Решение № 178 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 835/2011 г.

Решение № 178 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 835/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на С. И. Р., в качеството му на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила Решение № 561 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 919/2009 г. на Великотърновски районен съд по което [фирма] е имал качеството на ответник по иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма]. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила, като необжалвано на 20.08.2009 г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 07.12.2009 г., който е моментът на узнаване за решението. Молбата за отмяна (макар и неправилно квалифицирана като такава по чл. 240 ГПК) е депозирана на 28.09.2008 г. т. е в рамките на 3-месечния срок по чл. 305 ГПК. В молбата на [фирма] се съдържат доводи за това, че призоваването му пред Великотърновския районен съда е било нередовно. По отношение на регистрирания адрес на управление (който не е бил променян от 2002 г.) неправилно е бил приложен чл. 50, ал. 2 ГПК. Възможно е било прилагането на чл. 47, ал. 1 ГПК. Позовава се и на това, че има наета пощенска кутия в Ц. поща - [населено място], чрез която също се осъществява търговската му кореспонденция. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не изразява становище. Като взе предвид изложеното в молбата и извърши проверка по делото на Великотърновски районен съд, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Предмет на гр. д. № 919/2009 г. на Великотърновския районен съд е бил спор между [фирма] - К. като ищец и [фирма] като ответник. В исковата молба, като адрес на управление на [фирма] е бил посочен [населено място], [улица]. Съобщението с приложената искова молба и документите към нея е върнато в цялост с отбелязване "Няма такава фирма на адреса. Сведение от съседите на [улица]. Съдът е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение на книжата и е насрочил делото в о. с. з. за 26.05.2009 г. За него, както и за следващото с. з. на 07.07.2009 г. призовки не са изпращани, а са прилагани към делото. В протокола от 07.07.2009 г. е отбелязано призоваване при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. Изпратено е съобщение за изготвянето на решението, което отново е било върнато в цялост с отбелязване на връчителя "Управителят е напуснал адреса. Новият е неизвестен. Фирмата няма офис на адреса. Сведение от собственика на къщата". По отношение на това съобщение, съдът също е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК. Становището на настоящата съдебна инстанция се основава на следното: Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението. При разглеждане на делото, Великотърновски районен съд не е допуснал такова нарушение по призоваването на [фирма] за гр. д. № 919/2009 г., което да би довело до накърняване на правото на участие в процеса. Към този период (а и към момента на депозиране на молбата по чл. 303 ГПК), вписаният в търговския регистър адрес на управление е бил именно посоченият по ИМ. Призовката е била изпратена на този адрес, като тя не е връчена, поради причината че не е имало обозначен офис ("канцелария" по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК) и съществуването на такава канцелария към правно-релевантния период не е доказано, въпреки твърдението на Р.. Оттук и неоснователността на доводите, свързани с позоваването на чл. 47, ал. 1 ГПК, към който препраща чл. 50, ал. 4 ГПК. Когато страната-търговец е променила адреса си на управление и новият е неизвестен, приложим е редът по чл. 50, ал. 2 ГПК. В случая, този ред е бил приложим по отношение на адреса на [улица]. Редът по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК - залепване на уведомление се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, има обозначена канцелария, но липсва достъп до нея или пък никое от лицата по чл. 50, ал. 3 предл. 1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Както бе посочено по-горе, обозначена канцелария (офис) на адреса липсва. Ответникът-молител е търговец. Има валидно регистриран адрес на управление, поради което опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес. Още по-малко, съдебни книжа могат да бъдат изпращани до наета пощенска кутия с оглед обстоятелството, че не може да бъде удостоверено връчването им и момента в който е станало това. Посочването на пощенска кутия в книжата на търговеца може да бъде квалифицирано като посочване на адрес за съобщения по смисъла на чл. 13, ал. 1 предл. 2 ТЗ, но то обслужва само търговската му дейност, а не и връчването/получаването на съдебни книжа. Предвид на горното и като счете молбата за отмяна за неоснователна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I т. о.