Решение № 395 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2012 г.

Решение № 395 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ-Събо Николов" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, срещу решение № 397 от 25.07.2012 г. по адм. д. № 363/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 397 от 25.07.2012 г. по адм. д. № 363/2012 г., Административен съд - гр. Пазарджик, III състав, е отхвърлил жалбата на "МБАЛ-Събо Николов" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, против писмена покана изх. № 13/29-02-51 от 12.01.2012 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С констативен протокол от 13.12.2011 г. и протокол за неоснователно получени суми № 55 от 19.12.2011 г. относно процесните два случая е установено следното: В история на заболяването (ИЗ) № 3493 с период на хоспитализация от 15.09.2011 г. до 20.09.2011 г. на Пенка Атанасова Паскалева е отразено, че по време на болничния престой по клинична пътека (КП) № 7 пациентката е с придружаващо бъбречно заболяване. Същата е с оплаквания от болка в дясната поясна област с ирадиация по хода на уретера, често уриниране. Това се доказва от ехографската находка на бъбреците и консултациите с гинеколога и интерниста. След като лицето е дехоспитализирано по КП № 7 на 20.09.2011 г., поради персистиране на цитираните оплаквания, на 21.09.2011 г. Паскалева постъпва по КП № 61 с ИЗ № 3594 от 21.09.2011 г. до 26.09.2011 г. в същото лечебно заведение. По КП № 8 в ИЗ № 3545 Станка Великова Кущинарова е хоспитализирана от 19.09.2011 г. до 22.09.2011 г. Пациентката е с придружаващо заболяване "хронична сърдечна недостатъчност". На следващия ден след дехоспитализацията по КП № 8 лицето постъпва по КП № 52 с ИЗ № 3601 от 23.09.2011 г. до 27.09.2011 г. в същото лечебно заведение. И в двата протокола е посочено, че описаното представлява нарушение на чл. 6 (приложение № 13 към чл. 3) от ПМС № 304 от 17.12.2010 г. и чл. 20 от индивидуалния договор за 2011 г. Предвид така извършените в констативния протокол и протокола за неоснователно получените суми, в писмената покана директора на РЗОК - гр. Пазарджик, изрично е посочил в какво се състои нарушението на изпълнителя на медицинска помощ като го е очертал по следния начин: "Съгласно Постановление на МС № 304 от 17.12.2010 г. и сключения с НЗОК индивидуален договор на "МБАЛ-Събо Николов" ЕООД за оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-411 от 25.02.2011 г., НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основното заболяване, придружаващите заболявания и усложненията и също така не заплаща за оказване на болнична помощ за диагностика и лечение в случаите, в които пациентите се хоспитализират по една и съща и свързана със същите КП в срок до 30 дни от дехоспитализацията." Направен е извода, че видно от медицинската документация на пациентите по време на болничния престой не е проведено адекватно лечение на придружаващите заболявания, което е довело до повторната им хоспитализация и то в рамките на период много по-малък от 30 дни от изписването им. В тази връзка оплакванията на касатора за липсата на фактически основания в административния акт, които да обуславят възстановяването на процесните суми са неоснователни. От събраните в хода на административното производство доказателства не може да се направи извода за завършени КП и дехоспитализация, съгласно нормативните изисквания, с оглед на състоянието на пациентките по съпътстващите заболявания при дехоспитализацията им. Така извършените констатации от контролните органи на РЗОК гр. Пазарджик не са оборени от жалбоподателя по първоначалното производство, а именно негова е доказателствената тежест за установяване на завършването на КП, респ. че дехоспхотализацията е правилно предприета. В тази връзка пред лечебното заведение е съществувала правната възможност за искане за назначаване и изслушване на съдебномедицинска експертиза, която да провери констатациите на контролните органи на РЗОК - гр. Пазарджик. Но такова искане не е било направено. Съгласно чл. 176, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРД 2011) дехоспитализацията, чийто критерии включват задължително обективизиране, компенсиране или нормализиране на параметри и биоконстанти, както и извършването на контролни медико-диагностични изследвания при отклонения в жизнени параметри и лабораторни показатели са основен компонент на клиничната пътека. Обективните критерии за дехоспитализация кореспондират с обективните критерии при хоспитализация. Според чл. 195 от НРД 2011 г., при отчетена и заплатена КП когато не е изпълнен алгоритъма на КП и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното в срок изрично искане от процесуалния представител на РЗОК гр. Пазарджик и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на РЗОК гр. Пазарджик се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,