Решение № 12906 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2018 г.

Решение № 12906 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на главен инспектор контрол по храните /КХ/ към Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен /ОДБХ - Шумен/ срещу решение № 101 от 19.07.2018 г. постановено по административно дело № 168/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Шумен. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения, че съдът е установил правилно фактическата обстановка, с оглед представените от страните и приети по делото писмени доказателства, но неправилно е приложил правото, като е приел, че самото предписание не съответства на материалния закон. Счита, че е неправилно съдът да приема, че след като "Брамас 96" АД притежава лиценз по чл. 259 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, то цялостната му дейност отговаря на изискванията на европейското законодателство и по специално на приложимия в тази област Регламент (ЕО) № 1069/2009. Сочи, че съдът не е взел под внимание, че със Заповед № РД-12-295/02.04.2018 г. на директора на ОДБХ – Шумен е заличена дейността на обект Екарисаж "Обезвреждане на СЖП категория 1, 2, 3", описана в т. 1 от Удостоверение за регистрация № 132/23.11.2017 г. като обект, регистриран по чл. 259, ал. 1, т. 1 ЗВМД с рег. № BG27970001 и същото е обезсилено, като заповедта е обжалвана пред съда и производството е висящо. Оспорва изводите на съда за липсата на нарушение на ветеринарномедицинските изисквания, като твърди, че такива са констатирани и отразени в Констативен протокол /КП/ с вх. № РД-27-1797/03.05.2018 г. при ОДБХ – Шумен. Твърди, че възлагането на услугите по чл. 275, ал. 4 ЗВМД се осъществява при условията и по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/. За областите Благоевград, Пазарджик, Перник, Кюстендил, София-град, София-област, Смолян, Кърджали, Добрич, Силистра, Шумен, Варна, Враца, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Монтана, услугите са възложени на дружеството "Син кръст 2016" ООД с договор сключен по реда на ЗОП и друго физическо и/или юридическо лице и/или техни обединения няма право да изпълнява дейности, попадащи в обхвата на обществената поръчка, защото подобно действие противоречи на ЗВМД и ЗОП. Оспорва изводите на съда, че правомощията на контролните органи за извършване на проверки по спазване на ветеринарно-медицинските изисквания произтича от закона и се простира върху всички субекти, извършващи такава дейност, независимо от кого се заплащат разходите. Твърди, че никой правен субект не може сам, по своя инициатива и по свои правила, да извършва дейностите по чл. 275, ал. 4 ЗВМД, за които държавата плаща и носи отговорност. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди Предписание № 53/04.05.2018 г. на главен инспектор КХ към ОДБХ – Шумен. Претендира разноските направени пред първата и касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на поисканото от ответната страна юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – "Брамас - 96" АД оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на оспорвания съдебен акт. Твърди, че решението е обосновано, не противоречи на материалния закон и иска да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Шумен е Предписание № 53/04.05.2018 г. на главен инспектор КХ към ОДБХ – гр. Шумен, с което на основание чл. 253, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗВМД е предписано: да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВМД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на странични животински продукти /СЖП/, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл. 141, ал. 1 от ЗВМД, както на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл. 141, ал. 2 от ЗВМД, поради това, че тази дейност е възложена на фирма "Син кръст 2016" ООД, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 14/21.03.2018 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: "Брамас - 96" АД Шумен осъществява дейност в Обект – Екарисаж, предназначен за обезвреждане на СЖП от категория 1 и 2, съгласно Удостоверение за регистрация на обекти по чл. 259 от ЗВМД № 132/23.11.2017 г., вписан в регистъра с рег. № BG27970001 и Обект за производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора и на продукти, получени от СЖП категория 3, съгласно Удостоверение за регистрация № 112/23.11.2017 г., вписан в регистъра с рег. № BG2717019. На 02.05.2018 г. длъжностни лица при ОДБХ – Шумен, извършили проверка на обектите на дружеството, резултатите от която са обективирани в КП вх. № РД-27-1797/03.05.2018 г. Констатирано е, че за периода 02.04.2018 г. до 27.04.2018 г. в приемното помещение на предприятие категория СЖП 1 и 2 е налице непреработена суровина – трупове от свине, перушина, опаковки, кости, черва и т. н., както и голямо количество месокостна маса, получена от преработката на СЖП категория 1 и 2 (около 44 тона). В ремарке тип "Гондола" е установено количество МКБ от партида 15/1 – 4220 кг и от партида 16/1, която била в процес на допълване. Констатирано е, че последното предаване на МКБ от фирма "Джиосайкъл България" ЕООД – с. Бели Извор, обл. Враца е на 23.04.2018 г. в количество 21980 кг, сформирано от партиди 14/1 и 15/1, с търговски документ № 25/23.04.2018 г., приемо – предавателен протокол от 23.04.2018 г. и кантарна бележка № 738/23.04.2018 г. За периода от 02.04.2018 г. до 27.04.2018 г. са приемани СЖП категория 1 и 2, за което за представени потвърдителни бележки, описи към тях, кантарни бележки и търговски документи. Въз основа на установеното ответникът в производството направил извод, че операторът упражнява дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП категория 1 и 2, в период, когато тази дейност е възложена на изпълнител "Син кръст 2016" ООД, съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 14/21.03.2018 г., което е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 275, ал. 4 и ал. 5 от ЗВМД и е мотивирало издаване на процесното предписание. От представения по делото Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 14/21.03.2018 г., съдът е установил, че на "Син кръст 2016" ООД – гр. София е възложено осъществяване на услугите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от животновъдни обекти, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл. 275, ал. 4 от ЗВМД в редица области, сред които е и област Шумен. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган - служител на Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/, назначен по служебно правоотношение, който със Заповед № РД-11-252/13.04.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ, е определен за официален ветеринарен лекар. Приел е, че актът е издаден при спазване на изискването за форма, като подробно е обсъдено възражението на жалбоподателя (ответник по касация), че в предписанието липсва адресат, като е посочил, че това не съставлява съществен порок на формата, който да обосновава незаконосъобразност на акта. Посочил е, че в акта подробно са посочени обектът на проверка и регистрационните номера на удостоверенията въз основа, на които се извършва дейността, като последните са издадени на оспорващото дружество. Наред с това е налице позоваване на констатациите отразени в КП, където са описани всички индивидуализиращи данни на дружеството. Не е констатирал и съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Приел е, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон. В тази връзка съдът, след анализ на разпоредбите на чл. 253, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗВМД, чл. 254 с. з., е посочил, че административен акт от вида на процесния, се издава в случаите на нарушение, свързано с отклонение от изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход, получени от СЖП. В процесния случай, не е налице такова нарушение на нормативните изисквания, което да обуславя издаване на предписание с даване на задължителни указания за неговото отстраняване. Посочил е, че както в мотивите на акта, така и на КП, съставен при извършената проверка в обекта на 02.05.2018 г., не се сочат нарушения, свързани с изискванията за безопасност при обезвреждане, съхранение и унищожаване на СЖП. С оглед липсата на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, съдът е приел, че процесното предписание е издадено при липса на обуславящото го материално правно основание по чл. 253, ал. 1 ЗВМД. Изложил е съображения, че извършването от "Брамас - 96" АД на дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП, кат. 1 и кат. 2 в период, в който тази дейност е възложена на "Син кръст 2016" ООД, по силата на сключен договор за обществена поръчка, само по себе си не обуславя приложението на принудителната административна мярка. Посочил е, че цитираната норма не съдържа правило за поведение и/или определено изискване към дейността на дружеството, извършващо дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП, в обект регистриран в ОДБХ. Същата сочи, че разходите за събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП по т. 1 и 2 и частично по т. 3 от ал. 4 са за сметка на държавния бюджет и не означава, че е налице основание за преустановяване на тези дейности от страна на оспорващото дружество. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, които не се оспорват от страните. Изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила са правилни. Правилни са изводите, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Процесното предписание е издадено на основание чл. 253, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗВМД за нарушение на чл. 275, ал. 4 и ал. 5 с. з. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 275, ал. 4 за сметка на държавния бюджет са разходите за: 1. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по този закон; 2. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели животни и на страничните животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; 3. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на животни по чл. 141, ал. 1, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях по чл. 141, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, при които разходите са за сметка на собствениците на животните. Чл. 275, ал. 5 предвижда, че разходите за извършване на услугите по ал. 4, т. 1 и 3 се предоставят под формата на държавна помощ чрез Държавен фонд "Земеделие". Спорният въпрос по делото е, ако едно дружество извършва дейностите по чл. 275, ал. 4, когато те са възложени с договор на друго дружество, то извършва ли нарушение, което да е основание за налагане на принудителна административна мярка. Настоящата инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд, че извършването от "Брамас - 96" АД на дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП, кат. 1 и кат. 2 в период, в който тази дейност е възложена на "Син кръст 2016" ООД, по силата на сключен договор за обществена поръчка, само по себе си не обуславя приложението на принудителната административна мярка и че чл. 275, ал. 4 и ал. 5 ЗВМД не регламентират правило за поведение и/или изискване към дейността на даден субект, чието нарушение би обусловило налагането на принудителна административна мярка като процесната, за правилни. Целта на принудителната административна мярка като просната е с предписанието да се дадат задължителни указания за отстраняване на констатирано нарушение. В случая липсва нарушено правило за поведение, което да налага издаването на принудителна административна мярка. Факта, че дейностите, посочени в процесното предписание се осъществяват от дружество избрано по реда на ЗОП, не означава забрана други лица, ако те отговарят на нормативните изисквания, да осъществяват такава дейност, като тази дейност не се заплаща от държавата. Правилно съдът приема, че правомощията на съответните контролни органи за извършване на проверки по спазване на ветеринарно-медицинските изисквания произтича от закона и се простира върху всички субекти извършващи такава дейност, независимо от кого се заплащат разходите. Чл. 275, ал. 4 и 5 ЗВМД посочват дейностите, които се осъществяват за сметка на държавния бюджет, но не предвиждат забрана други дружества за осъществяват такава дейност. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно бил приел, че нормите на чл. 275, ал. 4 и 5 не съдържали правило за поведение и/или изискване към дейността на дружеството, извършващо събиране, преработка и обезвреждане на СЖП. ЗВМД не ограничава извършването на дейностите свързани със събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по реда на ЗВМД, на умрели животни и на страничните животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, на животни по чл. 141, ал. 1 ЗВМД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях по чл. 141, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, при които разходите са за сметка на собствениците на животните, само от определени от държавата изпълнители и не предвижда, че само по този начин държавата ще може да осъществява контрол върху тази дейност, в каквато връзка са изложените съображения. Българският закон и Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) изискват тези дейности да се осъществяват от регистрирани по съответния ред оператори. А такава регистрация към датата на издаване на процесното предписание "Брамас - 96" АД е имало. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че със Заповед № РД-12-295/02.04.2018 г. на директора на ОДБХ – Шумен е заличена дейността на обект Екарисаж "Обезвреждане на СЖП категория 1, 2, 3" описана в т. 1 от Удостоверение за регистрация № 132/23.11.2017 г., описана в т. 1 от Удостоверение за регистрация като обект, регистриран по чл. 259, ал. 1, т. 1 от ЗВМД с рег. № BG27970001 и същото е обезсилено. Както сам посочва касаторът заповедта, е обжалвана и производството по нея е висящо. След като удостоверението не е обезсилено с влязъл в сила съдебен акт, за съда не е имало основание да не го зачете. От ответника в производството не е поискано спиране на делото поради наличие на преюдициален спор. Отделно от това нито в КП, нито в предписанието е описано, че се извършва дейност в нарушение на удостоверенията за регистрация, че те са обезсилени или че производството по спора относно обезсилването им е висящо. Неотносими към спора са твърденията в касационната жалба, че "Брамас - 96" АД многократно не се е съобразявал с изискванията на националното и на европейското законодателство за изпълнение на дейностите по чл. 275, ал. 4 от ЗВМД – за времето, когато такива са му били възложени официално по силата на договор за изпълнение на обществена поръчка за услуга № 97/19.09.2017 г. сключен с БАБХ, в сила до края на януари 2018 г., тъй като изпълнението на тази дейност в един минал период не е предмет на процесното предписание и съответно на делото. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи и такива да се присъдят в доказан по делото размер - заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 (петстотин) лева, който не е прекомерен и не следва да се редуцира размера му, предвид фактическата и правна сложност на делото.