Решение № 14591 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2009 г.
ВАСIII отделение02.12.2009 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 225/2001 г. по описа на Софийския градски съд, III - Е състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14591 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Иван Крумов Божков от София, срещу решение от 28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 225/2001 г. по описа на Софийския градски съд, III - Е състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна- Областен управител на Област - София и Столична община - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище. Ответницата - Гергана Стефанова Оприкова, чрез процесуалния си представител - адвокат Пейчев, не оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е упражнил контрол за законосъобразност на мълчалив административен отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление с вх. № РД-97-00-3857/6.10.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за отчужден недвижим имот в гр. София. Преценявайки основателността на жалбата с оглед на събраните в административното и съдебно производство доказателства съдът е приел за установено, че обжалвания административен отказ е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че със соченото по горе заявление от 6.10.1998 година Блага Костова Милошева, Симеон Иванов Шориков, Иван Крумов Божков и Анастасия Крумова Оприкова, всички от град София - са направили искане да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавен имот -"Булина Ливада", в кв. "Красна поляна", София. Пред административния орган жалбоподателите са твърдели, че не са получили имотно или парично обезщетение. Поискали са обезщетение с реално връщане на имота, "в размерите му по документа за собственост от 1910 година". За да отхвърли по същество искането за обезщетяване, градския съд е приел, че отчуждаването на имотите е станало по реда на ЗПИНМ, не и по някой от законите изрично сочени в чл. 1 ЗВСОНИ - поради което искането за обезщетение по ЗОСОИ не е основателно. За да стигне до този извод, съда е обсъдил съдържащия се в административната преписка Протокол от 12.10.1970 година, установяващ че от наследниците на Иван Павлов Шориков (праводател на жалбоподателите) на основание § 85 от ППЗПИНМ - процесния имот-празно място с полски характер, с площ от около 7 дка - е отчужден за мероприятието "Юбилейна гора". Въз основа на назначена техническа експертиза, е прието, че отчуждителното мероприятие е реализирано. При тези установени обстоятелства по делото правният извод на съда, че жалбата е неоснователна, е обоснован и законосъобразен. Имотът е отчужден по реда на ЗПИНМ (действащ до 1.06.1973 г., когато влиза в сила ЗТСУ) и е отреден за мероприятие по улично-регулационния план, което е изпълнено. На основание разпоредбата на § 81 от ППЗПИНМ, имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Тази законова разпоредба е достатъчно основание, за да се приеме за установено, че имота е отчужден на основание приключила по установения ред отчуждителна процедура и за конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 3 ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ,както законосъобразно е приел и съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и съдът не е допуснал при постановяване на решението си посочените в жалбата нарушения на закона и на процесуални правила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение