Решение № 12826 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2018 г.

Решение № 12826 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. чрез адв. Н. Чакъров против Решение № 136/30.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1850/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт № 03000315008656-091-001/11.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 169/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна, в частта на установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер до 26 295, 71 лв. и лихви в размера до 13 304, 12 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че мотивите на съда са неясни, доколкото не посочвали въз основа на кои доказателства съдът е изградил правните си изводи. Отделно от това се твърди, че съдът изцяло кредитирал с доверие тезата на органите по приходите и не обсъдил показанията на свидетелката К. К. относно обстоятелството, че през 2010 г. същата е привела по банковата сметка на майка си – ревизираното лице сумата от 250 067, 39 лева, за да ги съхранява, която сума счита, че е следвало да се включи в приходната част на паричния поток, тъй като произходът на средствата е доказан. Претендира се отмяна на решението, в обжалваната част и решаване на делото по същество, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Варна, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли Върховен административен съд да постанови решение, с което да потвърди решението, в обжалваната му част, както и присъди разноски двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е на фаза втора касация, след повторно разглеждане на спора от Административен съд (АС) – Варна относно законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № 03000315008656-091-001/11.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 169/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта на установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. за размера до 27 922, 59 лв. и лихви за размера до 14 127, 22 лв. С отменителното решение № 8000/22.06.2017 г. по адм. дело № 3902/2017 г. на ВАС, осмо отделение е прието съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението при първоначалното разглеждане на делото, поради липса на мотиви относно спорния по делото въпрос за размера на началното салдо към 01.01.2010 г., който е от значение за определение на общата годишна данъчна основа и данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. С обжалваното в настоящото производство решение, АС – Варна е отменил РА № 03000315008656-091-001/11.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 169/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в обжалваната част на установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. за размера над 26 295, 71 лв. и лихви за размера над 13 304, 12 лв. и отхвърлил жалбата на Д. Ж. в останалата част. Предмет на касационна проверка пред настоящия съдебен състав на ВАС е решението на АС – Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на Д. Ж. против РА, в частта на установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер до 26 295, 71 лв. и лихви в размер до 13 304, 12 лв. За да постанови решението, в обжалваната му част, АС - Варна е приел за доказани основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е, че в годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък върху доходите са включени доходи с недоказан произход, както и суми, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице през 2010 г. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е обосновал самостоятелни правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение началното салдо към 01.01.2010 г. и установените превишения на разходите над доходите на ревизираното лице за 2010 г., както и по отношение на включената в данъчната основа сума в размер на 252 023, 19 лв., представляваща сбор от суми, преведени от сметката на К. К. в тази на ревизираното лице и обложени, като доход от друг източник. В изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение на ВАС съдът е изложил собствени мотиви относно началното салдо към 01.01.2010 г. Кредитирал е заключение по назначена ССЕ относно баланса на паричните средства в брой за периода 2008 г. – 2009 г., съгласно което при включване в приходната част на доходи от трудови правоотношения, доходи от ренти от "Агри продукт" ЕООД и от "Албена Инвест Холдинг" АД, доходи от продажба на лек автомобил "БМВ", извършена на 30.03.2009 г., както и изтеглените суми от банкови сметки, а в разходната част на разходи за покупка на МПС "Рено Канго" и разходи за живот се установява, че към 31.12.2009 г., ревизираното лице е с парична наличност в брой в размер на 19 313, 09 лв. След това съдът е приел, че в приходната част на паричните средства за 2010 г. следва да се включат доходите в брой от трудови правоотношения, получени от "Черно море" АД и "Варна Парадайз" ЕООД в общ размер на 2 652, 82 лв., доходите от пенсии, доходи от рента – в размер на 150 лв., изтеглени суми от банковата сметка в размер на 161, 07 лв. или общо за годината приходи в размер на 4 268, 85 лв. Приел е, че в разходната част следва да се включат разходите направени в брой – 5 020 лв. за закупуване на дружествени дялове, внесените суми по банковата сметка общо в размер на 27 668, 73 лв., както и разходите за живот съгласно данните на НСИ, коригирани със съответната 1/2 - т. е. в размер на 3 783 лв. или общо разходи в размер на 36 471, 73 лв. Кредитирал е заключение на вещо лице, съгласно което при отчитане на начално салдо от 19 313, 09 лв., приходи в размер на 4 268, 85 лв. и разходи в размер на 36 471, 73 лв., установения паричен недостиг за 2010 г. е в размер на 12 889, 79 лева. Приел е, че посочената сума следва да се включи в годишната данъчна основа за облагане с данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. По отношение на постъпилите по банковите сметки на РЛ суми през 2010 в общ размер на 252 023, 19 лв., за които органа по приходите е приел, че представляват доходи от друг източник, който не е обложен, съдът е приел, че по делото е безспорно доказано постъпването на сумите по банковата сметка на РЛ от сметка на дъщеря и – свидетелката К. К., но нито е доказано основанието за постъпилите суми, нито релевантния за делото факт, че са необлагаеми доходи, поради което обосновал извод, че сумата от 252 023, 19 лв. следва да се включи в годишната данъчна основа за облагане с данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Приел е, че при включване в данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. на доходите с недоказан произход - 12 889, 79 лева и сумите, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице, като облагаеми доходи, от друг източник, в общ размер на 252 023, 19 лв., доходите от трудови ПО се получава годишна данъчна основа за облагане в размер на 265 904, 77 лв., дължим данък в размер на 26 590, 47 лв., внесен данък – 294, 76 лв. и данък за внасяне в размер на 26 295, 71 лева. По тези съображения, АС – Варна е отхвърлена жалбата на Д. Ж. против РА, в частта на установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер до 26 295, 71 лв. и лихви в размер до 13 304, 12 лв. Обжалваното решение е правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати такива, изразяващи се в липса на собствени мотиви. Първоинстанционния съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията, както и представените в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил собствени фактически констатации и правни изводи по всички спорни по делото въпроси. АС – Варна е установил правилно фактическата обстановка, а правните му изводи относно спорните по делото въпроси са съобразени с приетите по делото доказателства. В случая, в хода на ревизията е прието, че в годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ следва да се включат доходи с недоказан произход, установени като разлика между извършените разходи и доказаните приходи за ревизираната 2010 г., както и доходи от друг източник, за които не е платен данък, установени в размер на постъпили по банковата сметка на ревизираното лице суми по банкови преводи. В касационната жалба не се твърди неправилност на решението в частта на установените доходи с недоказан произход в размер на 12 889, 79 лева, пък и съдът при постановяване на съдебния акт е уважил всички доводи на жалбоподателката за включване на суми както в началното салдо, така и в приходната част на паричния поток за 2010 г. Касаторът спори относно облагането на доходите, постъпили по банковата сметка на лицето за 2010 г. в общ размер на 252 023, 19 лв., за които органа по приходите е приел, че представляват облагаеми доходи от друг източник. Излага доводи, че това са доходи с доказан произход, поради което вместо да се облагат, следва да се включат в приходната част на паричния поток и да формират положителен баланс за 2010 г. Така изложените твърдения са неоснователни. В случая, размера на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен, като в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ са включени доходи в размер на 252 023, 19 лв., за които органите по приходите са приели, че са облагаеми доходи от други източници, за които не е внесен ДДС. Релевантните за спора факти са именно дали постъпилите суми по сметка на ревизираното лице през 2010 г. в общ размер на 252 023, 19 лв. са облагаеми доходи, за които не е внесен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Без значение е обстоятелството, че по делото е доказан източника, от който сумите постъпват по банковата сметка на ревизираното лице, а именно от сметка на св. К., която е и дъщеря на жалбоподателката. Безспорно след като сумите са постъпили по сметка на ревизираното лице това са доходи на ревизираното лице, още повече, че и основанието за постъпленията, посочени в банковите документи са - вноска и захранване на сметка. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. К. установяват, че сумите са привеждани от нея по сметка на майка и за да бъдат съхранени. Тези показания не променят факта, че с постъпването на сумите по сметка на ревизираното лице, същите стават доход за лицето, по чиято сметка са постъпили. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи са регламентирани с чл. 13 от ЗДДФЛ, като в тежест на лицето е да докаже, че получените от него доходи попадат в някоя от хипотезите по чл. 13. В конкретния случай от страна на жалбоподателката не са представени доказателства, че сумите, постъпвали по сметката й са от необлагаем източник, всъщност изобщо не са направени твърдения в тази връзка, включително и за приложение на хипотезата по чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ – доход от дарение, доколкото се касае за роднини по права линия, поради което обоснован на събраните по делото доказателства е извода на първоинстанционния съд, че сумата 252 023, 19 лв. са доходи от друг източник, които следва да се обложат с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - Варна са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора Д. Ж. за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а такива следва да се присъдят на ответната дирекция "ОДОП" - Варна, но в редуциран размер. За касационното производство, ответника по касация е депозирал чрез юрисконсулт само писмено становище, без да е осъществено процесуално представителство, поради което дължимите разноски за касационното производство следва да се редуцират на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство, като се присъдят такива в размер на 1 111 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение.