа подробни мотиви, по които е прието, че отказът на В и К оператора за преразглеждане на задълженията на жалбоподателката е основателен. Върховния административен съд намира, че при постановяване на обжалвания акт от административния орган, не е допуснато противоречие и с приложимия материален закон и неговата цел, доколкото според чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката не се установи нарушение. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида кл. № 2074823 за периода 16.02.2011 г. до 20.09.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., допускащи по изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество изразходвана вода да се заплаща по 6 куб. метра при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до поставянето на индивидуални водомери в сграда - етажна собственост така определените количества вода се завишават на всяко тримесечие с по 1.0 куб. м за всеки обитател. Разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ установява, че преди монтаж водомерите подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията /ЗИ/. Според последния закон обаче, освен първоначален, този контрол включва и последващи проверки по смисъла на чл. 43 ЗИ, които се извършват на средствата за измерване в употреба и се удостоверяват със знаци за последваща проверка, периодично или след ремонт на средствата за измерване, преди изтичане на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" /чл. 43, ал. 4 ЗИ/, като съгласно издадената на това основание заповед № А-412/16.08.2004 г. периодичността на последваща проверка на водомери с номинален разход Qn<=15m3/H е пет години. Според чл. 44, т. 4 ЗИ лицата, които ползват средства за измерване са длъжни включително да не използват средства за измерване без знаците по чл. 43, ал. 1 от същия закон. Наред с това, чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ изрично предвиждат, че при сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребители всеки потребител поставя индивидуални водомери, чиято доставка, монтаж, проверка и ремонт се осигуряват от него. От изложеното следва, че монтирани, но неотговарящи на изискванията на ЗИ, средства за измерване /индивидуални водомери/, с оглед забраната за използването им, следва да приравнени на липсващи такива, а оттам и че са били налице предпоставките именно за служебно начисляване на разходите за питейна вода от страна на В и К оператора при условията на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ до момента на предприемане на действия от страна на потребителя по монтиране на годни за експлоатация водомери за топла и студена вода. Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката във връзка с отсъствието й от страната за посочения от нея период и твърдението, че същата не е подписвала договор със "Софийска вода" АД, поради което не е запозната и с общите условия. Както вече бе посочено, видно от доказателствата по делото Емилия Пеева е получила уведомително писмо на 16.11.2010 г., което е подписано лично от нея. Задълженията й като потребител на предоставените й от "Софийска вода " АД услуги са законово установени и дори да не се е запознала с общите условия на дружеството, чрез посоченото писмо, същата е била уведомена за задължението си да осигури достъп за проверка на водомерите, което обаче не е сторила. Що се отнася до искането на жалбоподателката с решението си съдът да отложи плащането на дължимата от нея сума към "Софийска вода" АД едва след обещаното увеличение на пенсиите от финансовия министър, същото е неотносимо и не следва да се взема предвид от съда при постановяване на решението. В настоящото производство съда няма право да се произнася по подобни искания, тъй като същият осъществява единствено контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения Върховния административен съд намира решението на регулаторния орган за законосъобразно, поради което жалбата на Емилия Пеева, по повод на която е образувано съдебното производство, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд- четвърто отделение