Решение № 4782 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11852/2017 г.

Решение № 4782 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11852/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П., срещу решение № 4983 от 24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2771/2017 г. по описа на Административния съд С. – град, с което е отхвърлен изцяло предявения от него иск за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди за периода от м. април 2016 г. до 16.05.2017 година, от незаконосъобразни бездействия на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Със същото решение П. П. е осъден да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и необоснованост - основания, визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението изцяло и уважаване на иска. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сотирова оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, настоящият касационният съдебен състав приема следното: Производството пред Административния съд С. – град се е развило по исковата молба, подадена от П. П. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията, с която е предявен иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който ищецът е пребивавал в Затворническо общежитие от затворен тип (ЗОЗТ) "Кремиковци". Конкретните оплаквания на ищеца са били, че: в близост до затворническото общежитие имало каменоделна, от която се вдигало голям шум и прах, който е вдишван; липсвала противопожарна техника, а отоплението е с твърдо гориво, има много електроуреди, а окабеляването било старо; липсвала сигнализация към К.; наличие на хлебарки и мравки, и дървеници без нужната превенция срещу тях; пренаселеност на килиите; липса на тоалетна "на карето"; режим на водата; режим на тока; липсата на хоноруван или щатен лекар в общежитието; настаняване заедно на лишени от свобода с леки присъди и такива с тежки присъди; липсата на работа за всички; липсата на достатъчно отопление; липсата на качествена, храна и липсата на хигиена при раздаването й; липсата на условия за пране и проветрение на килиите; ужасно състояние на вишките. Ищецът е твърдял в исковата си молба, че претърпените от него неимуществени вреди се изразявали в стрес, унижение, тревога, безпокойство, малоценност и липса на самочуствие. Съдът е приел за установено, че ищецът е постъпил в ЗОЗТ "Кремиковци" на 03.05.2016 г., включен е в 5-та група и е настанен в 8-мо спално помещение, в което имало 7 двойни легла, предварително обезопасени. Въз основа на докладна записка и свидетелски показания, съдът е приел, че ежемесечно чрез външна фирма, се осигурявало обезпаризитяване и дезинфекция на спалните, производствените и сервизните помещения. Съдът е посочил, че на лишените от свобода било разрешено да внесат препарати против насекоми и за дезинфекция. Установено е от съда, че през зимните месеци отоплението е на твърдо гориво, като през най-студените дни се предвиждало по-голямо количество дърва и въглища извън определеното за това. Съдът е приел, че мястото за престой на открито се намирало близо до пост и при необходимост, и след сигнализация от лицето, то се извежда от мястото. По отношение на храната, съдът е приел, че тя се приготвя по предварително утвърден рецептурник, лицата се хранят в спалните помещения, в които им е осигурена маса, а самата храна се приготвяла в затворническата кухня при спазване на санитарно-хигиенните изисквания за това. Съдът е посочил, че администрацията на ЗОЗТ "Кремиковци" е осигурила значителни материални средства и били предприети сериозни мерки за противопожарната безопасност като е посочил и къде в старата част на общежитието са монитрани прахови и водни пожарогасители и кофпомпи, както и централно противопожарно табло с необходимите пожарогасители, кирки, лопати и пясък. Съдът е установил, че е налице проблем с доставката на вода в общежитието и е изготвен график за подаване на студената и топлата вода, като през тъманта част на денонощието водата се спирала. По отношение на елоктрозахранването, съдът също така е установил, че то се преустановява през нощта, но е посочил наличието на осветителни тела срещу прозорците на спалните помещения, с което се осигурялаво осветелние в тях през нощта. Съдът е посочил, че замърсеността на въздуха се следи и контролира от специализирана държавна служба. Установен е проблем с медицинското обслужване в общежитието поради липсата на назначен щатен лекар, но е посочено от съда, че на нечетни дати лишените от свобода се обслужвали от общопрактикуващ лекар и общежитието се посещавало, и от хирург. Установено е, че ищецът не работи поради здравословното му състояние, но учи в училището на затворническото общежитие от учебната 2016/2017 година. Въз основа на тези свои констатации, съдът е формирал извод, че е налице бездействие на ответника единствено за осигуряване на достатъчно жилищна площ. Съдът е посочил, че е установено извършването на ремонт на помещенията, както и че същите се дезинфекцират и дератизират, осигурено било проветрение, както и пожарна безопасност, както и водоподаване в най-необходимото време. Съдът е посочил, че се случва и извън местата за изтърпяване на наказанията да има режим на тока и водата, както и липсата на санитарен възел в паркове и градинки. По отношение на липсата на медицинско обслужване, съдът е посочил, че такова било осигурено от дентален специалист и фелдшер. Съдът се е позовал и на представена епикириза на ищеца, от която било видно, че той е бил настанен за лечение от 23.12.2016 г. до 28.12.2016 г. в СБАЛ. Съдът не е установил бездействие на ответника и по отношение на трудовата заетост на ищеца, посочвайки, че година и три месеца той е работил, а през другото време не е работил, защото е учил. Съдът е приел също така за недоказани твърдяните от ищеца вреди. Решаващият извод на съда е за липсата на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на предявения иск. Решението е валидно, недопустимо в една част, правилно в друга част и неправилно в останалата. Решението е недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил иска за периода от 23.03.2017 година до 16.05.2017 година. Така посоченият период е след предявяване на исковата молба, която е постъпила в АССГ на 22.03.2017 година. Предявеният иск е осъдителен и с него се иска присъждане на обезщетение за претърпени през определен период неимуществени вреди. Искът се предявява с искова молба, в която той следва да бъде индивидуализиран. Един от индивидуализиращите елементи на иска в контретния случай е периодът на иска с начало и край. Краят на исковия период не може да следва датата на предявяване на исковата молба, но може да съвпада с нея. Ето защо, административният съд след като е получил уточнението на исковия период, направено от ищеца с "допълнителна бележка", постъпила по делото на 25.05.2017 г. е следвало да укаже на ищеца, че претенцията му за периода от 23.03.2017 г. (дата, следваща датата на предявяване на исковата молба) до 16.05.2017 година) по същността си представлява нов иск и следва да се предяви с отделна искова молба. Като не постъпил по посочения начин, а е разгледал иска и за този период, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили. Правилно е решението на съда в частта, в която е отхвърлен иска за част от исковия период, а именно от м. април 2016 година до 02.05.2016 година. Съдът е следвало на първо място да иска уточнение на началната дата на исковия период, но след като това не е направено, следва да се приеме най-благоприятната за ищеца, а именно 01.04.2016 година. От докладната записка, прието от съда като доказателство по делото се установява, че ищецът е постъпил в ЗО "Кремиковци" на 03.05.2016 година. От обстоятелствената част на исковата му молба следва, че неговите оплаквания са свързани с условията, при които той е излежавал присъдата си именно в това затворническо общежитие. След през периода от 01.04.2016 г. до 02.05.2016 г., ищецът не е пребивавал в затворническото общежитие, то само на това основание искът му е неоснователен за този период. По тези съображения, решението на съда, с което е отхвърлен иска за периода от 01.04.2016 г. до 02.05.2016 година следва да се остави в сила. Неправилно е решението на съда, в частта, с която е отхвърлен иска за периода от 03.05.2016 г. до 22.03.2017 година. То е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост на изводите му. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, при установени нарушения по чл. 3 от същия закон, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. В конкретния случай, съдът е обосновал констатациите си с докладна записка, намираща се лист 24 - 25 от делото. Видно от докладната записка е, че тя изхожда от инспектор - ИСДВР 5-та група при затвора - гр. С., ЗО "Кремиковци" и в този смисъл представлява информация по чл. 287, ал. 2 ЗИНЗС, предоставена от ответника за обстоятелства от значение за спора. Докладната записка обаче е представена не в оригинал, а в ксерокопие, върху което липсва заверка за верността й с оригинала. За да кредитира докладната записка като доказателство по делото, съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта от заверкат за верността й с оригинала или да изиска оригинала на докладната записка. От друга страна, информацията, съдържаща се в докладната записка е твърде обща и не изяснява детайли, които са от значение за установяване на действителната фактическа обстановка по спора. Съдът на осн. чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да укаже на ответника необходимостта от ангажиране по делото и на други доказателства за сочените в справката обстоятелства. Така например, съдът е следвало да изиска от ответника, по-подробна информация за населеността на спалното помещение, в което е бил настанен ищеца - с кваква квадратура е то, през процесния период колко са били настанените в това помещение, как са разположени леглата в помещението, в какво се състои обезопасяването им, което се твръди от ответника, че е направено. В докладната записка е посочено, че през м. януари 2016 г. на територията на общежитието са извършени ремонтни дейности. Необходимо е било да се изясни въпроса - тези ремонтните дейности, обхванали ли са и спалното помещение, в което е бил настанен ищецът, кога са извършени и в какво са се състояли. В исковата молба, ищецът твърди, че готвят перат, простират в килиите, къдете няма възможност за проветрение. Информация по този въпрос липсва в докладната записка, поради което съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта от посочването й - в спалното помещение, в което е бил настанен ищцът има ли прозорец, с каква големина е, къде е разположен, има ли възможност помещението да се проветрява чрез него. Съдът е следвало да укаже на ответника и необходимостта от представянето на протоколите за извършеното обезпаразитяване и дезинфекция на спалните помещения през процесния период, както и графиците за подаването на студената и топлата вода и доказателства за изпълнението им, а така също и графиците за електрозахранването на спалните помещения в случай, че са налице такива, както и доказателства за началния момент, от който администрацията на ЗО "Кремиковци" е осигурила необходимите технически средства за противопожарната безопасност в общежитието, а така също и протоколите от извършваните ежемесечни инспекции по противопожарна безопасност през процесния период, каквито ответникът твърди, че са правени. Видно от справката е, че в нея е посочено, че към момента на изготвянето й - 11.05.2017 г. е наличен дентален специалист и медицински фелдшер в общежитието. След като моментът на изготвянето на справката е извън исковия период, т. е след датата на завеждане на исковата молба - 22.03.2017 година, съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта да представи информация за наличието на лекар и/или на реална възможност за ползване на лекарска помощ в общежитието през процесния исков период. Всички посочени по-горе обстоятелства са останали неизяснени по делото, което е в резултат и на допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. Посочените обстоятелства са от съществено значение за преценката на съда, доколко е налице или не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. В резултат на неизясняването на тези обстоятелства е необоснован изводът на съда, че не е налице бездействие на ответника. Съдът е формирал и необоснован извод, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като за възприета от съда фактическа обстановка липсват доказателства по делото. При преценката си относно наличието или не на вреда за ищеца, съдът следва да съобрази и оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Решението на съда в частта, в която е отхвърлен иска за периода от 03.05.2016 г. до 22.03.2017 г. е неправилно и следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане в същата част при спазване указанията на съда, дадени в настоящото решение. Решението на административния съд следва да се отмени и в частта, в която П. П. е осъден да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В тази част, решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 10 ЗОДОВ, в който не е предвидено изрично присъждането на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение в полза на ответника при пълно или частично отхъврляне на иска. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение