Решение № 14294 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2010 г.

Решение № 14294 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АВАЛОН ГРУП" ЕООД- гр. София, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Надежда", бл. 252, вх. Е, ап. 108, подадена чрез адв. Михаил Бояджиев от САК, против решение № 172/02.12.2009 г. на Софийски градски съд, АО, постановено по адм. д. № 01146 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ППС № 1/07.01.2005 г. на началника на митница "София" - МБ "Илиянци, потвърдено с решение № А - 101/16.01.2006 г. на директора на РМД - гр. София, с което то е задължено да заплати сумата в размер на 2 597 лв. за митни сборове относно стока с митнически режим "внос" по ЕАД № 5002/4 - 12579/05.10.2004 г.. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че са приложими разпоредбите на ПМС № 262/2004 г., защото постановлението е прието на основание чл. 27 от Закона за международните договори на РБ, в който не се предвижда обратно действие на приетите въз основа на закона нормативни актове. Нарушена е и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗНА. Касаторът поддържа жалбата си по съображения, изложени в писмени бележки на адв. Свилен Митков. Пледирал е за нейното уважаване. Ответниците по касационната жалба - Директорът на Агенция "Митници" и началникът на митница "Столична" са я оспорили в съдебно заседание чрез юрисконсулт Попгеоргиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Обсъдени са релевантните доказателства и доводи на страните, § 3 от ПМС 262/04 г. е влязъл в сила, считано от 01.10.2004 г.. Няма противоречие с чл. 14, ал. 2 от ЗНА. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови решението административният съд е установил следното: На 05.10.2004 г. с ЕАД № 5002/4 - 12579 жалбоподателят е поставил под митнически режим "внос" плодов чай "ТЕЕКАННЕ" от Полша с тарифен номер 210690920. Спорно по делото е било дали са приложими правилата на ПМС № 262/27.09.2004 г., в сила от 01.10.2004 г., обн. ДВ, бр. 87/05.10.2004 г.. За да постанови процесното постановление началникът на митницата се е позовал на неизпълнение от страна на "АВАЛОН ГРУП" ЕООД изискванията на чл. 3 от ПМС № 262/2004 г. за задълженията на РБ, произтичащи от новите търговски договорености със страните - членки на ЕС, за преработени селскостопански стоки. Съгласно чл. 3, ал. 1 от постановлението, преработените селскостопански стоки с произход от страните - членки на ЕС, описани в приложение 3, се внасят по реда на чл. 2, при условие че за стоките не са прилагани експортни субсидии. По силата на чл. 3, ал. 1 от ПМС № 262/2004 г. за доказване на неприлагане на експортните субсидии, вносителят представя пред митническите учреждения копие от износната митническа декларация. Вносителят не е доказал наличието на това благоприятно за него обстоятелство, респективно не е представил копие от износната декларация с необходимото съдържание. Поради това административният орган е приел, че дружеството неправомерно е ползвало преференциалната тарифна ставка за мито в размер на 2,1 %, вместо ставка от 25 %. В първоинстанционното решение е допълнено, че спазването на нормативното изискване не може да бъде дерогирано с представянето на частен свидетелстващ документ, изходящ от трето за процеса лице. Според градския съд ПМС № 262/2004 г. е приложимо в случая, тъй като стоката е освободена и вдигната на 07.10.2004 г., тоест след влизане в сила на постановлението. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактите по делото са установени по гореописания начин и страните не спорят по тях. Основният довод на касатора е за неприложимост на цитираното постановление, с оглед момента на влизането му в сила и противоречието с други норми. Тези оплаквания са неоснователни. ПМС № 262/2004 г. представлява нормативен акт, приет на основание чл. 27 ЗМД. § 3 от ПЗР на ПМС придава на същото ретроактивно действие, респективно то влиза в сила от 01.10.2004 г.. Доводът на касатора за противоречие с текстове от ЗНА е неправилен, защото разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗНА обхваща хипотезата на норми, предвиждащи санкции, освен ако те са по - леки от отменените. Същевременно, на основание чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде по изключение, с изрична разпоредба. Тази разпоредба представлява § 3 от ПЗР на ПМС № 262/2004 г.. Освен това, текстът на чл. 27 ЗМД не регламентира ограничения за обратно действие на нормативен акт, издаден въз основа на задължения за РБ, възникнали от международен договор. Той урежда процедурата по внасяне на законопроектите, изготвянето и приемането на съответните подзаконови актове. В текста пък на чл. 1 от Закона за международните договори на РБ е предвидено, че той определя реда за подготовка и сключване на международни договори от РБ, както и реда за изпълнение, изменение, спиране на действието, прекратяване, съхраняване и регистриране на международните договори, по които РБ е страна. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК, тоест решението на СГС трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение