Решение № 6025 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5564/2012 г.

Решение № 6025 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5564/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Христо Димитров Вълков от с. Капитан Андреево, община Свиленград, съдебен адрес: гр. Свиленград, бул. "България" № 5 за прогласяване нищожността на решение № 166/1.03.2012 г. на Министерския съвет за изменение на решение № 779 на МС от 2007 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" от км 5+100 до км 117+000, намиращи се на територията на областите Стара Загора и Хасково /ДВ, бр. 104/2007 г./ в ЧАСТТА, с която в Приложението към т. 1 за участък "Оризово-ГПП Капитан Андреево" от км 114+000 до км 117+126,31 е заличено отчуждаването по отношение на поземлен имот № 28017, собственост на молителя. С обжалваното решение МС на РБ е направил изменения в приложението към т. 1 за участък "Оризово-ГКПП Капитан Андреево" и за участък "Оризово-Харманли" като в раздел "Частна собственост" е заличил визирани в решението редове касаещи отчуждаването на имоти частна собственост, подробно описани с идентификационните им номера. В писмената молба с пространно изложение се поддържа, че решението в обжалваната част е нищожно. Твърденията са в смисъл, че актът, с който е извършено отчуждаването през 2007 г. /Решение № 779/30.11.2007 г. на МС/ е влязъл в законна сила на 17.06.2008 г., когато е било постановено съдебно решение № 7300/17.06.2008г на ВАС за изменение размера на обезщетението и поради това представлява стабилен административен акт, в частта, в която част от имота му е бил отчужден. Фактическият състав на отчуждаването бил осъществен и защото имало издаден изпълнителен лист по отношение увеличения размер на дължимото обезщетение, както и поради това, че реституционната процедура не е била прилагана. Жалбоподателят Христо Вълков не се е възползвал от законовата възможност по чл. 39, ал. 3 от ЗДС да поиска, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението на МС по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отмяна на отчуждаването въпреки, че обезщетението за имота и към настоящия момент не му е платено. Липсвали мотиви в решението защо описаните в него имоти се заличават от Приложение № 1 към решение № 779/2007 г. Налице било повторно отчуждаване на процесния имот, което засягало пряко правото му на собственост, а и имота вече бил отчужден и за него имало влязло в сила съдебно решение относно размера на дължимото обезщетение. При тези изложени съображения намира за нищожно разпореденото с Решение № 166/2012 г. на МС, заличаване на пореден номер № 35 от имотната ведомост/приложение № 1 на решение № 779/2007 г. на МС, под който номер е вписан за отчуждаване собственият му имот, идентификационния номер № 28017. Моли решение № 166/1.03.2012 г. на Министерския съвет за изменение на решение № 779 на МС от 2007 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда да бъде обявено за нищожно. Претендира разноски за производството. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на молбата намира, че е подадена от надлежна стана, която като собственик на отчужден имот е участвала в административното производство по отчуждаване на имота с Решение № 779/2007 г. на МС. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От приложената административна преписка и адм. д. № 354/2008 г. и адм. д. № 554/2008 г. по описа на ВАС, се установява следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, а именно: Част от 2 669 кв. м. от процесният имот с идентификационен номер № 28017, целия с площ от 5000 кв. м., е отчужден с решение № 779/30.11.2007 г. на МС, като имотът е записан в приложение № 1 към решението под пореден № 35. По жалба на Христо Димитров Вълков срещу определения в решението на МС размер на обезщетението е образувано адм. д. № 354/2008 г., по което е постановено решение № 7300/17.06.2008 г. с което е изменен размера на обезщетението от 6 275 лв. на 19 644 лв. и в полза на Вълков са присъдени 200 лева разноски. На 14.04.2010 г. са издадени изпълнителни листове за присъдения увеличен размер на обезщетението и за разноските. Обезщетението за имота не е изплатено и към настоящия момент, а данни за завземане на имота липсват. Служебно известно на съда е следното: 1/ че с решение 536/11.07.2012 г., обн. ДВ, бр. 57/26.07.2011 г., МС на РБ е постановил отново отчуждаване на имот идентификационен номер № 28017 за 2670 кв. м., и за 92 кв. м. като отчуждената част от 2670 кв. м. е вписана в приложение № 1 с пореден номер № 33, а отчуждените 92 кв. м. са записани в приложение № 3 под пореден номер 111. Обезщетението за същите е определено съответно на 786 лв. и 92 лева. Жалбоподателят е обжалвал Решение на МС № 536/11.07.2012 г. относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имота. Жалбата е отхвърлена с решение № 3145/2.03.2012 г. по адм. д. № 10492/2011 г.; 2/ че на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК Христо Вълков е поискал отмяна на решение № 3145/2.03.2012 г. по адм. д. № 10492/2011 г. като противоречащо на решение № 7300/17.06.2008 г. постановено по адм. № 354/2008 г. С решение № 10137/11.07.2012 г. по адм. д. № 6976/2012 г. петчленен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователно искането на Вълков за отмяна на влязлото в сила решение № 3145/2.03.2012 г. по адм. д. № 10492/2011 г.; 3/ че по жалба на Христов с довод за нищожност на Решение № 536/15.07.2011 г. на МС на РБ е постановено влязло в сила определение № 539/14.01.2013 г., по адм. д. № 3481/2012 г., с което жалбата е оставена без разглеждане по съображения, че процесното решение вече е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм. д. № 10492/2011 г., в което производство законосъобразността на оспореният административен акт е проверена на всички основания съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, вкл. и за неговата нищожност, независимо от искането и посочените в жалбата основания. Жалбата, предмет на разглеждане по настоящето дело е с довод за нищожност на решение № 166/1.03.2012 г. на МС, с което МС е разпоредил заличаване вписаното под пореден № 35 от приложението отчуждаване на частта от 2670 кв. м. от имота, собственост на жалбоподателя, обозначен с идентификационен номер 28017, землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград. Не е спорно, че обезщетението за отчуждената част от имота не е изплатено - в този смисъл е твърдението в жалбата, както и становището на административния орган изразено в придружителното писмо вх. № 6914/23.04.2011 г. Идентичността на отчуждената част от имота се установява от идентификационния му номер, с които той е вписан в приложенията/имотните ведомости към решенията на МС - Решение № 779/2007 г. и Решение № 166/2012 г. и не се оспорва. При тази фактическа установеност настоящият състав на Върховния администратиевен съд намира молбата на Христо Димитров Вълков за обявяване нищожност на решение № 166/2012 г. на МС за неоснователна. Обективен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове не е нормативно определен. Единственият подход установен в съдебната практика е степента или тежестта на допуснатата от административния орган незаконосъобразност при издаване на административното решение. Подходът при разграничаването на нищожните от унищожаемите актове при всеки отделен случай е конкретен и е в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Толкова съществен порок, който да се приравни на липса на волеизявление, в настоящият случай липсва. Законово регламентирано право е на МС, при установена държавна нужда, да отчуждава имоти частна собственост, съответно да се отказва от вече разпоредено такова, ако нуждата от това е отпаднала, какъвто е настоящият случай. Това му право не накърнява права на собственика в степен да поражда нищожност на отчуждителният акт като резултат от неизпълнение на съдебното решение за изменение на паричното обезщетение. И това е така защото: на първо място съдебното решение не може да бъде изпълнено поради отпаднал предмет - отпаднало отчуждаване на имота. Освен това акта и действието на административния орган не са в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, тъй като изменения размер на обезщетението е относим за друг, предходен отчуждителен акт - Решение на МС № 779/2007 г., а и материалната законосъобразност на определеното парично обезщетение не е обвързана пряко с материалната законосъобразност/компетентност на издателя на отчуждителният акт като цяло. При това материалната незаконосъобразност на определеното в акта парично обезщетение не може да обоснове такава степен на материална незаконосъобразност на решението за отчуждаване на имота, че да наложи извод за нищожност на същото. И това се следва от предвидената в закона процедура за отмяна на отчуждаването по инициатива на самия собственик ако в шест месечен срок от разпореденото отчуждаване последният не е надлежно обезщетен /определеното обезщетение не му е изплатено/. Административната теория и съдебната практика по въпроса за нищожността на административните актове приема, че нищожният акт не поражда правни последици, защото той/актът е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Настоящият случай не е такъв, актът не е нищожен защото не е постановен при толкова сериозен порок на материална незаконосъобразност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и не спазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона се преценяват във всеки конкретен случай във връзка с това по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. В настоящия случай с оглед установеното и изложените съображения съдът намира, че решението на МС е издадено от компетентния орган по чл. 34а от ЗДС, в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 34б, ал. 1 ЗДС. Съобщен е на адресатите и на заинтересованите страни по реда на чл. 34б, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗДС и не страда от порока материална незаконосъобразност. Доводите сочени в жалбата и в о. з. за нищожност поради противоречието му с решение № 7300/17.06.2008 г. по адм. д. № 354/2008 г. на ВАС, трето отделение, за изменение размера на обезщетението, не е порок, който да води до неговата нищожност. Нарушението на материалноправните норми за определяне размера на паричното обезщетение не може да доведе до абсолютна нищожност на административният акт като цяло, защото този порок е поправим, отделен и независим от отчуждителният акт като цяло. Съдебното решение за изменения размер на обезщетението е относим към онова административно решение на МС за отчуждаване на имота по повод на което е постановено. Не може да се отрече правото на административният орган да направи ново отчуждаване, след като решението по първото отчуждаване не е било изпълнено. Административният орган може и да се откаже от решението си за отчуждаване когато прецени, че нуждата от отчуждаване на съответния имот е отпаднала, както е в настоящия случай, поради изменение на трасето на магистралата. Тази преценка е въпрос на свободна воля на административния орган и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Противното разбиране би означавало налагане на инициатива за отчуждаване или заплащане на обезщетение на имот, чиято нужда от отчуждаване е отпаднала. Оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, съобщено е на адресатите и на заинтересованите страни по реда на чл. 34б, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС и не страда от порока материална незаконосъобразност. По изложените съображения жалбата, подадена на основание чл. 149, ал. 1 от АПК за прогласяване нищожността на оспореното административно решение в частта за неотчуждаването на имота, собственост на Христо Димитров Вълков, е неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,