Решение № 13084 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2009 г.

Решение № 13084 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 122к, ал. 2 от ЗОП и Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки по чл. 13, ал. 2 от ЗОП. Образувано е по жалба, подадена от "Sagem Securite", Франция, чрез представляващия дружеството директор продажби и маркетинг за Европа - Philippe Cuisset, със съдебен адрес в България, град София, ул. "Алабин" № 42, ап. 13, адв. Диана Деевска, против решение № I-БДС-I-4 от 12.01.2009 г. на Министерството на вътрешните работи на Република България за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № I-21509 от 16.10.2008 г., изменено и допълнено с решение № I-БДС-I-3 от 18.11.2008 г., издадени от министъра на вътрешните работи, с което е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на Централизирана автоматизирана информационна система с децентрализирано персонализиране на българските документи за самоличност, за пребиваване и управление на моторни превозни средства". В жалбата са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че под формата на поправка на очевидна фактическа грешка се допуска промяна на критериите за оценка и тяхната тежест, което е недопустимо, още повече че се прави на етапа на започване на работа на конкурсната комисия, след като офертите на участниците са депозирани. Нормативната уредба не познава поправка на явна фактическа грешка при възлагане на обществени поръчки, поради което решението не е мотивирано и е издадено без наличие на правно основание. Подписалия решението заместник-министър няма правомощие затова. По тези съображения се иска отмяната му. Представена е писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Деевска. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовчева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмена защита. Заинтересованата страна - "Сименс" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Ненов също оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице основания за отмяна на акта. Изложените в жалбата твърдения в тази насока не кореспондират с материалите, съдържащи се по делото. Атакуваното решение не е необосновано и издадено в нарушение на материалния закон. Същото не променя по никакъв начин първоначалната воля на административния орган, заявена в Решение № I - 21509/16.10.2008 г., изменено с Решение № I-БДС-I-3/18.11.2008 г. Неговата цел е единствено и само отстраняване на допуснати технически грешки и повторения, респективно корекция на погрешно извършено сборуване на цифрови показатели в таблиците. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, съгласно определение № 9175 от 8.07.2009 г., постановено по адм. дело № 3629/2009 г. от петчленен състав на ВАС. Разгледана по същество е неоснователна. От приложените в административната преписка доказателства се установява, че процесната обществена поръчка, с посочения по-горе предмет, е открита с решение № I-21509 от 12.01.2009 г., издадено от министъра на вътрешните работи. В решението се съдържа подробно описание на предмета на поръчката, правното и фактическо основание за откриването й, вида на процедурата, техническите спецификации и основните икономически изисквания за изпълнението й, размера и условията на гаранциите за участие и изпълнение, други изисквания на възложителя, с оглед предмета на поръчката, гаранционните условия и поддръжка, срок на валидност на офертите и изисквания към изготвянето им, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени, общи условия, критериите за водене на преговорите и оценка на офертите и начина за определяне на тежестта им в комплексната оценка. Към заповедта са изготвени приложения и образци, с оглед изискванията на възложителя. Критериите за водене на преговорите и оценка на офертите и начина за определяне на тежестта им в комплексната оценка се съдържат в т. 13, като са подробно изяснени критериите за водене на преговори, критерия за оценка е икономически най-изгодното предложение, при посочените показатели. Изведени са формулите за определяне на комплексната оценка, методиката за изчисляване, като е дадено подробно описание и формула за всеки показател и тегловия му коефициент. Цитираното решение е изменено и допълнено с решение № I-БДС-I-3 от 18.11.2008 г. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК и чл. 5, ал. 2 от НВСОП, като в т. 12.3 е добавено изречение посочващо, че кореспонденцията и размяната на информация и документи между кандидатите и възложителя се осъществява на български език, т. 12.5 е изменена като е посочено, че преговорите се провеждат на български език и в тях участват само допуснатите кандидати, чиито оферти отговарят изцяло на изискванията на възложителя. Създадена е нова т. 15, в която се посочени изискванията за място и срокове за закупуване на документацията и подаване на оферти и цената на същата. Създадени са и нови т. 16 и т. 17, определящи съответно начина и сроковете за изискване на разяснения по документацията и срока за отговор, както и указания за обжалваемост на решението, срока и пред кой орган може да се упражни това право. Решението за откриване на процедурата, както и това за изменението и допълнението му не са оспорени и са влезли в сила. Оспореното решение е подписано от заместник-министъра на вътрешните работи Калин Славов. Приложена е заповед № БДС-Iз-1 от 10.01.2009 г., с която на основание чл. 21, т. 11, във вр. с чл. 23, ал. 2 от ЗМВР и чл. 2, ал. 2 от НВСОП, министърът на вътрешните работи е делегирал на заместник-министър Калин Славов правомощия да извършва всички действия по организиране и провеждане на процедурата за възлагане на специална обществена поръчка с конкретния предмет. Решението е издадено на основание чл. 62, ал. 2 от АПК. В мотивната част подробно са посочени констатираните от административния орган технически грешки, изразяващи се в повторение на съществуващи текстове в т. 13 и грешка при междинното сборуване на точките в колони 3 и 5 от таблицата на стр. 17, ред последен "общо". Посочено е, че отстраняването на грешките не представлява изменение на първоначално формираната воля на възложителя, не води до изменение на определените критерии за водене на преговори и оценка на офертите и начин за определяне на тежестта им в комплексната оценка, т. е. не се изменя или допълва съдържанието на първоначалното решение. В разпоредителната част, в т. 1, 2 е посочено кои дублиращи се текстове да не се четат, описани по редове и страници, в т. 3 е посочено да се чете точния математически сбор на точките, в таблицата на стр. 17, а в т. 4 за яснота е повторена цялата точка 13, без дублираните текстове, като е посочено как да се чете текста й след поправката. Така описаната фактическа обстановка не е спорна и се установява от представените писмени доказателства. При тези данни съдът приема, че е неоснователно възражението за издаване на оспореното решение от некомпетентен орган. Видно от представената заповед, министърът на вътрешните работи е упълномощил един от своите заместници да организира и проведе процедурата. Независимо, че в заповедта е употребен термина делегиране, в случая се касае до упълномощаване по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НВСОП, което основание изрично е посочено в заповедта за упълномощаване. На заместник-министъра са дадени права по отношение една конкретна процедура, а не са делегирани част от правомощия въобще, поради което се покрива критерия за упълномощаване по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НВСОП. Оспореният акт е издаден в изискуемата форма, в това число съдържа и фактически и правни основания за издаването му. Налице са всички реквизити по чл. 59 от АПК. В този смисъл е неоснователно възражението в жалбата, че липсва правно основание за издаване на акта, тъй като в българското законодателство не е предвидена хипотезата на поправка на очевидна фактическа грешка при възлагане на обществени поръчки, поради което решението не е мотивирано. Вярно е, че в ЗОП и НВСОП липсват конкретни разпоредби относно поправка на очевидна фактическа грешка, при което за този неуреден процесуален въпрос следва да намерят приложение нормите на общия процесуален закон - АПК. Административният орган е посочил правното основание - чл. 62, ал. 2 от АПК, което е приложимо за случая. Съгласно разпоредбата, допустима е поправка на очевидна фактическа грешка дори и след изтичане на срока за обжалване на поправения акт. От фактическа страна подробно са описани техническите по своя характер грешки - копиране (дублиране) по два, дори по три пъти на едни и същи пасажи от текста на т. 13 от решението за откриване на процедурата, както и чисто математическа грешка при сборуване на точките по отделните показатели в таблицата на стр. 17. При това положение издадения индивидуален административен акт не страда от сочения порок, същият е мотивиран и са посочени фактическо и правно основание за издаването му. Да се твърди, че в материята, уреждаща обществените поръчки, не е допустимо поправяне на грешки е твърде пресилено. За неуредените в специалния закон случаи се прилагат нормите на общия процесуален закон. В случая допуснатите грешки, съответно поправката им не променят смисъла на първоначалния акт. Повтарянето на части от текста е очевидно и не може да промени съдържанието му, тъй като не биха могли да бъдат приложени по два или дори по три пъти едни и същи показатели и техните формули за оценка. Чрез поправката са заличени ненужно и погрешно копираните по два пъти пасажи, като с посоченото по никакъв начин не се е стигнало до промяна в конкурсната документация - критериите за оценка, показателите, формулите за изчисления и методиката. В жалбата общо се възразява, че е налице недопустима промяна, но не е посочено нито едно конкретно изменение. Независимо че поправката е допусната след приемане на офертите, това не се е отразило по никакъв начин на оценяването. Конкурсната комисия би приложила по един и същи начин показателите и без да бе допусната поправка, но същата е направена, за да се избегне затруднението при работата с текста, съдържащ копиране на едни и същи абзаци - критерия К4 и К5. По същия начин не се отразява и поправката на математически сгрешеното сборуване в колона 3 и 5 на таблицата на стр. 17. В критерия К3, аритметичното сборуване на точките в колони 3 и 5 не дава посочения общ резултат в реда "общо" за сбора. В решението за поправка посочените промени в т. 1, 2 и 3 са посочени още един път в т. 4, като в същата е изписан целия текст на т. 13 от първоначалното решение, така както следва да се чете след поправката, т. е. и с тази част не се внасят каквито и да са промени в първоначално предвиденото. Всички критерии и показатели остават същите по съдържание, тежест и методика за приложение, така както са дефинирани в решението преди поправката. Липсва каквато и да е промяна на волята на административния орган, което да е в разрез с нормите на ЗОП и НВСОП. Липсва и твърдяното противоречие между точки 1, 2 и 3 и точка 4 от решението за поправка. Последната точка илюстрира промените по първите три точки. В жалбата се твърди, че чрез промяната се създадени предимства за част от участниците. Посоченото е напълно голословно, тъй като с поправката не е допусната промяна на изискванията, критериите, показателите и методиката за оценяване. Обемът от девет страните на решението за поправка е в резултат на посочването как да се чете т. 13 и цялостното й възпроизвеждане, но сам по себе си макар и голям обемът не води до незаконосъобразност на акта. Липсва нарушение на нормата на чл. 13 от АПК, въвеждаща принципа за последователност и предвидимост, тъй като в случая не става дума за упражняване на оперативна самостоятелност в действията на органа. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, ако органът допусне очевидни фактически грешки, същият е длъжен да ги поправи, като посоченото може да стане дори и след изтичане на срока за обжалване, т. е. след стабилизиране на акта. В случая поправката е направена в рамките на висящото административно производство, същата е надлежно съобщена, като е дадена възможност за оспорване на акта. Няма нарушение както на административно производствените правила, така и на материално-правни норми. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице сочените в същата пороци по смисъла на чл. 146 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във вр. с чл. 122к, ал. 2 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение