Решение № 14393 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2013 г.

Решение № 14393 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Кръстев Костов, представен от адв. Маркова, срещу решение № 26/31.01.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 173 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 051102300/24.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново. Общо се сочат трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Упреците към съда са за пропуск да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуални правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса и неправилно прилагане на факторите по чл. 122, ал. 2 при определяне на данъчната основа. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски по производството за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на Румен Кръстав Костов като едноличен търговец с фирма ЕТ "Вайс - Румен Костов" задължения за ДДС в общ размер на 11 449.82 лева с лихви за забава 3 960.48 лева за данъчни периоди от 15.01.2008 г. - 31.01.2008 г. и м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Според приходната администрация към 31.12.2007 г. едноличният търговец е достигнал облагаем оборот 54 592.66 лева за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. без да е изпълнил задължението си по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС да инициира производство за регистрация по ЗДДС в срок до 14.01.2008 г. Това е мотивирало начисляване на ДДС по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периода от 15.01.2008 г. до 31.01.2009 г. върху данъчна основа 57 249.03 лева. В облагаемия оборот са включени реализирани доставки по неотчетени покупки на цигари от доставчика "Фема 59" ЕООД, като са съобразени регистрираните цени за продажба на тютюневите изделия /чл. 29, ал. 1 от ЗТТИ/ и търговските отстъпки /чл. 26, ал. 5 от ЗДДС/. За 2008 г. е изчислена разлика 27 189.31 лева между неотразените в счетоводството на търговеца фактури и неотчетените приходи от последващата им продажба; за м. 01.2009 г. разликата е 1 409.07 лева. Тези разлики са включени във формираната по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. АСВТ е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК. Изключил е основателността на довода за последиците от липсата на подпис за получател на част от фактурите за получените доставки с позоваване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Зачел е презумптивната доказателствена сила на РА. Отговорил е на доводите за допуснати процесуални нарушения в ревизионното производство, както и на довода за значението на заличаването на търговеца в търговския регистър преди издаването на РА. В хода на съдебното дирене и приета съдебно-графическа експертиза, чието заключение е за поставени подписи за получател от жалбоподателя по 78 от общо 428 броя фактури, издадени от "Фема 59" ЕООД с предмет различни марки цигари. Приета е и ССЕ за установяване на оборота на търговеца при зачитане само на подписаните фактури. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АСВТ не е допуснал опущения в процеса на доказване. Упреците на касатора към оценъчната дейност на съда са неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК инстанцията по същество е обсъдила заключенията на експертите наред с другите доказателствени източници, за да обоснове краен извод, че с тях не се създава убедителност на защитната теза на данъчния субект. Основателно съдът е ценил като доказателствен източник издадените от доставчика на жалбоподателя фактури, дори и тези които не носят подпис за получател. Подписът на получателя не е задължителен реквизит на първичния счетоводен документ по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, нито на фактурата като вид такъв документ по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Липсата на подпис за получателя не дисквалифицират фактурата като доказателствено средство, а засягат интензитета на убеждаващото й въздействие. Затова и съдът не е основал изводите си само на неотразените в счетоводството на получателя фактури, но и на обясненията на управителя на доставчика и отразяването в неговото счетоводство на извършените доставки. Записванията в счетоводството на доставчика е информационна следа с доказателствено значение при действието на чл. 51 от ДОПК. Аксиоматично е разбирането за доказателствената тежест като обвързаност на съда да приеме за неосъществени фактите, за които, черпещата благоприятни последици от осъществяването им страна, не е провела главно пълно доказване. При провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 до 124 от ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмненото осъществяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и съответствието на определената данъчна основа с източниците на данните по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разколебаването на убедителността на установяванията за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК е допустимо със средствата на насрещното непълно доказване. При въвеждането, обаче, на насрещно твърдение, по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е за данъчния субект. При успешно проведено от приходната администрация доказване на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за нея е привилегията на презумпцията за достоверност на констатациите по РА, предвидена с чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Проверената достоверност на фактурите, издадени от "Фема 59" ЕООД, липсата на счетоводното им отразяване при получателя и на отчитане на приходи от продажбата им без те да са налични в съответните данъчни период, сочи на основателно извършване на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК и то при предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК. Неотчетените приходи са укрити, а пропускът за счетоводно отразяване препятства установяването на основаната за данъчно облагане по счетоводната отчетност на данъчния субект. При зачитане на доказателствената стойност на неотразените от касатора фактури е несъмнено достигането от него на регистрационния праг по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в м. 12.2007 г. и неизпълнението в срока по същата разпоредба на задължението за подаване на заявление за регистрация по този закон. С това бездействие разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС обвързва възникването на задължение за начисляване на ДДС върху извършените облагаеми доставки в периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията. Основателно в облагаемия оборот за този период, представляващ данъчна основа, са включени както отчетените чрез регистрирания от търговеца ЕКАФП облагаеми доставки, така и неотчетените. Частта от облагаемия оборот, формирана от неотчетените доставки, е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При определянето на данъчната основа по този ред не съществува изискване за използване на всички обстоятелства по разпоредбата. По тази причина отсъствието на позоваване на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК не засяга правилността на определянето на данъчната основа. Съдът основателно е изключил наличието на опущения при определянето на данъчната основа, като е съобразил обстоятелството, че пазарът на тютюневи изделия е регулиран /вж. чл. 29, ал. 1 от ЗТТИ/, взел е предвид ползваната от получателя търговска отстъпка - чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС и заключението на в. л. сочещо търговска надценка 6 %. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на АСВТ по доводите за процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на производството, както и за значението на факта на заличаването на търговеца в търговския регистър. Ревокирането на тези доводи в касационната жалба не налага повторното им обсъждане. Всъщност в тази си част жалбата не отговаря на изискванията за касационно оспорване, доколкото негов предмет е първоинстанционното съдебно решение, а не обжалвания пред първостепенния съд административен акт - вж. чл. 208 и чл. 212, ал. 1, т. т. 3 и 4 от АПК. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение